Таусрет (ок. 1191-1189 г. пр. н.е.) е една от малкото жени на египетския трон и последният фараон от славната XIX династия (1292-1189 г. пр. н.е.), дала на Египет владетели като Сети I, Рамзес II и Мернептах.
След смъртта на Мернептах (ок. 1213-1203 г. пр. н.е.) страната изпада в династическа криза. Легитимният фараон Сети II (1203-1197 г. пр. н.е.) е временно отстранен от властта в Горен Египет от своя полубрат Аменмес (1201-1198 г. пр. н.е.). Той си връща властта благодарение на бившия царски писар и впоследствие  канцлер Баи, който придобива изключително влияние върху царя. Другата силна фигура в двора е съпругата му Таусрет, също от рода на Рамесидите. 
След ненавременната му смърт могъщият Баи поставя на трона Сиптах (ок. 1197-1191 г. пр. н.е.), който не е роден от Таусрет, а от друга царица. Въпреки това тя става негов регент, така както някога Хатшепсут на младия Тутмос III. Сиптах обаче няма издръжливостта на своя предшественик и лоялността на двора. В тази отровна обстановка той успява да се задържи само шест години, след което умира при неясни обстоятелства.
На трона се възкачва Таусрет, вече като фараон. Обяснимо тя не съумява да задържи властта и е пометена от всенародното недоволство от нея и любимеца ѝ Баи, който все пак остава единственият простосмъртен, получил правото да издигне своя гробница в Долината на царете.
Фараон става водачът на бунта, Сетнахт (ок. 1189-1186 г. пр. н.е.), който основава XX династия.
На тези преломни събития в историята на новото царство свързани с образа на Таусрет е посветен настоящият сборник.

Richard H. Wilkinson (ed.) - Tausret: Forgotten Queen and Pharaoh of Egypt, Oxford-New York, Oxford University Press, 2012

Richard H. Wilkinson (ed.) - Tausret: Forgotten Queen and Pharaoh of Egypt, Oxford-New York, Oxford University Press, 2012