![](/KARTINKI17/01002976285_2.jpg)
Макар и признаваща традиционната роля на мъжа в обществото и управлението на страната, древноегипетската цивилизация никога не е била сексистки настроена и не се е отличавала със стремеж към неравноправие на половете, за разлика от болшинството култури на Древния Близък Изток.
Още историята на Старото и Средното царство познава случаи на властни жени, уважавани от съпрузите и синовете си и вземащи дейно участие в политическия живот. Тази тенденция обаче разцъфва с пълна сила през епохата на Новото царство (XVI-XI в. пр. н.е.), Тогава непрестанните вони с хиксосите или непокорните азиатски племена в провинциите на Леванта обуславят продължителното отсъствие на фараоните от столицата и нуждата съпругите им да поемат бремето на държавните дела. Именно това е времето на славни и понякога обожествявани след смъртта си царици, като понякога те достигат с амбицията си дори до трона на фараона. Имената на Тетишери, Яххотеп, Яхмос-Нефертари, Хатшепсут, Тейе, Нефертити, Таусрет са записани в историята на страната с не по-малки букви от тези на великите царе от ерата на най-голем разцвет на древноегипетската държавност.
Владимир Анатольевич Большаков - Политическая и культово-церемониальная роль египетских цариц эпохи нового царства : XVI - XI вв. до н.э, Москва, Российский университет дружбы народов, 2006 - на руски език, от Google Drive, формат PDF. Сваляне с ляв бутон (downloading by left button) от страницата на предоставящия сървър, после през бутона стрелка надолу/after by down arrow button.
|