Монографията анализира един интересен и макар и рядък, но напълно възможен за културата на Древен Египет феномен: обожествяването на обикновени хора.
Имхотеп (края на XXVII в. пр.н.е.) е везир на фараона Джосер, велик жрец на Ра в Хелиополис и архитект на първата пирамида - стъпаловидната в Сакара. Хилядолетия след неговата смърт в негова чест се извършват възлияния, приписва му се сборник с мъдри нравоучителни текстове (първи по рода си в историята), известен е и като велик лечител. От IV в. пр.н.е. особено в Мемфис започва почитането му като бог на изцелението.
По-малко известен е неговият колега - Аменхотеп син на Хапу (първата половина на XIV в. пр. н.е.): жрец и администратор през царуването на Аменхотеп III. Той е главен писар по надзора на работната мобилизация, "носител на ветрилото от дясната страна на владетеля", получава и други почести и длъжности. Най-известен е със строителството на днес изцяло разрушения заупокоен храм на Аменхотеп III, както и на оцелелите и досега гигантски статуи, намирали се някога пред него - "колосите на Мемнон". Счита се за автор на проектите за големия портик в Карнак, храма в Луксор и този в Солеб,Нубия.
Първоначално е почитан в заупокойния си храм в Тива, а по-късно със светилища в храма на Хатхор в Деир ел Медина и храма на Хатшепсут в Деир ел Бахри.

Dietrich Wildling - Imhotep und Amenhotep. Gottwerdung im alten Ägypten, München-Berlin, Deutscher Kunstverlag, 1977 [Münchner Ägyptologische Studien 36]

АЛТЕРНАТИВЕН ЛИНК / ALTERNATIVE LINK:

Dietrich Wildling - Imhotep und Amenhotep. Gottwerdung im alten Ägypten, München-Berlin, Deutscher Kunstverlag, 1977 [Münchner Ägyptologische Studien 36]

- на немски език, от Google Drive, формат PDF. Сваляне с ляв бутон (downloading by left button) от страницата на предоставящия сървър, после през бутона стрелка надолу/after by down arrow button.