Монту или Менту е древноегипетски бог, чието име означава "номад". Първоначално олицетворява разрушителната и изпепеляваща сила на слънчевите лъчи и като соларно божество е изобразяван като сокол. Впоследствие деструктивните му и хаотични аспекти го превръщат в популярен бог на войната, описван като бял бик с черно лице, тъпчещ и поразяващ с рога враговете си. Древноегипетските генерали главнокомандващи, в т.ч. фараоните, застанали начело на армиите, са описвани като "могъщи бикове", "синове на Монту. През различните епохи центровете на култа към Монту са различни, като вероятно той е божество с корени в Нубия (Куш). През Старото царство това е Медамуд (древния Маду), по време на Средното царство е почитан особено в Уронарти, крепост на втория праг на Нил, а през Новото царство освен столицата Тива особен център на почитание е Армант (др. егип. Иуну, наричан от гърците Ермонтис - земя на Монту). Популярността на божеството през времето на Средното царство е толкова голяма, че редица фараони от XI до XVI династия (XXI-XVI в. пр. н.е.) носят името Ментухотеп ("Монту е доволен").

Edward Karl Werner - The God Montu. From the Earliest Attestations to the End of the New Kingdom, New Haven (CU), Yale University, 1985  

- на английски език, от Google Docs,формат PDF, файлът не е архивиран. Сваляне с ляв бутон (downloading by left button) от страницата на предоставящия сървър, после през бутона стрелка надолу/after by down arrow button.