Монографията проследява появата и развитието на култа към Серапис по времето на ранните Птолемеи (III в. от н.е.).
Серапис е синкретично божество, създадено по инициатива на Птолемей I Сотер (305/304-282 г. пр. н.е.) като патрон на новата столица Александрия и покровител на съюза между египтяни и гърци. Основата му е вече съществуващият местен бог Озирис-Апис (Усер-Хапи), към когото впоследствие са добавени черти на ред други гръцки и египетски богове: Плутон (Хадес), Дионис, Амон, Зевс, Хелиос, Еон, Пан и Асклепий.
Изобразяван е като благожелателно хтонично божество, покровител на богатството и изобилната реколта, съпътстван от змията-урей (неизменен спътник на египетските богове и фараони) и адското куче пазител Цербер, често отъждествявано с водача на душите Анубис. В храмовете извън Египет Серапис често е представян вместо Озирис като съпруг на Изида.
Ролята на македонските владетели на Египет за популяризиране култа към Серапис е огромна и включва не само идеята за неговото учредяване, но и постоянното покровителство, изграждането на храмове, организирането и издръжката на жреческите колегии и постоянните усилия по издигане на техните престиж и авторитет в очите на поданиците.
John E. Stambaugh - Sarapis under the Early Ptolemies, Leiden, E.J. Brill, 1972 [Études préliminaires aux religions orientales dans l'Empire romain 25] - на английски език, от Google Drive, формат PDF. Сваляне с ляв бутон (downloading by left button) от страницата на предоставящия сървър, после през бутона стрелка надолу/after by down arrow button.
| 
