През първото хилядолетие пр. н.е. в древноегипетската религия се извършва важна митологична и култова трансформация. Великият бог-воин Сет (Сутех), защитникът на слънчевата ладия на Ра, победителят на демоните, почитан от фараони носещи неговото име, сам изпада в положението да бъде считан за демон.
Причините за това са комплексни - от една страна съгласно прастария мит той е убиец на умиращия и възкръсващ бог Озирис. А култът към Озирис, който и без това винаги е бил основен, по това време започва да става още по-важен и придобива статус на практически на общоегипетско държавно изповедание. От друга, Сет винаги е бил върховен бог за пришълците: както за хиксосите (отъждествяван с Баал), така и за либийските нашественици, успели да сложат ръка на Египет след рухването на Новото царство. През тази смутна епоха египтяните са завладявани последователно от редуващи се вълни чуждоземни нашественици. И това е достатъчно да се демонизира техният божествен покровител. 
Дори и през посочените Трети преходен период и Късно царство обаче в Западната пустиня - оазисите Харга и Дахла, Сет продължава да бъде почитан като местно божество покровител и смел защитник на слънцето от зиналия да го погълне дракон Апофис (Апопи). За това как Сет придобива този двойнствен характер и в какво се изразява той е основният тематичен фокус на настоящата монография.

Ксения Федоровна Карлова - Свой или чужой? Две ипостаси бога Сета в позднеегипетской религии, Москва, Институт Востоковедения Российской Академии Наук (ИВ РАН), 2021