През III-II  в. пр. н.е. в Александрия, столица на държавата на Птолемеите се извършва грандиозен синтез между религиозно-магическата традиция на Древен Египет и културата на придошлите гърци. Резултатът е появата на синкретични религиозно-философски доктрини в рамките на елинистичната цивилизация. Един от аспектите на този процес е появата на мистериалния култ към Хермес Трисмегист: синтетичен образ обединяващ в себе си египетския бог Тот и гръцкия Хермес. 
Съществена част от това движение са доктриналните философски текстове, астрологичните трактати и магическите заклинания, приписвани на тази митична фигура. 
Литературната дейност по формирането на този корпус: Corpus Hermeticum или Hermetica (като с първото название в академичната традиция е прието да се обозначава най-вече ядрото на тази твърде широка и разнообразна група произведения) завършва около II-III в. от н.е., като тогава е част от доста по-широкоти течение на гностицизма - съвкупност от учения за получаване на "тайна мъдрост свише", давана само на "посветени".
Макар голяма част от тези текстове да е унищожена с налагането на християнството като официална религия в Римската империя, достатъчен брой от тях оцеляват за да бъдат инкорпорирани по един или друг начин в средновековните византийски философия и богословие. С настъпването на Ренесанса те са преведени на латински език и разпространени на запад. По този начин са инспирирани ред езотерични секти и мистериални култове, които едновременно подражават и свободно интерпретират възприетата традиция за да се превърнат в един от множеството източници на съвременния окултизъм и някои тайни общества, като например масонските.
Настоящият сборник включва превод на основните текстове на херметизма сравнени с оригинални древноегипетски текстове, както и анализ на доктрината от известни учени.

Константин Богуцкий - Гермес Трисмегист и герметическая традиция востока и запада, Киев, Ирис - Москва, Алетейа, 1998