Мирионими - "с десетки хиляди имена", така наричат през Античността своите божества поклонниците на египетските Изида, Серапис и Анубис. Това прозвище едновременно свидетелства както за една от най-успешните стратегии на култово приспособяване и експанзия през онази епоха, така и за идеологическата нагласа на тези религиозни движения.
За разлика от привържениците на радикално-ексклузивните монотеистични култове като юдаизъм или християнство, египетските набират своите прозелити в космополитния водовъртеж на елинистическия свят и по-късно Римската империя не чрез отрицание и претенция за изключителност или с гротескно окарикатуряване на опонентите. Техният метод е основан на уважение към местните традиции, на сливане с тях и едно толерантно представяне на собствената религия просто като вариант на едно единно и всеобхватно цяло, включващо плурализъм на формите и представите. Историческият опит на Средиземноморието обаче показва, че подобни общности нямат имунитет срещу претендиращите за уникалност агресивни алтернативи, а и се оказват неустойчиви към репресии и насилствени ограничения.
Настоящата монография предлага детайлно изследване на епитетите и призоваванията (епиклези) с които адептите се обръщат към трите божества.
Laurent Bricault - Myrionymi: Les épiclèses grecques et latines d'Isis, de Sarapis et d'Anubis, Stuttgart-Leipzig, B. G. Teubner, 1996 [Beiträge zur Altertumskunde 82] - на старогръцки, латински и френски език, от Google Drive, формат PDF. Сваляне с ляв бутон (downloading by left button) от страницата на предоставящия сървър, после през бутона стрелка надолу/after by down arrow button.
|