Древноегипетският бог Туту е относително "младо" божество - култът към него възниква и се развива през Късния период (VI-IV г. пр. н.е.). Изобразяван е във вид на сфинкс, като възможно еволюира от култа към Великия Сфинкс в Гиза като Хаурон-Хармахис през епохата на Новото царство. Считан е за син на Нейт : свирепата богиня-воин от Делтата и е почитан навред из цялата страна. Единственият посветен специално на него храм е в Келис, оазиса Дахла, но култът му процъфтява и в Калабша. Изобразяван е полиморфен, с глави на крокодили и соколи излизащи от различни места в тялото му и с опашка във вид на змия. По тези характеристики може да бъде оприличен на Бес Пантеос. Популярността му се дължи на славата му като пазител от демони и техен победител. За обикновените хора е важно вярването им, че той ги пази от лоши сънища, болести и неудачи, изпращани им от злите духове. Почитта към него е в своя зенит през епохата на Птолемеите и римското владичество.

Olaf E. Kaper - The Egyptian god Tutu. A Study of the Sphinx-god and Master of Demons with a Corpus of Monuments, Leuven - Paris - Dudley (MA), Peeters Publishers, 2003 [Orientalia Lovaniensia Analecta 119]