За Древен Египет Амон не е просто локален бог-покровител на Тива или антропоморфизирана форма на свещения овен. С възхода на тиванските фараони през Средното и най-вече Новото царство той се превръща във върховено божество на страната, слива се със самото слънце като синкретичния Амон-Ра. Неговите храмове в Карнак и Луксор са най-мащабните сакрални комплекси, разширявани и преустройвани в продължение на хилядолетия. Жреците на Амон дръзват да спорят със самите фараони, да канят в страната чужди завоеватели, благославяйки ги за царуване над Египет в името на своя патрон. Колкото повече страната се вплита в световния обмен на идеи, толкова повече се разпространява култът към Амон в регионален мащаб. На него се кланят в Нубия, до оракула му се допитва самият Александър Македонски.
Настоящата книга проследява ранната история на култа към това божество през периода V-XVII династия, преди политическите фактори да превърнат локалната почит към него в общодържавна.

Ольга И. Павлова - Амон Фиванский. Ранняя история культа (V-XVII династии), Москва, Наука, 1984

- на руски език, от Google Drive, формат PDF. Сваляне с ляв бутон (downloading by left button) от страницата на предоставящия сървър, после през бутона стрелка надолу/after by down arrow button.