Монографията представлява обзор на разпространението и развитието на култа към египетските божества Изида и Серапис в рамките на Римската империя и интегрирането им в глобалния пантеон на Средиземноморието и Европа по онова време. Основна теза на изследването е стремежът да се докаже, че отношението на имперските власти и населението към тези религиозни вярвания не е като към чужд и упадъчен култ, представляващ опасност за традиционните морални устои, а напротив - съвсем добронамерено. Разбира се, като всяка еднополюсна трактовка и тази е резултат от подбор на източници в подкрепа на твърдението и изпускане на тези, които не се съгласуват с него. Въпреки това събраните грижливо епиграфски материали най-малкото показват, че отношението към Изида и Серапис съвсем не е било еднозначно и всеобхватно, а представлява далеч по-сложен и богат феномен, отколкото го представят някои опростенчески изложения.

Sarolta A. Takacs - Isis and Sarapis in the Roman World, Leiden- New York- Köln, E.J. Brill, 1995 [Religions in Graeco-Roman World 124]