Монографията на сър Ърнест А.Т. Уолис Бъдж (27.07.1857 – 23.11.1934) е посветена на генезиса и динамиката в развитието на монотеизма като концепция в религията на Древен Египет.  Демонстрирана е по убедителен начин еволюцията от локалния култ на Амон през общоегипетски  върховен бог до логичния завършек на представата - вселенско божество, направляващо съдбините на света. Тази идея намира своя най-ясен и последователен израз в религиозната реформа на Ехнатон, където върховният слънчев бог Атон (Атум) е приет за уникален, а последователите на стария култ към бога на Тива са ограничавани и преследвани. С присъщата си проницателност и използване на сравнителноисторическия метод Уолис Бъдж  показва, че зад конфликта всъщност се крие един много по- дълбок пласт на приемственост и заимстване. Подобно на ситуацията в отношенията на християнството и юдаизма много по късно, религията на Атон най- напред усвоява от култа към Амон основни понятия и изразни средства, доразвива ги, превръща ги в основа на своето учение, след кеото по парадоксално закономерен начин повежда религиозна война срещу своя първоизвор. Всъщност и тук противоречието е само привидно - налице е последователна логика. В света не може да има две абсолютни божества и две върховни откровения.