Проучване на отбранителната архитектура в Леванта по време на разцвета на цивилизациите от Бронзовата епоха. Периодът се характеризира с консолидация на могъщи империи (Египет, Хетската империя, Вавилон на каситите, Митани), които влизат в интензивни военни конфликти помежду си. Едно от отраженията на тази политическа ситуация е развитието на укрепленията по цялото Източно крайбрежие на Средиземноморието, представено от множество разнообразни образци на крепости, фортове, градски цитадели и пр. Характерна обединителна особеност на този род защитна архитектура е повсеместното наличие на землени насипи, които отличават този тип съоръжения в класификационен план. Предназначението им е да защитават крепостните стени от разрушителните атаки на едно ново инженерно изобретение - тараните. От крепостите в южната част на Мала Азия и Северна Сирия - Мари, Угарит, Ебла през финикийските градски укрепления в епицентъра на конфликтната зона (Библос, Мегидо, Яфа) до столицата на хиксосите Аварис са разгледани всички съществуващи типове подобни укрепления.
- Елементи на укрепленията: землени насипи, крепостни стени, бастиони, укрепени порти;
- Материал на укрепелнията: пръст, тухли, варови разтвори, камък, дърво:
- Военни кампании и военно дело в Леванта през периода 2400-1500 г. пр. н.е.;
- Значение на укрепленията в социалния и икономически живот на Близкия Изток:

Aaron Alexander Burke - The Architecture of Defense: Fortified Settlements of the Levant During the Middle Bronze Age, Chicago (IL), The University of Chicago, 2004