Веда на санскрит означава знание. Четирите Веди са един от най- древните културни и религиозни паметници в историята на цивилизацията. Първоначално са предавани само в устна форма, като със съхраняването и разпространяването им се ангажира една от двете висши касти в древноиндийското общество - тази на брахманите. Записването им става много по- късно. Традицията счита само Ведите за "апауруша" (създадени не от човек), но все пак се приема, че те са предадени на хората от просветлени посредници - т. нар. риши (мъдреци), които е възможно да са обожествени впоследствие древни създатели и редактори: Васиштха, Бхарадваджа, Джамадагни, Готама, Атри, Вишвамитра, Агастя (седемте велики риши), Вяса, Пайла, Суманта, Вайшампаяна, Джаймини, Ангирас, Бхригу, Яджнавалкия и други.

 Четирите Веди са:

  Ригведа или Книга на хвалебните химни - най- старата и най- авторитетна от четирите, включително при извършване на ритуалите. Представлява религиозни химни към различните арийски богове (Агни, Индра, Сома, Митра, Варуна, Ушас, Ашвините, Савитар, Вишну, Рудра, Дяус, Притхви, Сурья, Ваю, Апас, Парджаня, Вач,, Марутите, Адитите и други). В нея се съдържат огромен брой митологични сведения, както и споменавания за исторически събития (борбата между ариите и протоиндийското население даса), географски, астрономически и други данни за природата .Състои се от 10 книги (мандали), включващи 1028 химна. По време на ритуала се рецитира от привилегированите жреци - хотар.

  Яджурведа или Книга на жертвоприношенията - съдържа свещените словосъчетания, изричани при извършване на жертвоприношения. Състои се от два дяла (самхити): Шукла (Бяла) Яджурведа и Кришна (Черна) Яджурведа. 

  Шукла Яджурведа (Ваджасанейи-самхита) съдържа правилата и формулите за различни жертвоприношения като: яджня, сома, агнихотра, ваджапея, раджасуя, агничаян, саутрамани, ашвамедха, пурушамедха, сарвамедха и др. Кришна Яджурведа съществува в 4 редакции, най- популярната от които е Тайтирийа - самхита. Разделена е на 7 глави (канда). Съдържа химни (стотри и гаятри) на различни божества , мантри и др. Особено 

внимание се обръща на Рудра като персонификация на Шива. Затова значението на Кришна Яджурведа в шиваизма е голямо.

  В Яджурведа се съдържат много митологични, философски и математически понятия ( например упоменавания на числото трилион (милион милиона) и идеята за безкрайност). По време на ритуалите формулите на Яджурведа се произнасят от жреците адхварю.

 Самаведа или Книга на песнопенията - съдържа песнопенията, съпровождащи основните важни ритуали, основно свързаните с възлияние на ритуалната напитка сома (тъждествена със зороастрийската хаома) изготвяна от смесена с мляко ефедра (или гъби или канабис). По значение в ритуала е на второ място след Ригведа. Стихотворните химни (самани) в нея са предназначени не за произнасяне (речитатив) а за изпяване, за която цел са и нотирани по специална нотна система, използваща особени знаци (свари). По време на ритуала се изпяват от жреците удгатри.

 Атхарваведа или книга на заклинанията - съдържа специални заклинания с различно предназначение ( помазване на царя, сватба, погребение, построяване на дом, лечение на болен), вкл. за "поправяне" на ритуала, когато мантрите от другите Веди са произнесени неправилно от свещениците. Най- късно съставена, най-популярната редакция е Шаунака. Мантрите в нея не са отправени към боговете, а индуистите приемат, че имат самодостатъчна сила. В известна степен отразява паралелна на другите три Веди традиция. Някои враждебни на индуизма религиозни течения (като джайнизъм и будизъм) я считат за Ахавана веда ("неистинска" и "неарийска") Веда. В миналото нейните мантри са се изпълнявали от специални жреци - атхарвани "заклинатели" (идентични със зороастрийските атаурвани). Впоследствие, не на последно място за да се повиши авторитетът и в индуизма, се приема мантрите да се произнасят от главния свещенослужител, ръководещ церемонията - брахман.