Историческата биография на Доминик Шарпен пресъздава пред нас в детайли образа на една от големите фигури в историята на Древна Месопотамия: царят на Вавилон от династията на амореите (амуру) Хамурапи (ок. 1793-1750 г. пр. н.е.). Макар най-често да е свързван с известния Кодекс закони на Хамурапи като един от най-ранните правни паметници, не трябва да се забравя,че периодът на спокойно величие, който е отразен в него е само върхът в кариерата на този владетел. Дългото му управление е белязано с външнополитическа активност и множество превратности, които все пак издигат Вавилон до ранга на първостепенна политическа сила в Древния Свят - войните с Ларса на Рим-Син (ок. 1823-1763 г. пр. н.е.); съюзът със староасирийския цар Шамшиадад I (1813-1781 г. пр. н.е.) срещу силния град Ешнуна; намесата във вътрешните дела на царството Мари и поставянето на трона му на вавилонското протеже Зимри-Лим (1780-1759 г. пр. н.е.), разгромът на Елам (1772-1764 г. пр. н.е.) и планинските племена субареи и гутеи са само част от множеството епизоди, довели до възвеличаването на Хамурапи.
| 
