Сряда, 22.01.2020, 17:29
Main » Articles » Статии

Асирия, първата световна империя: 2. Сведения за асирийската история.



 © Публикувано с резрешение от История на света
 © Любомир Грозданов, автор
 Подбор на илюстрациите в настоящата публикация: Древен Изток  




Неразкопан "тел" (хълм върху руините на древен град) на територията на Ирак.
Така е изглеждал и Куюнджик, преди да бъдат открити останките на Ниневия под него.




Портата Адад на Ниневия, разкрита и реконструирана след археологическите разкопки.




Портaта Машки на Ниневия, разкрита и реконструирана след археологическите разкопки.


СВЕДЕНИЯ ЗА АСИРИЙСКАТА ИСТОРИЯ
 
Намирането на асирийските градове

  Повече от 2500 години асирийската цивилизация тъне в забрава. Човечеството смътно си спомня за нея от някои запазени легенди и митове и най вече от библейските текстове. Легендарните асирийски градове, описани в Библията будят възхита, но никой не знае нито как  изглеждат, нито къде се намират а и дали въобще са съществували. 
  Така е до настъпването на просветения ХІХ век, когато в земите на днешен Ирак се появяват любителите археолози - англичаните Клод Джеймс Рич - представител на Остиндийската компания в Багдад, начетен и блестящо образован, увличащ се страстно по източните култури; Остин Хенри Леърд - който на път за о. Цейлон, където е назначен на работа, решава да мине през териториите на Османската империя и да види с очите си местата където са възникнали древните цивилизации, разпалвали години наред въображението му; французинът Емил Бота - консул в гр. Мосул, който преди това е поел ангажимент пред научния секретар на Азиатското дружество в Париж, ако има време и възможности да проучи къде се е намирала легендарната Ниневия. И на тримата се удава да направят невероятни открития и да разкрият на света отдавна забравената асирийска цивилизация...
  На Рич е заслугата, че посочва хълма Куюнджик край Мосул, като място за разкопки. Той е твърдо убеден, че там се крият руините на голям град. Основание за това му дават множеството намерени на хълма глинени плочки, а и разказваните от арабите фантастични и романтични легенди, свързани със загадъчния и тайнствен Куюнджик...За съжаление холерата му попречва да започне замисленото дело. То е подето от Емил Бота през 1842 г., който започва разкопките на хълма, но след продължителен къртовски труд работниците не откривали все още нищо съществено - само разхвърляни глинени плочки. Докато накрая не се появява един възрастен арабин от Хорсабад, който му предлага да продължи разкопките в родния му град, твърдейки, че там има много повече от тези „парчета". Още на другия ден за Хорсабад, отстоящ само на 14 км.  от Куюнджик, заминава експедиция. След няколко дни разкопки на бял свят се появят първите крилати бикове на Дур-Шаррукин. Открита е резиденцията на асирийския цар Саргон ІІ. Новината разтърсва учените из целия свят. 




Клод Джеймс Рич (28.03.1787-05.10.1821)
Британски търговски резидент в Багдад (1808-1821), 
който разкрива местоположението на древната Ниневия. 




Пол-Емил Бота (6.12.1802-29.03.1870)
Френски консул в Мосул и основоположник на асирийската археология, откривател на 
Дур-Шарукин - "крепостта на Саргон", една от столиците на империята (дн. Хорсабад, Ирак).




Дворецът на Саргон II (721-705 г. пр. н.е.) в Хорсабад, открит от Бота през 1842-1843 г.


Артефакти от двореца на Саргон II (721-705 г. пр. н.е.) в Дур Шарукин, понастоящем в
Галерия № 4 към Колекция Ориенталски Древности на Музея Лувър:




Изображение на жертвоприносител (Саргон?), държаща коза и растение:
от тронната зала на двореца в Хорсабад, фасада М, релеф от черен варовик.




Изображение на герой с победен лъв (Гилгамеш?):
от тронната зала на двореца в Хорсабад, фасада N, алабастров релеф.




Дворцови служители носят церемониални съдове с лъвски глави и походния царски трон:
от фасада L на двореца в Хорсабад, алабастров релеф.




Фриз, изобразяващ транспортиране на дървен материал:
алабастров релеф от двореца в Хорсабад.


  Въодушевен от откритието на Бота, Леърд твърдо решава да остане в Ирак и да се заеме с търсенето на други асирийски градове. През 1845 хълма Нимруд, който също е близо до Мосул, привлича вниманието на Леърд със странните легенди, разказвани от местните жители. Според Библията, с която англичанинът е добра запознат, Нимруд е смел ловец, чийто син Ашшур основава Асирийската империя и създава град Ниневия. Местните разказват, че Нимруд е самонадеян великан, който веднъж се присмял на пратениците на Аллах. Разгневен, Всевишният изпратил в мозъка му комар, който 400 години мъчи великана. И именно Нимруд е гробницата на многострадалния ловец. 
  Разкопките започват незабавно. И още първия ден донася успех - открити са стени, украсени с дялани камъни. Но работата е преустановена по заповед на местния османски паша. След известни перипетии с местните власти, Леърд получава благословията директно от Истанбул  -  разкопките  да  продължат без забавяне! Из под земята започват да излизат крилати исполини - много по-големи от тези в Хорсабад, високи колкото 3 етажна кооперация и тежащи 15 тона. Установява се, че това са руините на библейския град Калах, или на асирийски Калху - столицата на Ашурназирпал ІІ.
  Разкопките на Нимруд продължават няколко години. Леърд открива останките на седем дворцови сгради, успява да разкрие руините на целия Калху, заедно с хиляди каменни релефи, изобразяващи бойни и ловни сцени и религиозни обреди. Но предстои още много работа. Леърд копае само отвън, около стените на сградите, като не смее да копае вътре в помещенията, понеже знае много добре, че фреските, вазите и другите произведения на изкуството се разпадат почти веднага при първия досег с въздуха.




сър Остин Хенри Лейърд (05.03.1817-05.07.1894): 
откривателят на Калху и Ниневия (1845-1847) и основоположник на научната асириология.




Остин Хенри Лейърд в младостта си, по време на разкопките в Асирия.
Портрет от Хенри Филипс




План на Калху/Нимруд от кап. Феликс Джоунс (1852).


Разкопките на Лейърд по съвременни им гравюри:








Артефакти от Калху/Нимруд
понастоящем в колекцията на Британския музей:




Изображение на божество или дух-закрилник.




Един от крилатите бикове с човешка глава (шеду) -
първите впечатляващи находки на Лейърд.




Лъвска статуя.




Лъвица разкъсва човек.
Резба върху слонова кост, дело на финикийски майстори.




Изображение на сфинкс:
Релеф върху слонова кост, финикийска изработка.
Финикийските занаятчии правят много, за да придобие късноасирийското изобразително
изкуство облик в много отношения сходен с този на древноегипетското.


  На Леърд дължим откриването и на легендарната Ниневия. Окрилен от откритието в Нимруд, той се завръща към Куюнджик, убеден, че неговия сънародник Рич не може да се мами. Откритията тук надминават всички очаквания. Открита е Ниневия - столицата от най-бляскавия период на Асирия. Двеста хилядната  имперска столица обаче се оказва трудна работа. Тя е твърде голяма. Но именно тук са открити най - внушителните статуи, най-големите съкровища, произведения на изкуството, барелефи. На бял свят се появил дворецът на Сенахериб - царят, който провъзгласява Ниневия за столица. Леърд успява да се натъкне и на част от    библиотеката    на  Ашурбанипал. През 1851 г. обаче Леърд напуска Мосул и работата е продължена от неговия съратник Ормузд Расам, местен човек, потомствен асириец. Той усърдно продължава разкопките и стига до най-голямото си откритие - дворцовия комплекс на Ашурбанипал, заедно с библиотеката, а в нея - над 25 000 клинописни таблички! А те съдържат текстове от всички сфери - история, религия и митология, философия, математика, медицина, астрология, поезия, списъци на царе и хроники, както и административни документи от обществения живот - закони, актове, заповеди, договори и др. Наистина безценно съкровище!




Хормузд Расам (1826-16.09.1910):
първият асириолог-асириец, откривател на множество забележителни находки.




Глава на крилат бик от Ниневия (хълма Неби Юнус).


  Постепенно археологията преминава в ръцете на учените-специалисти, и престава да бъде занимание за любители. За историческите места вече потеглят добре екипирани научни експедиции, оборудвани с необходимата техника.  Археолозите вървят по стъпките на Рич, Бота, Леърд и Расам и откриват много неща там, където четиримата са отминавали, без да намерят нещо. Половин век по-късно е открит най-древния асирийски град - Ашшур, разположен на хълма Калах - Шергат. 
  Разкопките по тези места продължават усилено почти до средата на ХХ век. За повече от един век археологическа работа е открит изобилен материал.
Така днес са налице множество исторически и юридически документи, хроники и летописи, религиозни и митологични текстове, поеми, песни, художествена литература, научни трактати, царски списъци - многобройни писмени извори, които правят възможно представянето на асирийската история в нейната пълнота. 
  Откритите паметници на културата - дворци, храмове, административни сгради, скулптури, барелефи, произведения на изкуството, предмети на бита, инструменти, оръжия  и т.н. , съществено допринасят за познанията ни за обществения живот в древна Асирия.




Руините на зикурата в Ашур (дн. Калах-Шергат на западния бряг на Тигър, 
адм. р-н. Ал Ширкат в провинция Салах ад Дин, Северен Ирак)



 
Базалтова статуя на асирийския цар Салманесар II (1031-1019 г. пр. н.е.) от Ашур.
(Археологически музей в Истанбул)




План на Ниневия.




План на Дур Шарукин (Хорсабад).


Писмени документи
 

  Като един от основните писмени извори за историята на Асирия, ще посоча „Списък на асирийските царе". Списъкът е съставен към края на VІІІ в. пр. Хр. , обхващайки периода от ок. 2500 г. пр. Хр. до царуването на Салманасар V /727 - 722 г. пр. Хр./. Първата част на Списъка е озаглавена „Царете, които живеели в шатри" - с времеви граници от 2500 г. пр. Хр. до ок. 2020 г. пр. Хр. , втората част се нарича „Царете праотци" - обхваща твърде кратък период - ок. 20 години, в който се изброяват имената на 10 владетели. Третата част - „Царете, чиито епоними са унищожени" - е с период от ок. 30 години - изброени са четирима царе. „Династията на Пузур Ашшур І" обхваща времето от 1970 г. пр. Хр. до 1809 г. пр. Хр. Следва „Династията на Шамши Адад І" - аморейската династия, при която започва възходът на Асирия. Този раздел е с период 1809 г. пр. Хр. до 722 г. пр. Хр. Списъкът е открит в Ашшур, Дур - Шаррукин и Ниневия. Той е съставян всяка година от висши сановници, наричани лимму. Тези сановници са натоварвани от царя да следят за нормалното протичане на най-тържествения празник в Месопотамия - честването на Нова година в началото на пролетта. Празникът е честван в свещения град Ашшур. Лимму е избиран сред многобройни кандидати, представители на най-благородните асирийски семейства и заемащи висши държавни постове. Една от основните задачи на лимму е да изготви точен и проверен списък на владетелите на Асирия.  Поради това, специалистите са убедени, че годините на управление на царете в Списъка отговарят на истината.




Каменна табличка с имената на асирийските царе.

  Важен документ за политическата история на Асирия е т.н. „Синхроническа история",  съставена ок. 785 г. пр. Хр. , представляваща официална хроника, касаеща асиро-вавилонските отношения в периода ХV - ІХ в. пр. Хр. Хрониката е съставена по повод сключване на договор между Асирия и Вавилон при Ададнерари ІІІ /811 - 783 г. пр. Хр./ и представлява един вид пропаганда на асирийската мощ. Въпреки това, документът може да се счита за достоверен. Изключително ценни са текстовете на асирийските царе. 
Обилна информация ни дават надписите и аналите на Тукулти -Нинурта І /1244-1208 г. пр. Хр./ , Тиглатпаласар І /1115-1077 г. пр. Хр./, а от ІХ в. пр. Хр. царете стават толкова подробни в текстовете, че стига да пожелае, човек може да представи асирийската история като безкраен списък на градове, държави, победени и пленени владетели, велможи, чиновници, наместници, а събитията са описвани с най-малките детайли. Като започнем от текстовете на Ашурназирпал ІІ /884-859 г. пр. Хр./ и стигнем до Ашурбанипал /668-627 г. пр. Хр./, царските анали осветляват в пълнота имперския период в Асирия.
Надписите на Тукулти - Нинурта І и Тиглатпаласар І са намерени при разкопките в Ашшур. Превода на текста на Тиглатпаласар І е направен през 1857 г. от четирима учени - сър Хенри Роулинсън, Фокс Талбот, д-р Едуард Хинкс и д-р Жюл Оперт. В момента аналите са на съхранение в Британския музей. 




Призмата на Тиглатпаласар I, открита в Ашур (Калат-Шергат).
Понастоящем в Британския музей.


  Аналите на Ашурназирпал ІІ, открити в Нимруд, определено не са за хора със слаби нерви. Описвайки военните кампании, той така се хвали с извършените жестокости, че на човек му настръхват косите. По жестокост и кръвожадност той стои на челна позиция в списъка на асирийските царе.
  Интересни са аналите на Салманасар ІІІ /859-824 г. пр. Хр./ - те са изписани на обелиск от черен мрамор, намерен от Леърд при разкопките в Нимруд, и съхраняван днес в Британския музей. Всяка от четирите му страни е разделена на 5 части и описва данъците, плащани от васални владетели. На обелиска са изписани текстове, разказващи за походите на този владетел.
  Надписите на Саргон ІІ  са открити в Хорсабад, резиденцията Дур-Шаррукин /Крепостта на Саргон/. Те разказват подробно за всички военни кампании /общо 11 похода/ на владетеля, политическите взаимоотношения, строежът на резиденцията, като са описани     с     най  -  малките    детайли сградите    в   новия    град,   и      накрая     завършват  с   възхвала на всички  асирийски богове.




Алабастрова табличка с надпис на Ашурнасирпал II, открита в Калху (Нимруд).
Понастоящем в Музея на Изкуствата Метрополитън, Ню Йорк.




Обелискът на Салманасар III от Калху (Нимруд), открит от Лейърд.
(черен варовик, понастоящем в Британския музей).




Надпис на Саргон II от Хорсабад (Дур Шарукин).
Понастоящем във Ватиканския музей.


  Из руините на Ниневия е намерена шестстенна глинена призма, наречена призмата на Тейлър, която се оказва изписана с текстовете на Синахериб /705-680 г. пр. Хр./ От тях черпим сведения за войните с Израел, походите срещу Вавилон, сраженията с армиите на Елам. Предадени, естествено, с необходимата изчерпателност. От призмата научаваме за благоустрояването на Ниневия и превръщането и в столица на империята. Накрая са изказани традиционните благодарности към боговете, закрилници на царската власт на монарха.
  Аналите на следващия владетел, Асархадон /680-668 г. пр. Хр./ са открити на Куюнджик, при разкопаването на Ниневия. Днес са експонати в Британския музей. Надписите са разделени на раздел   А   и раздел Б, които от своя страна представляват отделни колонки - общо 8. Началото на текста е силно увреден, но специалистите предполагат, че започва с убийството на Синахериб от двамата му сина - Адармелик и Шарру - уццур. Разбира се, и тук научаваме за поредица войни, които и този монарх води. Разправата с халдейските племена в Южна Вавилония, стълкновенията с Елам, непокорството на царя на Сидон, кампаниите в Сирия, походите срещу арабите, неуспехите с Египет. Царските анали ни предоставят обилни сведения и за вътрешния имперски живот. 




Призмата на Тейлър, наречена на откривателя си полк. Р. Тейлър, 
английски генерален консул в Багдад, който я придобива през 1830 г.
Съдържа хроника на асирийския цар Синахериб.
Понастоящен в Британския музей.




Стелата на Асархадон от Сам'ал 
(дн. Зинджирли-Хююк, пров. Газиантеп, Южен Анадол, Турция).
Разказва за победите на асирийския цар над сидонския цар Абди-Милку (680-677 г. пр. н.е.) 
и кушитския фараон на Египет, Тахарка (690-664 г. пр. н.е.).


  Летописите на Ашурбанипал - най-големият интелектуалец на своето време, са открити от Расам в Ниневия. Те представляват глинен цилиндър и получават името на своя откривател - Цилиндърът на Расам. Хрониката осветлява царуването на Ашурбанипал от възкачването му на трона през 669 г. пр. Хр. , но незнайно защо свършват до ок. 636 г. пр. Хр., а последния велик асирийски цар управлява до 627 г. пр. Хр. Поради това, за последните години на Ашурбанипал знаем твърде малко. Но надписите ни дават изобилни сведения за походите срещу Египет, въстанието на брата на владетеля Шамаш-Шум-Укин във Вавилон, дипломатически отношения, съюзи, коалиции, военни действия, разгрома на изконния съперник - Елам, наказателните походи срещу арабските племена. Ашурбанипал разбира се, не забравя да се похвали подобаващо с невероятния си триумф над  враговете и ужасяващата разправа с тях. Аналите ни информират и за вътрешнополитическия живот, за строителството на нови дворци и храмове и за работата по легендарната библиотека, където този велик монарх събира знанията на целия древен свят. Цилиндърът на Расам може да се види днес в Британския музей, Лондон.




Цилиндърът (призмата) на Расам с аналите на Ашурбанипал , понастоящем в Британския музей.
(открит в Северния дворец на Ниневия, зала А.)

  Следващ тип извори са документите от царската канцелария, кореспонденцията с различните чиновници, провинциалните наместници, заповеди, укази и т.н. , които ни дават сведения за работата на имперската администрация. 
Много материали има и за дипломатическата дейност на асирийските правителства. Изобилстват документите от стопански и правен характер - договори за покупко-продажба, заемане, залагане и др.
 



Писмо с разпореждания на асирийския цар Ашурбанипал.



Category: Статии | Added by: Admin (22.03.2012)
Views: 4701 | Tags: Ашурбанипал, Ашур, Синахериб, Салманасар, Асирия, Дур Шарукин, Ашурнасирпал, Калху, Ниневия, Асархадон | Rating: 0.0/0
Total comments: 0
Only registered users can add comments.
[ Registration | Login ]