Понеделник, 27.01.2020, 16:40
Main » Articles » Статии

Асирия, първата световна империя: 6. Колосът се клати

© Публикувано с резрешение от История на света
© Любомир Грозданов, автор
 Подбор на илюстрациите в настоящата публикация: Древен Изток  


КОЛОСЪТ СЕ КЛАТИ


Шамши - Адад  V, Шаммурамат, Ададнерари III - експанзията продължава. Слаби наследници. Издигането на Урарту. Асирия в агония.


  Синът му, Шамши–Адад V /823-811 г. пр. Хр./ поема властта фактически като вавилонски васал – в замяна на помощта, която им е оказана при потушаване на размириците, на асирийците е наложен унизителен договор, който реално ги превръща в зависими от Вавилония. Външно-политическите обстоятелствата обаче го принуждават поне на първо време да търпи този  позорен за Асирия статут. 




Стелата на Шамши-Адад V, открита в Калху.
(Британски музей, Лондон)


  Тревожно е положението откъм северните граници, където Урарту все повече проявява враждебност и продължава да засилва позициите с в региона. При наследника на Сардури І Ишпуини /825-810 г. пр. Хр./ Урарту постига окончателно обединение, разширява границите си до ез. Урмия и налага властта си над планинската област Мусасир. Сега урартския цар обръща взор и към земите на манеите в Западен Иран. Това предизвиква тревогата на Асирия, тъй като североизточните й граници са поставени под непосредствена заплаха. Шамши–Адад V незабавно потегля на поход, прехвърля войските си през планинските хребети на Загрос и в местността Куллар се сблъсква с урартските войски. В разразилата се битка асирийците печелят пълно надмощие, а урартския цар се спасява с бягство. От там Шамши-Адад V нахлува в Мидия и Парсуа, и след демонстрация на военната си мощ се връща обратно с богата плячка. 




Урарту при Ишпуини и сина му Менуа: големият конкурент на Асирия.
Отбелязани са походите на Менуа и откъснатите от Асирия територии.


  Затвърдил северните и североизточните граници на империята в победоносната война с Урарту, асирийският цар решава да се разправи с Вавилония. Армията му потегля на юг по течението на Тигър и нахлува в източните територии на страната, като ги подлага на пълно опустошение. Макар, че вавилонския цар Мардук-балласи-икби /827-813 г. пр. Хр./ образува коалиция, която включва халдейските княжества и дори Елам, силите му търпят пълно поражение в кръвопролитната битка. Асирия възстановява контрола над Вавилония, който ще продължи неизменно до самия край на империята. Като изключим тези по-сериозни военни действия, управлението на Шамши-Адад V преминава в мир. Асирия е отново  неоспорим хегемон в Предна Азия – тя владее цяла Месопотамия, Сирия и Палестина, влиянието и се простира и върху Източна Мала Азия.
  Шамши-Адад V умира през 811 г. пр. Хр. , наследен от своя непълнолетен син Ададнерари ІІІ /811-783 г. пр. Хр./. От 811 до 806 г. пр. Хр. – до навършване на пълнолетие на престолонаследника, империята се управлява от Регентски съвет начело с царицата майка Шамурамат /Семирамида/. Това е истински феномен в асирийската история, като имаме в предвид принципно безправното положение, което жените заемат в асирийското общество. 
  От оскъдните данни, които са достигнали до нас за Шамурамат, се вижда, че тя се оказва достойна  продължителка на делото на съпруга си. Застанала начело на една типично „мъжка” държава, тя не отстъпва по амбиция, твърдост и решителност на предшестващите я царе. Още в началото на управлението си царицата – майка подготвя голям поход срещу Мидия. Шамурамат лично оглавява армията и взема със себе си и престолонаследника. Асирийците извършват рейд дълбоко в териториите на Мидия, след което пресичат Приурмийския район и се завръщат в Асирия. Няма данни за състояли се сражения, което ни кара да заключим, че това е само една демонстрация на имперската мощ. Не са известни други външно – политически прояви на царицата-регент. Под нейно влияние в Асирия е въведен култът към бога Набу – покровителят на литературата и мъдростта, син на главния бог от вавилонския пантеон – Бел-Мардук.  
  Много специалисти са на мнение, че царицата-регент Шамурамат се явява първообраз на гръцките легенди за Семирамида, които пък от своя страна се основават на мидийски източници. Митологичната традиция погрешно свързва Семирамида с легендарните Висящи градини във Вавилон. В действителност това съоръжение, смятано за едно от Седемте чудеса на света е построено от Набукаднесар ІІ /Новуходоносор/ - две столетия след царуването на историческата Шамурамат. Други легенди я представят за съпруга на легендарния асирийски цар Нин – митологическа, а не историческа личност. 
 



Статуя, посветена на вавилонския бог Набу от Адад-нерари III и Шамурамат.
(от новопостроения храм на бога в Калху, понастоящем в Британския музей, Лондон)


  След като престолонаследникът навършва пълнолетие Шамурамат се оттегля от властта  а той се възкачва на асирийския трон под името Ададнерари ІІІ /806-783 г. пр. Хр./. Още на следващата година младия цар предприема поход срещу враждебното царство Арпад, което оглавява антиасирийска коалиция от северно-сирийски царства. Асирийската армия разгромява коалицията, но Арпад не е ликвидиран – Ададнерари го обявява за васално царство и присвоява съкровищата на неговия владетел.




Стелата на Адад-нерари III от храма в Тел Ал Римах (797 г. пр. н.е.)
(понастоящем в Иракския археологически музей, Багдад).


  През 804 г. пр. Хр. Ададнерари ІІІ започва голяма военна кампания на запад. Имперската армия достига Средиземно море, подчинява финикийския град Арвад, след което се насочва срещу царство Арам. Ададнерари удържа съвсем лека победа над могъщото някога Дамаско арамейско царство, срещу което дядо му Салманасар ІІІ бе водил толкова упорити войни. Още преди асирийската армия да щурмува Дамаск, неговият цар Мари предлага своето подчинение на империята и плаща огромен данък – 2000 таланта сребро, 100 таланта мед, 2000 таланта желязо, 3200 ленени одежди. Това обаче не укротява асирийците и през 794 г. пр. Хр., те нанасят нов удар по Арам. Царят Мари не се решава да излезе на открито сражение с имперската армия и се затваря в Дамаск. При вида на готвещите се за щурм асирийски полкове смелостта му го напуска и той прекланя глава пред Ададнерари. Мари признава върховната власт на асирийския монарх и заплаща още един огромен трибут – като първия път. Владетелите на Израел, Едом /Идумея/, Моав, Филистимското царство също бързат да изразят покорността си пред Ададнерари. 
 Западната кампания завършва с блестящ успех. Властта на империята е наложена безапелационно над цяла Предна Азия. Ето как Ададнерари ІІІ описва този поход: 
„На запад от Ефрат аз покорих земята Хатти, цялата територия на Финикия, Тир, Сидон, Бит-Хумри /Израел/, Едом и Филистия нагоре до Морето на Залеза и наложих над тях данъци и такси”.
 



Изображение на сирийски цар върху слонова кост.
Част от богатствата, заграбени от Адад-нерари III при кампаниите му срещу Леванта.




Асирийски воини в поход.
(релефна украса на порта от двореца на Адад-нерари ІІІ в Калху - Британски музей)

  След усмиряването на запада, Ададнерари ІІІ обръща поглед на изток. Асирийците извършват серия от походи в Мидия и страната на манеите, като достигат и „Морето от което изгрява слънцето” – т.е. Каспийско море. Но докато асирийските армии кръстосват запада и изтока, страшна заплаха надвисва връз северните граници на империята, от страна на все повече засилващата се държава Урарту. Нейният цар Менуа /810-786 г.пр. Хр./ предприема мощна офанзива и за кратко време откъсва от Асирия провинциите по течението на Горен Ефрат, вкл. областта Алзи. След това урартската армия пресича областта Мелитена /дн. в Армения/ и дори извършва рейд във вътрешните територии на империята. След смъртта на Ададнерари ІІІ трона на Асирия се заема последователно от неговите трима синове - Салманасар IV /782-773 г. пр. Хр./, Ашшурдан III /772-755 г. пр. Хр./ и Ашшурнерари V /754-745 г. пр. Хр./. 
  В продължение на близо четири десетилетия те са принудени да водят изтощителни войни с могъщата Урарту, която достига върха на мощта си при царуването на сина на Минуа – Аргищи І /786-763 г. пр. Хр./ Асирия бързо губи позициите си на най-влиятелната сила в Предна Азия, нейната роля на хегемон в региона се поема от Урарту. Последната налага контрола си над търговските пътища в горноефратския район, където разполага силни гарнизони. Завладявайки царство Мелитена, Аргищи І обкръжава Асирия от запад и прекъсва връзките й с важните източници на суровини. След това урартския цар се насочва към източните граници на империята, завзема териториите южно от ез Урмия и от там нахлува в земите на манеите. Урарту слага ръка и върху търговските пътища в Северозападен Иран. Връзките на империята с мидийци и перси са прекъснати. Асирия се оказва в блокада. 
   Невероятните успехи на Урарту се дължат донякъде на вътрешните проблеми в Асирия. Честите епидемии, граждански бунтове, брожения и недоволства, довеждат непобедимата доскоро империя до крайна степен на изтощение. От друга страна загубата на стопанските ресурси се отразяват значително на военната й мощ и тя не може да се противопостави на експанзията на мощния северен съсед. 




Урарту и Асирия при Аргищи I. Асирийците са в глуха отбрана.
Отбелязани са неуспешните им походи за възвръщане на позициите.

 
  Вече става ясно, че е назряла необходимостта от коренни реформи в стопанското, политическото и военното устройство на империята. Положението в Асирия става нетърпимо, асирийското общество е настръхнало, държавата е изправена пред катастрофа.
  Дълбоката икономическа криза, породена от прекъснатата търговия, срива обществения порядък. През 746 г. пр. Хр.  недоволството се отприщва в масови въстания, които избухват в големите имперски градове. Революцията обхваща и самата столица Калху, като на страната на гражданите застава и армията. Ашшурнерари V е арестуван и екзекутиран заедно с всички членове на царската фамилия.
 

Тиглатпаласар III - царят реформатор
 



Тиглатпаласар III- релеф от Централния дворец в Калху.
(Британски музей, Лондон)


  Пред изнемощялата и съсипана страна се откриват нови хоризонти – революцията смъкнала от власт старата царска династия, качва на трона един от най-надарените владетели на Древността – Тукулти-Епил-Ешарра или по-известен като Тиглатпаласар ІІІ /745-727 г. пр. Хр./ - гениален реформатор, изкусен държавник и политик, голям пълководец. Човекът, който не само ще изведе Асирия от кризата и ще върне нейното благосъстояние, но и ще увеличи нейната стопанска и военна мощ, имперското й величие както никога досега.
   За миналото на този славен цар не знаем почти нищо, сведенията са оскъдни а и противоречиви. В един от надписите си твърди, че е потомък на Ададнерари ІІІ, според други източници е управител на Калху. Във Вавилония е известен под името Фул – възможно е това да е неговото истинско име /така е наричан и в Стария завет/. И досега продължават споровете за неговия произход и дейност преди да се качи на трона. 
   Явно при възкачването си на престола приема името „Тиглатпаласар”, показвайки намерението си да върви по стъпките на великия си предшественик, носел името преди повече от три столетия.
   Когато новият цар поема властта, Асирия е в отчаяно стопанско и военно положение, страната е пред крах. Западните територии отдавна са изгубени, Вавилония е пред анархия, северните и източните области на империята са под властта на Урарту. Империята от дълги години не е империя а второстепенна сила, териториално орязана, с рухнало стопанство и почти никакви сериозни военни сили. За 40 години обаче Асирия си връща всички изгубени територии и отново се извисява като най-могъщата сила в Азия.
  Тези смайващи успехи не се дължат на промяна на външнополитическото статукво, а са изцяло плод на безпрецедентните реформи , които Тиглатпаласар ІІІ започва веднага след като поема властта.  Царят предприема дълбоки преобразования във всички сфери – армията, държавният апарат, провинциите, стопанството.  На първо място е реорганизирана армията. 
  Опълчението е премахнато и е създадена редовна армия, на пряко подчинение на монарха. Личният й състав се рекрутира от свободното население и от чужденци. По този начин се увеличава боеспособността на войските, а царят става почти независим от общините, които предоставят опълчения. Създаден е корпус от професионални гвардейци, който е в постоянно разположение на владетеля.  В новата армия са въведени еднотипни екипировка и въоръжение. Към съществуващите по-рано родове войски от лека и тежка пехота, отряди от бойни колесници, са добавени нови – кавалерията /тя съществува от времето на Тукулти – Нинурта ІІ /890-884 г. пр. Хр./ но Тиглатпаласар ІІІ я издига като основен боен корпус/ и инженерните войски /сапьорски полкове/. Кавалерията прави армията много по-мобилна и позволява да се нанасят внезапни, стремителни и бързи удари по противника. Инженерните полкове са нещо ново за тогавашния свят – асирийците са първите, които ги въвеждат в армията си. Те са използвани за прокарване на пътища, строеж на обсадни машини, мостове, лагери.  И най-вече този нов род войска е незаменима сила при щурмуването на крепостни съоръжения – сапьорите обслужват и управляват машините, подкопават стените, като за защита им служат огромни щитове или подвижни предпазни платформи. 
   В асирийската армия е въведена точна организация на съединенията – към 1 колесница /4 души екипаж/ са причислени  2-ма кавалеристи, 4-ма тежковъоръжени пехотинци и 8 стрелци. Числеността на войските достига 120 000 души – грандиозна за онова време бойна сила, която е същевременно отлично екипирана и превъзходно обучена. И накрая – към въоръжените сили на империята е създадена секретна служба за разузнаване и шпионаж, както и специални подразделения за свръзка. Секретното ведомство е считано за особено важно и обичайно за негов началник е назначаван престолонаследника. 


Реформираната асирийска армия след нововъведенията на Тиглатпаласар III:




Асирийска бойна колесница с четиричленен екипаж.
Ашурбанипал на лов за лъвове.
(релеф от Северния дворец на Ашурбанипал в Ниневия, Британски музей, Лондон)




Асирийски кавалеристи (стрелци и кирасири).
(релеф от Югозападния дворец на Синахериб в Ниневия, Британски музей, Лондон)




Тежковъоръжени асирийски пехотинци.
(релеф от Югозападния дворец на Синахериб в Ниневия, Pergamonmuseum, Берлин)




Асирийски стрелци при обсадата на Лахиш. Прикривани са от специални щитоносци.
(релеф от Югозападния дворец на Синахериб в Ниневия, Британски музей, Лондон)




Лековъоръжени помощни войски с прашки.
(релеф от Югозападния дворец на Синахериб в Ниневия, Британски музей, Лондон)
 



Специализирани сапьорни части подкопават градските стени при обсадата на Лахиш.
(релеф от Югозападния дворец на Синахериб в Ниневия, Британски музей, Лондон)
 



Военен екип обслужва обсадната техника.
(релеф от Югозападния дворец на Синахериб в Ниневия, Британски музей, Лондон)




Асирийската армия превзема с щурм гр. Уфа (Анатолия), използвайки
защитени тарани, прикривани от стрелци и обсадни стълби.
(релеф от Централния дворец на Тиглатпаласар III в Калху, Британски музей, Лондон)


  Докато тече реформата в армията, Тиглатпаласар ІІІ се захваща с преустройството и на провинциите. Големите провинции се разделят на множество по-малки, начело на които вече не стоят наместници а „областни началници”. Тази административна реформа е с цел първо,  да се подобри управлението и второ, губернаторите да не съсредоточат в ръцете си опасно голяма власт. От своя страна провинциите са разделени на окръзи, начело с по-дребни чиновници, които са подчинени на областния началник, но имат право да подават рапорти и направо до царя – така суверенът проверява доколко са му верни и добре ръководят провинциалните управители. Из цялата империя са въведени пощенски станции, които твърде много улесняват вестоносците да предават бързо новините от царя до губернаторите и обратно. Областначалниците са задължени редовно да се отчитат за положението в поверените им провинции. В буферните държави отвъд териториите на империята, Тиглатпаласар ІІІ  и  царете след него, пращат пълномощници , които да отстояват в двореца интересите на Асирия, а контролът върху тях е упражняван непряко от местната царска династия. В случай, че тези местни царе си плащат данъците и приемат нарежданията на пълномощника на Асирия за външната политика и търговия, Асирия им гарантира да ги подкрепи с имперската си мощ, ако в страната избухне революция или бъде нападната отвън.
   При  управлението на Тиглатпаласар ІІІ се усъвършенстват всички занаяти – стъкларство, металургия и строителство, появяват се първите павирани пътища.
Обръща се голямо внимание на селското стопанство – увеличава се добива на зърно, развива се градинарството, грижи се полагат и за животновъдството.
  При царуването на Тиглатпаласар ІІІ се променя и отношението към покорените народи. Разоренията при предишните завоевания, отвличането на голяма част от населението в робство, екзекуциите, са счетени за нецелесъобразни и вредни за икономиката на страната и за нейния политически престиж. Сега населението на новоприсъединените територии е оставяно по места да си обработва спокойно земята и да упражнява свободно своите занаяти. Но депортациите си остават запазен асирийски патент. Дори при Тиглатпаласар ІІІ те придобиват широки размери – преселенията се измерват със стотици хиляди души.    Читателят вероятно ще се запита – как така хем населението е оставяно свободно по места, хем са извършвани депортации? Ще се опитам да изясня въпроса. Да! Асирийците прилагат и единия и другия метод. Много често походите завършват само с установяването на асирийската власт, без да се налага масово депортиране. В развити и цветущи области, в които липсват брожения и нищо не заплашва асирийската власт населението е оставяно на мира. Но от бунтовни и размирни райони – в Южна Вавилония, Мидия и Сирия – се депортират огромни маси население. Депортациите обаче се извършват планомерно и организирано - цялото домочадие заедно с покъщнина и имущество. Тези преселения имат благотворно влияние върху стопанството – чрез тях се заселват запустели територии, които в последствие се превръщат в цветущи провинции. По този начин, в заселените територии се ликвидира опасността от прояви на сепаратизъм и в известна степен се тушира прекомерното засилване на властта на губернаторите. Тази държавна политика получава названието „насаху” – от акадското „ликвидирам”.
  Създал най-съвършената бойна машина на Древния свят, Тиглатпаласар ІІІ вече може да отговори на външно-политическите предизвикателства и да се впусне в завоевания. Той се проявява обаче не само като блестящ пълководец, устремен към покоряване на нови територии, но и като умерен и разумен политик, съобразяващ се политическите и обществени реалности и настроения в отделните региони на Близкия изток и Предна Азия.
 



Асирийската армия депортира покореното население на гр. Астарту (Астарот) в Галилея.
(релеф от Централния дворец на Тиглатпаласар III в Калху, Британски музей, Лондон)


  Две години след като поема властта, през септември 745 г. той навлиза с армията си във Вавилония, повикан на помощ от вавилонския цар Набонасар срещу халдеите и еламците.  Тиглатпаласар ІІІ със стремителен марш прегазва цялата страна до Персийския залив, громейки халдейските племена, и преселва в Асирия множество пленници. Наказателната експедиция обаче, не причинява никакви вреди на градовете и храмовете, напротив, асирийският цар всячески подчертава ролята си на техен покровител и защитник. Заради оказаната помощ Тиглатапаласар ІІІ става сюзерен на вавилонския цар и му е присвоена титлата „Цар на Шумер и Акад”. 




Асирийците отнасят богата плячка (ценности и добитък) 
от превзет халдейски град в южен Ирак.
(релеф от Централния дворец на Тиглатпаласар III в Калху, Британски музей, Лондон)


  На следващата година имперската армия започва поход на изток и навлиза в областта Парсуа /Иран/, подчинявайки редица малки държавици. Този поход протича по известния ни асирийски сценарий – при вестта за наближаването на асирийската армия, населението масово бяга и се крие по горите, а войската ги преследва и залавя тези които успява да намери...Заловени са и някои от местните владетели. Тези пленници, които асирийците считали за принадлежащи към особено враждебни групировки, са набити на кол. Покорената територия е включена в състава на Асирия под наименованието провинция Парсуа с център гр. Никур. След това имперските сили извършват една демонстрация на сила на територията на Мидия и се връщат обратно. 
 



Военачалникът на Тиглатпаласар III довежда в нозете му покорен вражески водач-
според модела на шапката мидиец или перс.
(релеф от Централния дворец на Тиглатпаласар III в Калху)


  Обезопасил имперските граници на юг и изток, сега Тиглатпаласар ІІІ решава да нанесе мощен удар по своя най-голям враг – царят на Урарту Сардури ІІ. Урартския цар сключва съюз с редици сирийски царства, между които Куммух, Гургум, Мелитена, налага влиянието си в почти цяла Сирия, опитвайки се да отреже Асирия от Средиземноморието и най-вече от областите, богати на полезни изкопаеми, главно находищата на желязна руда. Имперската армия отвръща подобаващо на това предизвикателство. В 743 г. в ожесточената битка, станала на територията на Куммух, съюзническите войски са буквално размазани, а Сардури ІІ едва успява да се измъкне под прикритието на нощта. 
 



Урарту при Сардури III (763-735 г. пр. н.е.). От Асирия са откъснати важни територии.
След битката при Кумух обаче те са възвърнати от Тиглатпаласар III.
 

  Веднага след тази голяма победа имперската армия се насочва срещу Арпад, но среща ожесточена съпротива. Няколко корпуса са оставени за блокада на столицата на царството, а останалите подразделения се насочват срещу Арам, което при управлението на цар Резон значително укрепва и отново вдига глава. За сблъсъка на асирийците с Дамаското царство има твърде оскъдни данни  и резултатът от този поход остава неизвестен. Войната с Арпад се затяга като продължава 3 години /743-740 г. пр. Хр./. Накрая асирийците сломяват съпротивата на непокорната държава и тя влиза в състава на империята като обикновена провинция. Унищожено е и царство Унки – столицата му е напълно разрушена а населението – депортирано. Пред вида на масираното настъпление на имперските сили управителите на средиземноморските градове Тир и Библос предпочитат да не предизвикват гнева на мощния асирийски монарх, а предвидливо да признаят върховната му власт, като изпращат богати дарове. Малката държава Арвад, която има неблагоразумието да участва в антиасирийската коалиция също е наказана – тя губи всичките си територии на материка. Столицата й, намираща се на средиземноморски остров, е спасена благодарение на това, че асирийците нямат морски флот.
  И сега всички бързат да поднесат почитанията си на мощния асирийски суверен. Той получава данък от всички сирийски царства, Финикия, Палестина и държавите от Източен Анадол. От територията на Сирия са взети в плен 73 000 души. 
Тиглатпаласар ІІІ дава почивка на армията си, а на следващата година /739/ се насочва отново срещу Арам. Цар Резон откупва автономията на царството си с доста скромен данък. Израелският цар Менахем /745-738 г. пр. Хр./ обаче няма този късмет. Той изплаща на асирийците сериозна сума, изразяваща се в 1000 таланта сребро. Интересното е, че хитрият израелтянин не изплаща сумата от собствената си хазна а нарежда всяко домакинство да внесе по 50 сикли.




Кутамува, цар на Яуди през VIII  в. пр. н.е. Вероятно васал а дори може би 
и протежето на асирийския Тиглатпаласар III.
(базалтова стела от Зинджирли, Турция. Открита от експедиция на Чикагския университет)



  През 738 г.пр.Хр. асирийската армия отново потегля на поход срещу Северна Сирия. Намерението на асирийците е да се разплатят окончателно с участниците в Севeрносирийския съюз. Армията се насочва първо срещу царство Яуди. До сражения не се стига – Тиглатпаласар ІІІ сваля владетеля и назначава свое протеже, което в знак на благодарност се отплаща на асирийския цар с богати дарове. Царят на Кархемъш не участва в антиасирийската коалиция и неговата страна е запазена от опустошение. Той бърза да признае Тиглатпаласар ІІІ за свой сюзерен и плаща подобаващ данък. Асирийската армия продължава победоносния си марш и приема подчинението и данъците на Хамат, Арам и Израел. Цяла Сирия и Палестина отново са под номиналната  власт на царя на Асирия. Към териториите на империята пряко са подчинени 19 града, които образуват нова провинция, начело със самия престолонаследник Салманасар. 




Представители на покорени народи (вероятно от Леванта) поднасят дължимия данък.
(релеф от Централния дворец на Тиглатпаласар III в Калху, Истанбулски музей, Турция)




Данък от арабските племена.
(релеф от Централния дворец на Тиглатпаласар III в Калху, Британски музей, Лондон)


  След като подчинява Запада, в 736 г. пр. Хр. Тиглатпаласар ІІІ  потегля на изток „в страната на могъщите мидийци”. Имперските сили навлизат дълбоко в Мидия, стигайки до дн. Техеран. Армията превзема редица градове, взима в плен ок. 65 000 души и богата плячка. 
  Главната цел на Тиглатпаласар ІІІ обаче си остава Урарту. Тя все още е твърде опасна за империята. Решен на всяка цена да разгроми тази държава, в 735 г. той повежда срещу нея огромна армия. В свирепа битка асирийците унищожават вражеските войски, нахлуват в Урарту и кръстосват с огън и меч 450 км. из цялата нейна територия от изток на запад, без да срещнат каквато и да била съпротива. Пребродила надлъж и нашир вражата територия, асирийската армия атакува столицата на Урарту Тушпа, където се е укрил Сардори ІІ. Асирийците сриват външните укрепления на града но не успяват да превземат цитаделата и да пленят урартския цар. Но Тиглатпаласар ІІІ вече може да бъде доволен. Той нанася такъв смазващ удар срещу Урарту, че  тя  никога повече няма да се съвземе и от тук нататък престава да бъде сериозна заплаха за империята.




Асирийски воини въоръжени с боздугани.
(релеф от Централния дворец на Тиглатпаласар III в Калху, Истанбулски музей, Турция)


  На следващата година Асирия е принудена да въвежда ред в Палестина. Юдея е нападната от съюзните сили на Арам и Израел.  Юдейският цар Ахаз се затваря в Йерусалим и моли за незабавна помощ Тиглатпаласар ІІІ „Аз, раб твой и син твой – ела и ме защити от ръцете на царя сирийски и царя израилски, които въстанаха против мен”. Империята се опасява от раждането на нова антиасирийска коалиция, тъй като към съюза между Арам и Израел се присъединяват управителят на Газа Ганон и царят на Идумея, в него участие взема и управителят на гр. Тир Хирам ІІ.
Асирийската армия спешно се отправя на поход и разпилява съюзниците. Управителят на Газа бяга в Египет, но после се връща и се признава за асирийски васал. През 732 г. пр. Хр. Дамаск е превзет и царство Арам престава да съществува. Следващият удар е насочен срещу Израел – асирийците покоряват Галилея и Задйорданските територии, подпалват и разрушават много градове. Самият Тиглатпаласар ІІІ съобщава, че е свалил от израелския трон Пеках и на негово място поставил Осия /732-724 г. пр. Хр./.



Кампаниите на Тиглатпаласар III в Сирия-Палестина в защита на съюзното царство Юдея.


  Тиглатпаласар ІІІ прекарва известно време в Дамаск, където в чест на своята победа издига жертвеник. Тук той приема благодарствените почести на юдейския цар, а скоро пристига и царя на Тир Хирам ІІ който целува нозете на повелителя на Асирия в знак на покорство. С това приключва последния западен поход на мощния асирийски цар. Сега му предстои да се занимава с Вавилония. Докато асирийските армии жънат победи на север и на запад, във Вавилония настъпва пълна анархия. Сред вавилонската аристокрация съсредоточила в ръцете си огромни богатства, започват междуособици, в които са въвлечени и халдейски военни отряди. Халдеите не пропускат възможността да се възползват от безредието и един от техните вождове,  Набу-укин-зер, покорява Вавилон и се коронясва за цар.




Тиглатпаласар III е стъпил с крак на главата на победен вражески водач.
(релеф от Централния дворец на Тиглатпаласар III в Калху, Британски музей, Лондон)



Етеменанки - "вавилонската кула" е зикурат на върха на който се намира
храмът на върховния бог Мардук- Есагила. От ръцете на неговата статуя получава
властта си законният цар на Вавилон. Всички завоеватели на страната- 
от Тиглатпаласар III до пресийския цар Кир Велики се подчиняват на този ритуал.
(съвременна художествена интерпретация)

   Тиглатпаласар ІІІ се явява в метрополията като възстановител на порядъка и спокойствието. Халдеите са подложени на жесток погром. 154 000 души са депортирани във вътрешните области на империята а халдейските вождове плащат огромен данък. Вавилония не е превърната в обикновена провинция. Престижът на Вавилон е толкова голям, че Тиглатпаласар ІІІ предпочита да се коронова за негов цар и по този начин обединява Асирия и Вавилония в една уния. Всъщност Вавилон е смятан от асирийците за един от свещените градове на империята. 
  Тиглатпаласар ІІІ отдава почит на вавилонските богове и приема религиозните задължения на царете на Вавилония. В храма Есагил асирийският владетел докосва с ръка статуята на върховния бог Бел-Мардук и като изпълнява по този начин древния сакрален обряд става законен вавилонски цар под името Пулу.
  В 727 г., когато умира, Тиглатпаласар ІІІ оставя Асирия като империя, разпростряла се от Персийския залив до Египет и на север до Анадола и ез. Ван.




Асирия на Тиглатпаласар III. В зелено са отбелязани покорените лично от него нови земи.
Стрелките показват депортациите на евреи от Палестина при него и приемниците му.


Category: Статии | Added by: Admin (28.03.2012)
Views: 2652 | Tags: Израел, Шамши–Адад V, Набу, Урарту, Адад-нерари III, Асирия, Калху, Нимруд, Арам, Семирамида | Rating: 0.0/0
Total comments: 0
Only registered users can add comments.
[ Registration | Login ]