Петък, 29.03.2024, 14:23
Main » Articles » Статии

Асирия, първата световна империя: 8. Зенитът 2


© Публикувано с резрешение от История на света
© Любомир Грозданов, автор
 Подбор на илюстрациите в настоящата публикация: Древен Изток  


ЗЕНИТЪТ II ЧАСТ


  В 700 г. пр. Хр. започва походът към Вавилония. Крайно раздразнен от донесенията на разузнаването за подготовката на нов метеж, Синахериб хвърля вината за всичко върху олигархията и жречеството, към които изпитва силна неприязън. Заиграването на вавилонската аристокрация с Елам и Египет поставя под въпрос сигурността на империята. Асирийският възпитаник Бел-ибни не оправдава надеждите на вавилонските граждани и доверието на Синахериб. Той не успява да наложи разумно управление, оказва се безсилен пред интригите на халдейските аристократи, дори се обявява срещу Асирия и влиза в контакти с халдейските бунтовници и въздесъщия Мардук-апла-иддин ІІ. Сюзеренът му го смъква от престола, но се отнася към него учудващо снизходително. Синахериб разбира, че неопитния младеж е бил само играчка в ръцете на могъщите олигарси и вместо да го накаже, го изпраща в Ниневия.
  Синахериб налага пряко управление във Вавилон – назначава за наместник един от синовете си, Ашур-надин-шуми, на чието разположение е оставен силен гарнизон. 
След като уреждат проблемите с Вавилония асирийците решават да подсигурят и северозападните граници на империята и скоро е организиран нов поход. Армията поема по горното течение на Тигър  и подчинява войнствените планинци обитаващи районите на планината Нипур. От там асирийците нахлуват в Мидия, превземат град Уку и разграбват прилежащата му област. В царските анали живописно са предадени трудностите на този поход, както и мъжеството и издръжливостта на самия цар: "В петия мой поход жителите на град Тумури,  на град Шарум, на град Езам, на град Кибшу,  на град Халгида, на град Куа, на град Кана, чиито жилища, подобно на гнезда на орел, пръв сред птиците, бяха построени по върховете на планината Нипур, планина непристъпна, не се покориха под моя ярем. Аз разбих военния лагер в подножието на планината Нипур и с отбрани войници от моята гвардия и безпощадни бойци от редовните ми войски ги обградих и до един ги излових. Клисури, водопади, стръмни скали на носилка преодолях, местата, трудни за носилка, аз преминах пешком, подобно на планинските кози,  през високи върхове и хребети. Там, където се уморяваха моите нозе, аз присядах на стръмните скали и пиех вода от кожените мехове, за да утоля жаждата си. Аз преследвах враговете по планинските усои и им нанесох поражение. Градовете им превзех, разруших, съкруших и ги предадох на огъня. Аз ги върнах под моя ярем и продължих похода срещу Маний, владетел на град Уки, непокорния мидянин. Непознати пътища, стръмни пътеки, които се вият из непристъпни планини преди мен не е преминавал нито един от предишните царе. В подножието на планината Анара и планината Упа, планини могъщи, аз направих лагер, и сам на носилка, заедно с моите превъзходни воини навлязох в тесни проходи, изкачих се на непристъпни скалисти върхове. А той, Маний, прах от краката на моите войници видя, и Уку, неговия царски град, той изостави и избяга далече. Уку аз обсадих и взех, взех пленници, иззех напълно всичко,  което имаше, пари и имущество,  съкровищата от двореца изнесох и ги причислих към общата плячка, взех 33 града в покрайнините на областта. Хора, коне, едър и дребен добитък взех, а градовете сринах и предадох на огъня."
  В 696-695 г. пр. Хр. асирийската армия извършва рейд в Киликия и Източна Кападокия, като присъединява тамошните области към империята. Синахериб обхожда външните провинции, като се стреми да подсигури безопасността и спокойствието на държавните граници преди да нанесе решаващия удар срещу най - опасния враг - Мардук - апла - иддин. Асирийците и за миг не забравят неговото бягство. 
  Разузнаването научава къде се укриват вожда на размирното племе Бит-Якин и неговите сподвижници. Преследван неотстъпно от имперските сили, без възможност и надежда да им се противопостави, Мардук-апла-иддин предпочита да напусне родината си, но да не се покори. Заедно с верните си хора той пресича морето и слиза на територията на приятелски Елам, в близост до град Нагату, в който се установява. Вероятно тук той би могъл да остане в пълна безопасност и да изживее спокойно старините си, ако врагът му не бе Синахериб. Асирийците наистина се страхуват от морето и се впускат неохотно в плаване по него. Те знаят за него единствено това, което са чували от разказите на халдеи и финикийци. Когато победоносните им маршове ги довеждат до бреговете на Средиземно море, те само го съзерцават и се дивят на красотата и необятността му, но ако решат да плават по него, то е съвсем за кратко и близо до брега. Въпреки могъществото си и факта, че границите й опират на няколко морета - Средиземно, Каспийско, Персийския залив, Асирия си остава сухоземна сила, на монарсите и през ум не им минава нуждата от построяването на морска флотилия. А и имперската геополитика не го налага като необходимост. Но сега положението е различно - за да се атакува врагът е нужен морски флот. И Синахериб замисля смел и нечуван план - да натовари армията на кораби и да нападне Нагату и залови опасните бегълци от Бит-Якин. Планът обаче среща такива огромни трудности при изпълнението, че някой по-малко предприемчив владетел би се отказал.
 



Персийският залив: Нар Маратум или Долното море, по времето на Синахериб.
В алувиалните наноси между устията на Тигър и Ефрат е метежното княжество Бит Якин.
На Еламското крайбрежие е разположена областта Нагиту.





Боен кораб с финикийски моряци, възможно построен в корабостроителниците на Синахериб.
(релеф от Югозападния дворец в Ниневия, Британски музей, Лондон)




Реконструкция на финикийска диера (бирема) по горния релеф.


   Царят би могъл да използва корабите на халдейските княжества за целта, но тяхната вярност е твърде съмнителна, а да се повери съдбата на ниневийския суверен и неговата армия в ръцете халдеите е много рисковано. Освен това тези съдове са истински ковчези - със старинна форма, тежки, закръглени и стоят нестабилно във водата, сякаш са от времето на Шумер и Акад. Синахериб обаче е запленен от корабите на финикийските градове - леки, бързи, сигурни и елегантни, които уверено порят морските вълни. Той бързо намира сред финикийските пленници достатъчно майстори за построяването на флотилията. С царски едикт са построени две корабостроителници - едната в Тил-Барсип, на Ефрат, а другата в самата столица Ниневия. Във всяка една от тях се изработват различни модели морски съдове, като в конструирането им в Ниневийската корабостроителница участие взема и самият Синахериб. Царят се спира на най-съвременният и усъвършенстван модел -  финикийска диера с два реда весла, дълъг корпус, кръгъл кил, висока кърма, с дълбоко газене. Носът на кораба е плосък, сочи право напред и е снабден с островърх водорез, закрепен здраво към кила, който служи като таран за пробиване на вражеските кораби.  
  По план двете ескадри трябва да се съберат в Баб-Салимети на устието на Ефрат, на известно разстояние от морето. Пред ескадрата от Тил - Барсип не съществуват никакви препятствия, понеже тя плава само по Ефрат, която е плавателна по всяко време. Трудности има по пътя на Ниневийската ескадра. Тя напуска Тигър в Упи, за да заобиколи владенията на арамеите, които са съюзници на Елам и постоянно враждуват с Асирия. После флотилията влиза в големия канал Арахту, който съединява Тигър с Ефрат и преминава през Вавилон. Този канал служи преди всичко за напояване и за плаване с лодки и не е пригоден много за големи кораби. Все пак препятствията са преодолени и за няколко дни ескадрата преминава разстоянието от Вавилон до Баб-Салимети. Всяка от ескадрите спира по пътя за да товари войски и коне, припаси и обсадна техника. Синахериб се присъединява с гвардията си към флотата и устройва лагер на брега на реката. Тук обаче непознаването на морето изиграва на асирийците лоша шега и едва не обръща похода в катастрофа. Приливите и отливите в Персийския залив са много силни и дори се усещат навътре в сушата, особено при равноденствие - сезонът на най-мощните приливи. В този период е най-голям и разливът на реката. В такъв момент настъпващата морска вълна влиза в борба със стремителния речен поток и стълкновението на водните маси разтърсва бреговете, разрушава дигите, отнася всичко по пътя си, като наводнява обширни пространства.. За ужас на асирийците точно сега става именно такова наводнение, което унищожава почти напълно лагера им. Палатките са преобърнати и потопени, голяма част от имуществото и оръжието е унищожено. Царят и гвардейците му с голяма мъка успяват да се доберат до корабите и да се спасят от стихията. Нещастието е приписано на гнева на боговете и Синахериб се сеща, че не е извършил необходимите обреди и не е принесъл умилостивителна жертва, което е твърде неразумно преди навлизане в необятния и тайнствен океан. Щом водата се отдръпва, царят отива на мястото, където реката се влива в морето и като застава на кърмата на флагманския кораб пред цялата армия принася жертва на бог Еа - владетелят на океана. След приключване на церемонията, под всеобщото радостно ликуване, имперската флотилия опъва платна и поема курс към Нагату.
  Асирийците с трепет и възхита наблюдават безкрайната морска шир, докато корабите се управляват уверено от опитните екипажи, съставени от финикийски и гръцки моряци. След няколко дни плаване флотата благополучно достига до Нагату. Синахериб дава заповед за десант и незабавна атака. Нагату е превзет с пристъп, разграбен и сринат до основи, а бегълците са пленени. Мардук - апла - иддин II обаче не е сред тях. Малко преди асирийците да стъпят на морския бряг, старият воин склапя очи.
  Асирийската войска хвърля в ужас земите на Елам, плячкосва сума ти градове, разорява областите, пали и унищожава посеви и насаждения, отвежда в плен хора и добитък. Елам обаче е могъща страна и не се предава лесно. Нейният цар реагира моментално и удря Вавилон, където пленява сина на Синахериб. Там е назначен за цар еламско протеже, но асирийците бързо го детронират. Империята решава да действа още по-енергично срещу мощния враг. От провинция Дер, Източна Вавилония, силна армия нахлува на териториите на Елам. В същото време друг вожд на халдеите, Мушезиб-Мардук, взима короната на Вавилония и вдига въстание. Царят на Елам свиква под знамената могъща армия и влиза в съюз с Мушезиб-Мардук. Силите им поемат на север и при река Диала се  сблъскват са асирийската войска. Летописите ни дават живописна картина на касапницата: асирийската пехота, напредваща през реки от кръв, равнина, осеяна с осакатените трупове на убитите, съсечени на парчета, заради пръстените и гривните или просто от кръвожадност, ужасени коне, които препускат като обезумели из бойното поле и теглят колесниците на  загиналите...Синахериб побеждава, но на каква цена! Асирийската армия е толкова смазана, че цяла година не може да си възвърне боеспособността. Елам е разтърсена из дъно и няма вече сили и възможности да се меси. Сега Мушезиб-Мардук остава сам срещу асирийците. Девет месеца продължава обсадата, и накрая изтощени от глад и болести халдеите отварят вратите на Вавилон. Няколко пъти Синахериб се опитва безуспешно да умиротвори Вавилония и сега прибягва до крайно решение…



 
Асирийски воин откарва стадо пленен добитък от похода във Вавилония.
(релеф от Югозападния дворец в Ниневия, Британски музей, Лондон)




Асирийци отнасят боговете на покорената страна в столицата си.
(релеф от Югозападния дворец в Ниневия, Британски музей, Лондон)




Изображения на роби от стела в двореца на Синахериб.


  През зимата на 689-688 г. пр. Хр. страшна вест поразява всички страни и народи от бреговете на Средиземно море до долината на р. Инд; от саваните на Судан и пясъците на Сахара до причерноморските степи  и възвишенията на Кавказ: Вавилон, пъпът на света вече не съществува…
  В своята хилядолетна история Древния Изток безброй пъти е свидетел на раждането, разцвета и гибелта не само на отделни градове, но и на цели страни и народи. Преминават вековете, сменят се царе и завоеватели, но нито един от тях не посмява да вдигне ръка върху свещения Вавилон и неговия храм Есагил. И ето сега Вавилон го няма. Той е изтрит от лицето на земята. Какво се е случило? Какъв ужасен ураган е унищожил райските градини в долината на Тигър и Ефрат – най-богатата в света?
  Въпреки страхопочитанието, което царете изпитват към метрополията като религиозно и културно средище, Синахериб, заслепен от гняв, дава заповед за пълно унищожение на Града.
   Войските се отдават на разюздано плячкосване, къщите и храмовете са сринати до основи. През града са прокопани канали, по които са пуснати водите на Ефрат,  така че от него да не остане нищо. Статуята на бог Мардук е занесена в Асирия, а мястото, на което се издигал Вавилон е прокълнато за 70 години. Повечето от вавилонците, на първо място аристокрацията, са избити, част от гражданите успяват да се спасят в съседните страни, останалите са взети в плен или продадени в робство. Вавилон вече не съществува.
  Тази вест поразява като гръм целия близкоизточен свят, над който тегне смазващата власт на Империята, и който следи с надежда борбата на Вавилон и Елам със Синахериб. След гибелта на Вавилон мракът на асирийското иго става все по-непрогледен и нетърпим. Синахериб, изглежда постига своята цел. В нозете на асирийския цар лежат стъпканите от неговите армии страни и народи. Никой не смее да противоречи на царската воля. Но в крайна сметка той сам разбира, че се намира в пустота, в атмосфера на яростна ненавист, че няма на кого да се опре и на кого да разчита, че неговата военна диктатура никому не е нужна и у никой не среща поддръжка. Царят съзнава че, в заслепението си от гняв и омраза е отишъл твърде далече, преминавайки всяка граница. Разрушаването на Вавилон предизвиква възмущението и на самите асирийци. Враждебността на аристокрацията и жречеството към монарха рязко се засилва, глух ропот и недоволство се носи сред търговската гилдия. А обикновения народ е обхванат от тревога и суеверен страх - как ли ще отмъстят боговете за подобно злодеяние? На какви изпитания ще бъде подложена майка Асирия? 
  Единствено военната върхушка е доволна. За генералите Вавилония не е нищо повече от завоювана непокорна страна. И като такава си носи всички последствия в съответствие с имперските военни закони - сиреч подлагане на грабеж и разорение. Свещените древни традиции, културната значимост на града, неговото обаяние връз всеки човек от Изтока - тях не ги вълнува.
  Напрежението вътре в самата Асирия сломява Синахериб. В крайна сметка царят е принуден да направи редица компромиси, най-важният от които е по отношение на престолонаследието. През 681 г.пр.Хр. Синахериб посочва за наследник на трона един от своите младши синове - Ашшур-аххе-иддин /Асархадон/. Младият принц е известен със своите симпатии към свещенослужителите, самият той е силно религиозен и благочестив. Изборът на монарха е осъществен под енергичния натиск на жреческото и благородническото съсловие, в последствие санкциониран и от народното събрание. Въпреки, че с това решение Синахериб нарушава основния принцип за престолонаследието, той е принуден да го направи  за да удовлетвори исканията на едни от най-влиятелните политически групировки в империята и по този начин да тушира в известна степен напрежението в държавата. А те могат да бъдат доволни. Монархът е силно уязвен в своето самолюбие и му е дадено ясно да разбере, че колкото и да е могъща властта му, тя все пак не е неограничена. 
 Натискът на политическите кръгове относно престолонаследието намира отражение и във височайшето семейство. За назначаването на Асархадон за наследник на трона, решаваща роля има неговата майка, любимата съпруга на Синахериб - властната сирийка Накиа.  




Свръхестествени същества.
(Югозападен дворец в Ниневия, Британски музей)





Строежите на Синахериб в Ниневия.
(релеф от Югозападния дворец , понастоящем в Британския музей, Лондон)





Строежите на Синахериб в Ниневия. Работници преместват гигантска скулптура на шеду.
(релеф от Югозападния дворец- зала 6 , понастоящем в Британския музей, Лондон)




Пленници от Палестина свирят на арфи (кинор) в двореца на Синахериб.
(релеф от Югозападния дворец , понастоящем в Британския музей, Лондон)




Придворни музиканти свирят на арфи в парковете на Синахериб.
(релеф от Югозападния дворец , понастоящем в Британския музей, Лондон)





Глава на дух-пазител
(Югозападния дворец в Ниневия)


  Като изключим Вавилония и Палестина, царуването на Синахериб е общо взето мирно. И както всички свои предшественици, и Синахериб строи с размах. Увлича се и по техниката. По негово нареждане Ниневия е построена наново с величайша пищност и великолепие. В града са прокарани нови, широки и прави улици; царят издава разпореждане всеки, който построи нов дом, нарушавайки правата линия на улицата, да бъде набит на кол пред дома му! Главният булевард, наречен „Царски” е широк 50 метра. На изкуствена платформа, висока 30 метра са издигнати храм, дворец и парк с редки растения.  За напояване на ботаническата градина, градските паркове и овощните насаждения са прокопани канали, по които да бъдат отклонени планинските ручеи, течащи на цели 50 км оттам. Издигнати са огромни каменни валове за предпазване на града от наводнения. Създадено е изкуствено мочурище, в което владетелят донася какви ли не водни птици; създаден е и зоопарк с най-различни животински видове. Запазено е едно от съоръженията на Синахериб – акведукт, дълъг 300 м., широк  около 24 м. , изграден от варовикови блокове.
  Трагичен е краят на този асирийски владетел. Назначението на по-младия му син Асархадон за престолонаследник предизвиква недоволството на по-старшите му синове Адармелик и Шарру-уцур. На 10 януари 680 г. пр. Хр. при посещение в храма на бог Нинурта в гр. Калху, Синахериб е убит от недоволните принцове. Това престъпление обаче не им донася никаква полза. Асархадон, законният престолонаследник, е официално приет от боговете и благородниците на Асирия. Армията също му е вярна. Принцът изчаква само да минат церемониите по коронацията и веднага предприема поход срещу отцеубийците. 
  Последните получават помощ от Урарту и съсредоточават войските си край гр. Мелида /Източна Турция/. Тук метежниците претърпяват съкрушително поражение от армията на законния цар. Братята му обаче успяват да се измъкнат и бягат в Урарту. Тяхната по-нататъшна съдба е неизвестна.




Базалтова плоча с разказ за убийството на Синахериб от синовете  му 
от времето на вавилонския цар Набонид (556-539 г. пр. н.е.).
Подобно на юдейските свещеници, вавилонските им колеги намират начин да използват
мотива за пропагандна цел- смъртта на асирийския цар е обяснена с наказание от
боговете, разгневени за разрушаването на Вавилон.


Асархадон - царят мистик. Смяна на политическия курс. Възстановяването на Вавилон. Сблъсъкът с варварите. Халдейският проблем. Нахлуване в Египет.




Асархадон на победната стела от Зинджирли, ознаменуваща победата срещу Тахарка.
(Pergamonmuseum, Берлин)


  Асархадон се завръща триумфално в Ниневия, където е посрещнат с радост от представителите на асирийската аристокрация, жречеството и жителите на града. Асирийското общество свързва надеждите си с новия цар, за една по-умерена и либерална политика. За разлика от суровия, буен и сприхав Синахериб, синът се отличава с благ характер, толерантност, известен е със своето благочестие и дълбока религиозност. Но от запазените извори става ясно, че царят е също и доста неуравновесена натура и крайно суеверен човек. Асархадон панически се страхува от лоши поличби и болести, много от времето си прекарва в магически ритуали, с цел предотвратяване на нещастия, бедствия, злополуки и неутрализиране на злокобни сили. При неговото царуване се възражда древния обичай при наличие на неблагоприятни предсказания да се назначи временно „цар заместник”, върху чиято глава да се изсипят нещастията, а светлейшата особа на истинския монарх да остане незасегната. Незавидна е съдбата на мнимия владетел. След като изпълни задълженията си и злокобните дни отминат, той и свитата му биват  тутакси екзекутирани. 




Плочка с клинописно писмо до Асархадон от придворния екзорцист Урад-Гула, син на
Адад-шуму -уцур. Наследствените дворцови магове имат голямо влияние, но при силно религиозния нов асирийски цар те са на върха на своето могъщество. Урад-Гула е назначен за надзорник на цялостното медицинско обслужване и му е поверен пълен контрол над душевното и физическо здраве на владетеля, който се съобразява с мнението му по редица важни, 
чисто държавни въпроси.


  Въпреки слабостите на характера си обаче, Асархадон притежава качествата на голям държавник. Той по нищо не отстъпва на своите предшественици, дори ги надминава по политически талант. Новият цар се оказва дипломат от голяма величина. Много от външнополитическите проблеми на империята са разрешавани по пътя на дипломацията, компромиса и дори с отстъпки – методи в голяма степен липсващи в политиката на Асирия. Разбира се, завоеванията продължават и армията не бездейства, но свирепата бруталност на победоносните й маршове е значително ограничена.
  Първата работа, с която Асархадон се захваща е възстановяването на свещения Вавилон. Той се чувства длъжен да поправи ужасната грешка на баща си, а с това да оправдае и надеждите на аристокрацията, жречеството и търговското съсловие. Но това начинание не се оказва толкова лесно. За да не очерни паметта на баща си и да не влезе в конфронтация с военните, царят се нуждае от идеологическо оправдание. За случая е издаден специален манифест в който е обявено, че градът е разрушен съгласно божествената воля на Бел-Мардук. Великият бог се разгневил на вавилонците заради тяхната лъжливост, поквара; заради това, че допуснали силните да притесняват слабите, че децата не почитали родителите си; заради подкупи, кражби и прочее смъртни грехове. Заради помощта, оказана им против Асирия, безсъвестните вавилонски управници се осмелили да платят на Елам със съкровищата от храма Есагил. Тогава Мардук, върховния бог, отприщил водната стихия на Ефрат върху греховния град и така се разправил с вавилонците – нито ред за участие на Синахериб и имперската армия в разрушаването на Вавилон! Дума да няма, те въобще не били там! Но ето, възцарил се Асархадон. Боговете, начело с Мардук сменили  гнева с височайша милост и с цяла поредица от предзнаменования дали да се разбере, че желаят и благоволяват Вавилон и неговия храм Есагил да бъдат възстановени. И така, царят вече има съдействието на боговете, както и  подкрепата на болшинството от асирийското общество. С това идеологическо оръжие той вече може да сломи съпротивата на генералите за възстановяването на прокълнатия Вавилон.
   Но остава да се премине през още едно препятствие. Мястото, на което се издигал Вавилон е предадено на ужасяващо проклятие за период от 70 години! И тук прибягват до хитроумен трик. Числото 70 в клинописното писмо изглежда така, че ако се разменят местата на двата знака се получава числото 11. Разбира се, тази забавна цифрова комбинация е приписана на бог Мардук - в манифеста официално е обявено, че видите ли, той се смилил над Вавилон и намалил тегнещото проклятие от 70 на 11 години. И така, получил небесната благословия, Асархадон официално обявява началото на възстановяването на града през 678 г. пр. Хр., въпреки, че строителните работи започват още през 680 г. пр. Хр.
  За построяването на Вавилон са изпратени  най-добрите царски архитекти и майстори. За работна ръка са събрани жители на Вавилония и са докарани пленници и затворници от всички краища на империята. Из цялата територия на разрушения град кипи усилен труд – най-напред водите на Ефрат са вкарани в предишното русло, разчистени са наносите, паднали дървета, храсти и тръстика. Улици и площади са почистени от развалините. На първо място започва издигането на градските стени и на свещения храм Есагил. Асирийските архитекти възстановяват Вавилон по древен план. Асархадон лично наблюдава строителството на Есагил. Царят не жали средства – злато, сребро, бронз, кедрова дървесина се изсипват с щедра ръка на огромната строителна площадка. Най-добрите скулптори извайват статуи, а сръчни бижутери изработват утвар за Храма. Възстановителните работи продължават близо 20 години.  



 
Паметна каменна призма на Асархадон по случай възстановяването на Вавилон и възвръщането на вавилонците от плен "по волята на бог Мардук".
(Британски музей, Лондон)


  Въздигането на новия Вавилон обаче не касае само построяването на града. Предстои по-трудното – възобновяване на вавилонското гражданство. Имперската администрация издирва оцелелите от разправата и продадени в робство вавилонски жители, връща ги в града и възстановява имуществото им. Със специален царски едикт на вавилонските граждани са гарантирани всички предишни права и привилегии. Постепенно Вавилон се завръща към нормалния ритъм на живот. Но възраждането на вавилонското гражданство е съпроводено с възстановяване на поземлената собственост. А това се оказва много трудна задача. През 689 г. пр. Хр. част от имотите на вавилонците са конфискувани и предадени на халдеите от княжество Бит-Дакури. В 678 г. пр. Хр. когато започва официалното възстановяване на града, Асархадон отнема тези земи от халдеите и ги връща обратно на вавилонските жители. Халдеите никак не се примиряват с този факт и вдигат бунт срещу империята. Изпратената армия бързо се справя с въстаниците а бит-дакурийския княз Шамаш-ибни е взет в плен и загива на ешафода. 
   Но отнемането на земите от халдеите е най-малкия проблем на империята. Затрудненията идват от подялбата на земята между вавилонските граждани. При разправата в 689 г. пр. Хр. много от едрите земевладелци са екзекутирани а земите им остават свободни. Много от оцелелите и завърнали се граждани пък нямат документи потвърждаващи тяхното право на собственост върху предишните им имоти. При тези обстоятелства за пълно възстановяване на поземленото владение от преди 689 г. пр. Хр. не може да става и дума. Имперската администрация безпрепятствено връща земята на тези, които са в състояние да докажат своите права. Така са възстановени множество имения на оцелели аристократи. Останалата свободна земя е наново разделена на парцели. От това се възползват халдеите, които масово ги изкупуват и получават права на вавилонски граждани. Поземления въпрос обаче остава като проблем още дълго време и е предмет на безкрайни съдебни спорове.



 
Асархадон и властната му майка Накия, която в значителна степен 
подпомага възкачването му на трона.
(паметен релеф по случай възстановяването на Вавилон - Музей Лувър, Париж)


И така, стигаме до въпроса – защо Асархадон и асирийската аристокрация влагат такова старание при възстановяването на Вавилон? Защо с такова усърдие възраждат вавилонското общество, тъй враждебно към Асирия? В крайна сметка тази политика ще се окаже гибелна за империята като в унищожението на Асирия  най-дейно участие ще вземе новия Вавилон! Наистина ли Асархадон и неговата администрация са толкова недалновидни, че със собствените си ръце създават гробокопача на своята родина? Коя е причината, кое ги подтиква към този грандиозен проект?
 Както вече бе отбелязано, Асархадон предприема тази стъпка под натиска на асирийското общество, което изпитва силна почит към светостта на Вавилон. 
  Но един от отговорите предполагам,  се крие в състоянието на Империята през седмото столетие преди Христа. Разпростряла се от Иранското плато на изток до Средиземно море на запад, и от Арменските планини на север до Персийския залив на юг, огромната държава разполага с твърде малобройно население за размерите си, което да я брани. А това неминуемо ще доведе до крах. Твърде вероятно е Асархадон и управляващите да търсят спасението в обединение с Вавилония - в една дуалистична асиро-вавилонска монархия. Но това, за съжаление, както ще видим по-нататък никога не се случва. Асархадон възстановява Вавилон, но това не е старата метрополия. Новият Вавилон е изцяло халдейски. А халдеите, както вече знаем, са непримирими врагове на Асирия. Наистина ли асирийците са могли да разчитат на тяхната дружелюбност? 




Писмо от вътрешната кореспонденция на асирийските тайни служби.
Задава се най-важният както за тях, така и за владетеля въпрос:
" Ще има ли въстание срещу Асархадон?"
 

  Причините трябва да ги търсим и във външнополитическата ситуация. Империята е ненавиждана от всички. Тя се намира в един опасен обръч от ненавист и омраза. Асирия няма приятели, няма съюзници - тя е сама. Обкръжена от враждебност. Властта й се крепи единствено на силата на оръжието и страха. Именно този страх, насаждан от времето на Ашшурназирпал II  насам,  държи в подчинение покорените. Съседите на Асирия и васалите й постоянно плетат интриги срещу нея, търсят възможности за обединение и отпор срещу нейния експанзионизъм. Едно такова обединение би било смъртоносно за империята. Асирия е принудена да проявява изключителна бдителност за да предотвратява подобни съюзи. Въпреки това обаче често възникват коалиции, избухват бунтове, съседните страни многократно предприемат враждебни действия, с които асирийската армия е принудена непрекъснато да се справя. И ако тези коалиции не успяват в борбата си срещу империята, то това се дължи на мудността на едни или прибързаността на други или на нерешителността и страха на трети. Но какво ще стане ако тези съюзни сили действат съгласувано и единно? Много просто - гибел за империята. Проницателните асирийци и самият Асархадон явно разбират - да се продължава така, не може. Необходима е смяна на политическия курс. И първата крачка е възобновяването на Вавилон - в един нов, приятелски Вавилон, на който Асирия може да разчита. Със своята добронамереност към вавилонското гражданство, царят и управляващите явно са разчитали да го привържат здраво към империята. 
  Новата политическа линия се изразява в по-либерално отношение към съседите - установяване на приятелски връзки с Урарту и Мидия. Целта на Асархадон и правителството му не са нови завоевания, а запазване на границите на асирийската държава.
  Скоро обаче монархът е принуден да вдигне войските на империята. След разгрома на въстанието в Бит-Дакури, съпротивата на халдеите е оглавена от царя на Приморските земи Набу-зер-кити-лишир, внук на известният ни вече Мардук - апла - иддин II. Халдейският цар е разбит и убит, а неговия брат Наид-Мардук минава на страната на Асирия и Асархадон го назначава за наместник на Приморието /северната област от Персийския залив/.
В 680 г. пр. Хр. имперската армия прекосява Тавърските планини и разгромява кимерийските орди, които преди това опустошават Фригия и застрашават северните граници на империята. Голяма част от страховитите конници са взети в плен и по-късно преминават на служба в асирийската армия.
Три години след това, през 677 г. пр. Хр. асирийците за пръв път се сблъскват с племената на скитите, в близост до езерото Урмия. Варварите са поголовно разгромени и отхвърлени далече от границите на империята.



 
Асирийски конник преследва победени врагове. 
(релеф от Централния дворец на Тиглатпаласар III в Калху, впоследствие пренесен в Ниневия и използван в Югозападния дворец при Асархадон; Британски музей, Лондон)


  Проблеми на Асирия създават Финикия и Сирия, където някои от местните владетели отказват да плащат данъците си. Тежък е случаят с гр. Сидон, чийто владетел вдига въстание. Тук Асарахадон се показва като истински син на баща си. Имперската армия решава този проблем по характерния за нея начин – въстанието е подавено, а Сидон – разрушен до основи. Непокорните владетели са откарани в Ниневия и обезглавени.
 



Тахарка, един от нубийските, черни фараони на Египет.
(глава на диоритова статуя, Египетски музей, Кайро)


  Единственият сериозен съперник на Асирия остава Египет, управляван по това време от фараона Тахарка /690-664 г. пр. Хр./  от ХХV Кушитска династия, който постоянно поддържа метежните настроения срещу империята в Сирия и Палестина. Асархадон започва да крои планове за неутрализиране на Египет. Преди това обаче се налага да укрепи южните граници в Арабия. Отношенията на Асирия с тукашните арабски племена са доста сложни. Затова в 676 г. пр. Хр. асирийската армия извършва рейд в арабската пустиня. Походът се оказва изключително изнурителен, но войските се справят успешно със задачата. Осем арабски шейха са екзекутирани, асирийците сплашват местните племена и вземат със себе си статуите на арабските богове. Един от оцелелите шейхове - Лайлие, отива в Ниневия и моли Асархадон да върне светините. В знак на добра воля към арабите асирийският цар връща статуите, както и  завзетите земи, и назначава шейха за свой наместник.



 
Битка на асирийци с арабска кавалерия, яздеща камили.
(релеф от Северния дворец на Ашурбанипал, Ниневия)


  В 675  г. пр. Хр. започва походът срещу Египет. Тахарка напряга всички сили на царството и успява да отблъсне асирийската атака от към източния край на Делтата. Асархадон е принуден да се оттегли и да изостави временно египетския проблем.
Същата година, най-неочаквано, Елам предприема враждебни действия срещу империята. Царят Хумпанхалташ ІІ извършва един набег до вавилонския град Сиппар, но малко след това умира при неясни обстоятелства – „почина, не показвайки признаци на заболяване” – това е лаконичното съобщение. Както вече отбелязахме по-горе, в Асирия съществува секретна служба, в чиято сфера на работа влиза и организиране на държавни преврати, както и просто физическото премахване на неудобни на асирийските власти управници. С новия еламски цар Уртаки Асархадон установява дружески отношения. 
  Асирия предприема няколко похода в мидийските земи, но не постига кой знае какъв резултат. Тамошните княжества са в усилен процес на консолидация и скоро се ражда могъщата мидийска държава. Империята проявява далновидност и с новото иранско царство е сключен приятелски договор.  Такива договори са сключени и с други васални на Асирия държави. Разполагаме с клинописни таблички, върху които са се съхранили текстовете на множество такива договори. Една от целите на Асархадон е с тези споразумения да гарантира, че след смъртта си ще бъде наследен от законния престолонаследник – явно е толкова предпазлив заради проблемите около собствената си коронация.



 
Клинописна табличка от официалната кореспонденция на Асархадон.




Отпечатък от царския печат на Асархадон.
(от колекцията на Британския музей)


  Асархадон има шестима синове, първият от които умира невръстен. Двама от останалите – Шамаш-шум-укин и Ашур-бани-апли, са смятани за най-подходящи за престола. Първият, роден от вавилонската съпруга на царя,  е считан за пряк наследник на асирийският трон. Вторият, Ашшур-бани-апли, роден от асирийка, заляга над науките и изкуствата в храмовото училище. Назначаването на сина на вавилонката за наследник обаче предизвиква протеста на армията. Под нейния енергичен натиск, царят е принуден да посочи Ашурбанипал за свой приемник. За този избор на царя решаваща роля има и старата царица, майка на Асархадон, Накиа, на която Ашурбанипал е любим внук.
  През май 672 г. пр. Хр. на голям събор в Ниневия Асархадон, който предварително е получил одобрението на боговете и семейния съвет, обявява Ашурбанипал за престолонаследник на Асирия, а Шамаш-шум-укин за престолонаследник на Вавилония. В Царските анали събитието е описано така:
  "Той призова народа на Ашур, от низши до велики, от бреговете на Средиземно море до Персийския залив /използвам съвременните географски наименования-бел. на авт./,  за да предаде тържествено на своя син, Ашурбанипал, асирийския трон и да приеме клетвата на сина си пред народа. От този ден Ашурбанипал стана владетел на царството на Ашшур...и встъпи с радост и огромно ликуване в царския дворец на Синахериб, в който неговият баща, Асархадон, се роди, израстна и възмъжа... и от който той разпростря властта си над всички царе и увеличи числото на своите поданици за сметка на други народи..."
  Провинциалните началници и васалните владетели са приканени да се закълнат, че няма да се отметнат от думата си, а освен това васалите трябва да подпишат и клетвен договор, в който им се напомня:
  "Когато Асархадон, царят на Асирия, умре, ще качите на престола престолонаследника Ашурбанипал и той ще бъде господар и повелител на Асирия. Вие ще го защитавате в държавата и в престолния град, ще се сражавате до смърт за него...Няма да се държите враждебно, нито да го смъквате от трона и да качвате на него някой от по-големите или по-малките му братя...Ако Асархадон, царят на Асирия, умре, докато синовете му са непълнолетни, ще помогнете на престолонаследника Ашурбанипал да се качи на трона на Асирия, ще помогнете и Шамаш-шум-укин, неговият равнопоставен брат и престолонаследник на Вавилон, да се качи на трона на Вавилон..."
  Осигуряването на престолонаследието е направено в един  кратък   период   на   спокойствие,    след   което,  в 671 г. пр. Хр. Асархадон се захваща отново с Египет, който успява да настрои срещу империята царя на Тир. Този път Асархадон е добре подготвен. По пътя за Египет Асархадон идва до Тир, но неговият цар отказва да се подчини. Асириецът оставя няколко подразделения да обсаждат града и продължава пътя си към главната цел.




Кампанията на Асархадон в Египет.
 

  Асирийските армии започват масирано нашествие в Египет, разбиват войските му, превземат Мемфис. Тахарка се спасява с бягство на юг. Египетските благородници признават Асархадон за свой сюзерен, а в земите на местните управители пристигат асирийски наместници. След като превръща Долен Египет в асирийска провинция, Асархадон се отправя към дома. По обратния път той заповядва да изсекат на скалата Нар-ел-Келбе /Сирия/ до стелата на Рамзес II, надпис за славните дела на царя асирийски. Съвсем скоро обаче Тахарка събира нова армия и удря Мемфис. Асархадон незабавно се връща и разгромява египетските войски, но фараона отново успява да избяга. 
 



Стелата на Асархадон в скалата на Нахр ел Келб, Сирия.
(фотография от първата половина на миналия век)

  След разгрома на Египет царят на Тир се предава на милостта на победителите, но не е наказан. След като полага васална клетва той е оставен на власт. Проявеното великодушие на асирийците можем да си обясним с изключително важното икономическо значение на средиземноморския град.
  След изтеглянето на основната асирийска армия обаче, египтяните отново вдигат въстание и в повечето градове асирийските гарнизони са прогонени. В самата Асирия някои хора не одобряват египетската политика на Асархадон. Такова заключение можем да направим от един ред в летопис, който гласи: „Единайсета година /670/ в Асирия царят обезглави мнозина сановници”. Срещу Асархадон явно има сериозна опозиция.  На следващата година царят предприема нов поход срещу Египет, но по пътя се разболява и умира. Тъй като от летописите се вижда, че не е на повече от 45 години, в разцвета на силите си, можем да се запитаме дали противниците му не са го отровили, когато е далеч от двореца, където са го пазели от подобни покушения.




Асирия при Асархадон (ок. 670 г. пр. н.е.).




Глава на лъвица от Ниневия, царуването на Асархадон.


Category: Статии | Added by: Admin (30.03.2012)
Views: 3480 | Tags: Елам, Бит Якин, Тахарка, Синахериб, Асирия, Ниневия, асирийски флот, вавилон, Асархадон, финикийски моряци | Rating: 0.0/0
Total comments: 0
Only registered users can add comments.
[ Registration | Login ]