В 700 г. пр. Хр. започва походът към Вавилония. Крайно раздразнен от донесенията на разузнаването за подготовката на нов метеж, Синахериб хвърля вината за всичко върху олигархията и жречеството, към които изпитва силна неприязън. Заиграването на вавилонската аристокрация с Елам и Египет поставя под въпрос сигурността на империята. Асирийският възпитаник Бел-ибни не оправдава надеждите на вавилонските граждани и доверието на Синахериб. Той не успява да наложи разумно управление, оказва се безсилен пред интригите на халдейските аристократи, дори се обявява срещу Асирия и влиза в контакти с халдейските бунтовници и въздесъщия Мардук-апла-иддин ІІ. Сюзеренът му го смъква от престола, но се отнася към него учудващо снизходително. Синахериб разбира, че неопитния младеж е бил само играчка в ръцете на могъщите олигарси и вместо да го накаже, го изпраща в Ниневия.

  Синахериб налага пряко управление във Вавилон – назначава за наместник един от синовете си, Ашур-надин-шуми, на чието разположение е оставен силен гарнизон. 

След като уреждат проблемите с Вавилония асирийците решават да подсигурят и северозападните граници на империята и скоро е организиран нов поход. Армията поема по горното течение на Тигър  и подчинява войнствените планинци обитаващи районите на планината Нипур. От там асирийците нахлуват в Мидия, превземат град Уку и разграбват прилежащата му област. В царските анали живописно са предадени трудностите на този поход, както и мъжеството и издръжливостта на самия цар: "В петия мой поход жителите на град Тумури,  на град Шарум, на град Езам, на град Кибшу,  на град Халгида, на град Куа, на град Кана, чиито жилища, подобно на гнезда на орел, пръв сред птиците, бяха построени по върховете на планината Нипур, планина непристъпна, не се покориха под моя ярем. Аз разбих военния лагер в подножието на планината Нипур и с отбрани войници от моята гвардия и безпощадни бойци от редовните ми войски ги обградих и до един ги излових. Клисури, водопади, стръмни скали на носилка преодолях, местата, трудни за носилка, аз преминах пешком, подобно на планинските кози,  през високи върхове и хребети. Там, където се уморяваха моите нозе, аз присядах на стръмните скали и пиех вода от кожените мехове, за да утоля жаждата си. Аз преследвах враговете по планинските усои и им нанесох поражение. Градовете им превзех, разруших, съкруших и ги предадох на огъня. Аз ги върнах под моя ярем и продължих похода срещу Маний, владетел на град Уки, непокорния мидянин. Непознати пътища, стръмни пътеки, които се вият из непристъпни планини преди мен не е преминавал нито един от предишните царе. В подножието на планината Анара и планината Упа, планини могъщи, аз направих лагер, и сам на носилка, заедно с моите превъзходни воини навлязох в тесни проходи, изкачих се на непристъпни скалисти върхове. А той, Маний, прах от краката на моите войници видя, и Уку, неговия царски град, той изостави и избяга далече. Уку аз обсадих и взех, взех пленници, иззех напълно всичко,  което имаше, пари и имущество,  съкровищата от двореца изнесох и ги причислих към общата плячка, взех 33 града в покрайнините на областта. Хора, коне, едър и дребен добитък взех, а градовете сринах и предадох на огъня."

  В 696-695 г. пр. Хр. асирийската армия извършва рейд в Киликия и Източна Кападокия, като присъединява тамошните области към империята. Синахериб обхожда външните провинции, като се стреми да подсигури безопасността и спокойствието на държавните граници преди да нанесе решаващия удар срещу най - опасния враг - Мардук - апла - иддин. Асирийците и за миг не забравят неговото бягство. 

  Разузнаването научава къде се укриват вожда на размирното племе Бит-Якин и неговите сподвижници. Преследван неотстъпно от имперските сили, без възможност и надежда да им се противопостави, Мардук-апла-иддин предпочита да напусне родината си, но да не се покори. Заедно с верните си хора той пресича морето и слиза на територията на приятелски Елам, в близост до град Нагату, в който се установява. Вероятно тук той би могъл да остане в пълна безопасност и да изживее спокойно старините си, ако врагът му не бе Синахериб. Асирийците наистина се страхуват от морето и се впускат неохотно в плаване по него. Те знаят за него единствено това, което са чували от разказите на халдеи и финикийци. Когато победоносните им маршове ги довеждат до бреговете на Средиземно море, те само го съзерцават и се дивят на красотата и необятността му, но ако решат да плават по него, то е съвсем за кратко и близо до брега. Въпреки могъществото си и факта, че границите й опират на няколко морета - Средиземно, Каспийско, Персийския залив, Асирия си остава сухоземна сила, на монарсите и през ум не им минава нуждата от построяването на морска флотилия. А и имперската геополитика не го налага като необходимост. Но сега положението е различно - за да се атакува врагът е нужен морски флот. И Синахериб замисля смел и нечуван план - да натовари армията на кораби и да нападне Нагату и залови опасните бегълци от Бит-Якин. Планът обаче среща такива огромни трудности при изпълнението, че някой по-малко предприемчив владетел би се отказал.

 

Персийският залив: Нар Маратум или Долното море, по времето на Синахериб.

   Царят би могъл да използва корабите на халдейските княжества за целта, но тяхната вярност е твърде съмнителна, а да се повери съдбата на ниневийския суверен и неговата армия в ръцете халдеите е много рисковано. Освен това тези съдове са истински ковчези - със старинна форма, тежки, закръглени и стоят нестабилно във водата, сякаш са от времето на Шумер и Акад. Синахериб обаче е запленен от корабите на финикийските градове - леки, бързи, сигурни и елегантни, които уверено порят морските вълни. Той бързо намира сред финикийските пленници достатъчно майстори за построяването на флотилията. С царски едикт са построени две корабостроителници - едната в Тил-Барсип, на Ефрат, а другата в самата столица Ниневия. Във всяка една от тях се изработват различни модели морски съдове, като в конструирането им в Ниневийската корабостроителница участие взема и самият Синахериб. Царят се спира на най-съвременният и усъвършенстван модел -  финикийска диера с два реда весла, дълъг корпус, кръгъл кил, висока кърма, с дълбоко газене. Носът на кораба е плосък, сочи право напред и е снабден с островърх водорез, закрепен здраво към кила, който служи като таран за пробиване на вражеските кораби.  

  По план двете ескадри трябва да се съберат в Баб-Салимети на устието на Ефрат, на известно разстояние от морето. Пред ескадрата от Тил - Барсип не съществуват никакви препятствия, понеже тя плава само по Ефрат, която е плавателна по всяко време. Трудности има по пътя на Ниневийската ескадра. Тя напуска Тигър в Упи, за да заобиколи владенията на арамеите, които са съюзници на Елам и постоянно враждуват с Асирия. После флотилията влиза в големия канал Арахту, който съединява Тигър с Ефрат и преминава през Вавилон. Този канал служи преди всичко за напояване и за плаване с лодки и не е пригоден много за големи кораби. Все пак препятствията са преодолени и за няколко дни ескадрата преминава разстоянието от Вавилон до Баб-Салимети. Всяка от ескадрите спира по пътя за да товари войски и коне, припаси и обсадна техника. Синахериб се присъединява с гвардията си към флотата и устройва лагер на брега на реката. Тук обаче непознаването на морето изиграва на асирийците лоша шега и едва не обръща похода в катастрофа. Приливите и отливите в Персийския залив са много силни и дори се усещат навътре в сушата, особено при равноденствие - сезонът на най-мощните приливи. В този период е най-голям и разливът на реката. В такъв момент настъпващата морска вълна влиза в борба със стремителния речен поток и стълкновението на водните маси разтърсва бреговете, разрушава дигите, отнася всичко по пътя си, като наводнява обширни пространства.. За ужас на асирийците точно сега става именно такова наводнение, което унищожава почти напълно лагера им. Палатките са преобърнати и потопени, голяма част от имуществото и оръжието е унищожено. Царят и гвардейците му с голяма мъка успяват да се доберат до корабите и да се спасят от стихията. Нещастието е приписано на гнева на боговете и Синахериб се сеща, че не е извършил необходимите обреди и не е принесъл умилостивителна жертва, което е твърде неразумно преди навлизане в необятния и тайнствен океан. Щом водата се отдръпва, царят отива на мястото, където реката се влива в морето и като застава на кърмата на флагманския кораб пред цялата армия принася жертва на бог Еа - владетелят на океана. След приключване на церемонията, под всеобщото радостно ликуване, имперската флотилия опъва платна и поема курс към Нагату.

  Асирийците с трепет и възхита наблюдават безкрайната морска шир, докато корабите се управляват уверено от опитните екипажи, съставени от финикийски и гръцки моряци. След няколко дни плаване флотата благополучно достига до Нагату. Синахериб дава заповед за десант и незабавна атака. Нагату е превзет с пристъп, разграбен и сринат до основи, а бегълците са пленени. Мардук - апла - иддин II обаче не е сред тях. Малко преди асирийците да стъпят на морския бряг, старият воин склапя очи.

  Асирийската войска хвърля в ужас земите на Елам, плячкосва сума ти градове, разорява областите, пали и унищожава посеви и насаждения, отвежда в плен хора и добитък. Елам обаче е могъща страна и не се предава лесно. Нейният цар реагира моментално и удря Вавилон, където пленява сина на Синахериб. Там е назначен за цар еламско протеже, но асирийците бързо го детронират. Империята решава да действа още по-енергично срещу мощния враг. От провинция Дер, Източна Вавилония, силна армия нахлува на териториите на Елам. В същото време друг вожд на халдеите, Мушезиб-Мардук, взима короната на Вавилония и вдига въстание. Царят на Елам свиква под знамената могъща армия и влиза в съюз с Мушезиб-Мардук. Силите им поемат на север и при река Диала се  сблъскват са асирийската войска. Летописите ни дават живописна картина на касапницата: асирийската пехота, напредваща през реки от кръв, равнина, осеяна с осакатените трупове на убитите, съсечени на парчета, заради пръстените и гривните или просто от кръвожадност, ужасени коне, които препускат като обезумели из бойното поле и теглят колесниците на  загиналите...Синахериб побеждава, но на каква цена! Асирийската армия е толкова смазана, че цяла година не може да си възвърне боеспособността. Елам е разтърсена из дъно и няма вече сили и възможности да се меси. Сега Мушезиб-Мардук остава сам срещу асирийците. Девет месеца продължава обсадата, и накрая изтощени от глад и болести халдеите отварят вратите на Вавилон. Няколко пъти Синахериб се опитва безуспешно да умиротвори Вавилония и сега прибягва до крайно решение…

 

  През зимата на 689-688 г. пр. Хр. страшна вест поразява всички страни и народи от бреговете на Средиземно море до долината на р. Инд; от саваните на Судан и пясъците на Сахара до причерноморските степи  и възвишенията на Кавказ: Вавилон, пъпът на света вече не съществува…

  В своята хилядолетна история Древния Изток безброй пъти е свидетел на раждането, разцвета и гибелта не само на отделни градове, но и на цели страни и народи. Преминават вековете, сменят се царе и завоеватели, но нито един от тях не посмява да вдигне ръка върху свещения Вавилон и неговия храм Есагил. И ето сега Вавилон го няма. Той е изтрит от лицето на земята. Какво се е случило? Какъв ужасен ураган е унищожил райските градини в долината на Тигър и Ефрат – най-богатата в света?

  Въпреки страхопочитанието, което царете изпитват към метрополията като религиозно и културно средище, Синахериб, заслепен от гняв, дава заповед за пълно унищожение на Града.

   Войските се отдават на разюздано плячкосване, къщите и храмовете са сринати до основи. През града са прокопани канали, по които са пуснати водите на Ефрат,  така че от него да не остане нищо. Статуята на бог Мардук е занесена в Асирия, а мястото, на което се издигал Вавилон е прокълнато за 70 години. Повечето от вавилонците, на първо място аристокрацията, са избити, част от гражданите успяват да се спасят в съседните страни, останалите са взети в плен или продадени в робство. Вавилон вече не съществува.

  Тази вест поразява като гръм целия близкоизточен свят, над който тегне смазващата власт на Империята, и който следи с надежда борбата на Вавилон и Елам със Синахериб. След гибелта на Вавилон мракът на асирийското иго става все по-непрогледен и нетърпим. Синахериб, изглежда постига своята цел. В нозете на асирийския цар лежат стъпканите от неговите армии страни и народи. Никой не смее да противоречи на царската воля. Но в крайна сметка той сам разбира, че се намира в пустота, в атмосфера на яростна ненавист, че няма на кого да се опре и на кого да разчита, че неговата военна диктатура никому не е нужна и у никой не среща поддръжка. Царят съзнава че, в заслепението си от гняв и омраза е отишъл твърде далече, преминавайки всяка граница. Разрушаването на Вавилон предизвиква възмущението и на самите асирийци. Враждебността на аристокрацията и жречеството към монарха рязко се засилва, глух ропот и недоволство се носи сред търговската гилдия. А обикновения народ е обхванат от тревога и суеверен страх - как ли ще отмъстят боговете за подобно злодеяние? На какви изпитания ще бъде подложена майка Асирия? 

  Единствено военната върхушка е доволна. За генералите Вавилония не е нищо повече от завоювана непокорна страна. И като такава си носи всички последствия в съответствие с имперските военни закони - сиреч подлагане на грабеж и разорение. Свещените древни традиции, културната значимост на града, неговото обаяние връз всеки човек от Изтока - тях не ги вълнува.

  Напрежението вътре в самата Асирия сломява Синахериб. В крайна сметка царят е принуден да направи редица компромиси, най-важният от които е по отношение на престолонаследието. През 681 г.пр.Хр. Синахериб посочва за наследник на трона един от своите младши синове - Ашшур-аххе-иддин /Асархадон/. Младият принц е известен със своите симпатии към свещенослужителите, самият той е силно религиозен и благочестив. Изборът на монарха е осъществен под енергичния натиск на жреческото и благородническото съсловие, в последствие санкциониран и от народното събрание. Въпреки, че с това решение Синахериб нарушава основния принцип за престолонаследието, той е принуден да го направи  за да удовлетвори исканията на едни от най-влиятелните политически групировки в империята и по този начин да тушира в известна степен напрежението в държавата. А те могат да бъдат доволни. Монархът е силно уязвен в своето самолюбие и му е дадено ясно да разбере, че колкото и да е могъща властта му, тя все пак не е неограничена. 

 Натискът на политическите кръгове относно престолонаследието намира отражение и във височайшето семейство. За назначаването на Асархадон за наследник на трона, решаваща роля има неговата майка, любимата съпруга на Синахериб - властната сирийка Накиа.  

(релеф от Югозападния дворец , понастоящем в Британския музей, Лондон)

(релеф от Югозападния дворец , понастоящем в Британския музей, Лондон)

  Като изключим Вавилония и Палестина, царуването на Синахериб е общо взето мирно. И както всички свои предшественици, и Синахериб строи с размах. Увлича се и по техниката. По негово нареждане Ниневия е построена наново с величайша пищност и великолепие. В града са прокарани нови, широки и прави улици; царят издава разпореждане всеки, който построи нов дом, нарушавайки правата линия на улицата, да бъде набит на кол пред дома му! Главният булевард, наречен „Царски” е широк 50 метра. На изкуствена платформа, висока 30 метра са издигнати храм, дворец и парк с редки растения.  За напояване на ботаническата градина, градските паркове и овощните насаждения са прокопани канали, по които да бъдат отклонени планинските ручеи, течащи на цели 50 км оттам. Издигнати са огромни каменни валове за предпазване на града от наводнения. Създадено е изкуствено мочурище, в което владетелят донася какви ли не водни птици; създаден е и зоопарк с най-различни животински видове. Запазено е едно от съоръженията на Синахериб – акведукт, дълъг 300 м., широк  около 24 м. , изграден от варовикови блокове.

  Трагичен е краят на този асирийски владетел. Назначението на по-младия му син Асархадон за престолонаследник предизвиква недоволството на по-старшите му синове Адармелик и Шарру-уцур. На 10 януари 680 г. пр. Хр. при посещение в храма на бог Нинурта в гр. Калху, Синахериб е убит от недоволните принцове. Това престъпление обаче не им донася никаква полза. Асархадон, законният престолонаследник, е официално приет от боговете и благородниците на Асирия. Армията също му е вярна. Принцът изчаква само да минат церемониите по коронацията и веднага предприема поход срещу отцеубийците. 

  Последните получават помощ от Урарту и съсредоточават войските си край гр. Мелида /Източна Турция/. Тук метежниците претърпяват съкрушително поражение от армията на законния цар. Братята му обаче успяват да се измъкнат и бягат в Урарту. Тяхната по-нататъшна съдба е неизвестна.