Неделя, 19.01.2020, 23:16
Main » Articles » Статии

Асирия, първата световна империя: 9. Бляскав залез

© Публикувано с резрешение от История на света
© Любомир Грозданов, автор
 Подбор на илюстрациите в настоящата публикация: Древен Изток  


БЛЯСКАВ ЗАЛЕЗ


Ашурбанипал - последният велик цар на Асирия. Войната с Елам. Бунтът на царския брат. Унищожаването на Елам. Триумф и гражданска война. Ашурбанипал - цар на Вавилон
 
  И така, на трона се възкачва Ашурбанипал /669-627 г. пр. Хр. / – последният велик асирийски цар. Той идва на власт безпрепятствено, точно според старателната предварителна подготовка на коронацията. 
  Почти по нищо не личи, че в края на царуването му империята ще е на ръба на краха, тъй като в началото на управлението му тя обхваща огромни територии и продължава да се разширява! Въпреки това обаче, появяват се първите тревожни симптоми, налице са гръмоносните облаци, които вещаят залеза на могъщата империя... На северните граници натискът на варварите кимерийци и скити става неудържим; в Северозападен Иран възниква мощната държава Мидия – тя лишава Асирия от важен източник на метали и коне, освен това пресича и търговските пътища до  Индия по които са доставяни подправки и полускъпоценни камъни. Вавилония е врящ котел от политически борби – там войнствените халдейски племена все повече налагат влиянието си. 




Ашурбанипал, последният велик цар на Асирия.
(Северозападен дворец, Ниневия, зала B, панел 28; Британски музей, Лондон)




Асирия при Ашурбанипал.
Империята достига най-голямо териториално разширение малко преди окончателния си край.


  След като се качва на трона, Ашурбанипал се чувства длъжен да продължи кампанията срещу Египет. Силна армия, подсилена с корпуси от Сирия, Финикия, Палестина и Кипър навлиза в страната, превзема Мемфис и разгромява египетските войски. Впоследствие  въстават управниците от Долен Египет, но асирийските сили бързо потушават метежа, залавят предводителите му и откарват фараона Нехо в Ниневия. Но вместо да бъде наказан, както се очаква, Нехо получава почести и след като полага васална клетва е отрупан с подаръци и отново е върнат на египетския трон. Царят на Асирия проявява политическа мъдрост с този жест, разбирайки че може да управлява само чрез местните владетели страна като Египет с нейните многовековни традиции, обичаи , бюрократична система и сложна йерархия. Скоро обаче Южен Египет се вдига на борба, която обхваща и част от Делтата /Долен Египет/. Асирия реагира на мига, армията и превзема древната южна столица Тива и я разрушава. Страната е умиротворена. 




Асирийски шлем, открит в Тива, Египет.




Псаметих I (664-610 г. пр. н.е.), 
първият фараон от Саиската XXVI династия (664-525 г. пр. н.е.)
се възкачва на трона с благоволението на асирийците.


Асирийците превземат с щурм непокорните градове в Египет:
(релефи от Северния дворец в Ниневия, Британски музей, Лондон)








  По време на египетската кампания Асирия налага все по-пряко влиянието си и в Мала Азия. Там отново се раздвижват кимерийците. Успели да превземат Фригия, сега ордите им напредват към царство Лидия. Лидийският цар Гигес бързо праща пратеник при Ашурбанипал с молба за военна помощ. С помощта на изпратените му асирийски войски Гигес разгромява кимерийците и след това, разбира се, се отчита пред Ниневия с част от военната плячка /663 г. пр. Хр./.
  По това време умира фараонът Нехо, на чието място асирийците поставят сина му Псаметих. Не след дълго обаче той извоюва своята независимост и в периода 658-651 г. пр. Хр., подпомогнат от наемници от Гърция и Мала Азия, прогонва асирийските гарнизони от Египет. Сред съюзниците му е и Гигес, тъй като Лидия е свързана с Египет от общи търговски интереси. Така Гигес губи покровителството на империята и вече е принуден сам да се справя с кимерийските нашествия.




Лидийското царство в Мала Азия. Съюзник и съперник на Асирия.


  Съществуващото напрежение във Вавилония  всъщност е засилено от договорите за престолонаследието, с които Асархадон е желаел да го избегне. Въпреки, че Шамаш-шум-укин е цар на Вавилония, асирийските гарнизони там на практика са на подчинение на Ашурбанипал, който взима важните решения – заради това Шамаш-шум-укин е в положение на обикновен наместник и той разбира колко лишена от съдържание е царската му титла. В кореспонденцията на империята има писма, с които асирийските чиновници във Вавилония отказват да изпълняват заповедите, ако те не носят печата на суверена в Ниневия. Това безспорно създава много поводи за пререкания между двамата братя. Запазено е писмо, в което Шамаш-шум-укин споменава на брат си, че е бил принуден да отменя  собствените си заповеди.  Това двувластие се запазва близо шестнадесет години. 




Стела на Шамаш-шум-укин като възстановител на Е-сагила и Вавилон.
(Британски музей, Лондон)

  Във Вавилония събитията се направляват от четири основни сили. Първо – от Асирия, която разглежда Вавилония като централна част от своята империя и жизнено необходим търговски партньор. Второ, от вавилонските градове, за голяма част от които, Асирия е гарант за стабилността и развитието на търговията. Трето, от все по-засилващите се халдейски племена в южна Вавилония, които често предприемат действия, противоречащи на интересите на старите градски центрове. И накрая – от царство Елам в Югозападен Иран, което исторически винаги е свързано с Южна Вавилония и поради това, както и заради общите търговски интереси обикновено подкрепя усърдно халдеите.
Но Елам стремително върви към упадък – тя вече не е някогашния мощен съперник. Един от факторите за това са могъщите перси, дошли от северните територии и завземащи все повече от източните  еламски земи. Друга причина за дестабилизацията на държавата е неустойчивостта на династията – царското семейство е многолюдно и мнозина са желаещите да седнат на трона, което поражда сериозни вътрешни ежби.  Доста от царете на Елам умират внезапно и неочаквано, което поражда много съмнения – дали това се дължи на генетично заболяване или пък на дългата ръка на въздесъщата имперска тайна служба...
  В началото на управлението на Ашурбанипал отношенията с Елам  са добросъседски и приятелски. Елам е сполетян от суша и асирийският цар праща зърно, за да се избегне гладът. Еламците обаче забравят приятелския жест и през 665 г. пр. Хр. помагат на халдеите в атаката им срещу Вавилон. Империята контраатакува, но бойните действия нямат мащабен  характер, по-скоро са ограничени и локални. През следващото десетилетие обаче отношенията между двете страни все повече се влошават, халдеите и елемците непрекъснато заговорничат срещу Асирийската империя. Накрая замесват в интригите си не друг, а самия Шамаш-шум-укин.




Царството Елам, покорено от Ашурбанипал.


  В 665 г. пр. Хр. в Елам настъпва династическа вражда –    след смъртта на цар Уртаки узурпаторът Те-Умман решава да убие тримата царски синове, но последните успяват да избягат с още ок. 60 висши сановници и търсят убежище в асирийския двор. Ашурбанипал ги приема радушно и им обещава помощта си. Същевременно Те-Умман изпраща посланици в Ниневия с цел да му бъдат предадени бегълците и установяване на мирни отношения. Ашурбанипал отговаря с отказ и арестува посланиците Умбадар и Набудамик. В отговор на това предизвикателство, еламския цар започва да се готви за война. В 655 г. пр. Хр. еламската армия нахлува в пределите на Вавилония, но е пресрещната от асирийските войски. В същото време друга асирийска армия извършва рейд по поречието на Тигър и блокира гр. Дер. Бързината и оперативността на асирийските сили изненадват Те-Умман и объркват плановете му. Преговорите, които води с халдеите и арамейските племена, с цел да си осигури тяхната подкрепа срещу Асирия не са приключили, когато върху войските му връхлитат имперските армии. Те-Умман бързо отстъпва назад към столицата Суза, преследван от асирийците. Недалеч от Суза, при градчето Тулиз, еламският цар се решава на отчаяна битка с превъзхождащите го асирийски войски. Еламската армия претърпява пълна катастрофа, но  Те-Умман успява да се измъкне от касапницата. Изпаднал в пълна безизходица, той се решава на последна стъпка – изпраща единия от синовете си в асирийския лагер да моли за мир и пощада. Асирийския     командващ  дори    не    пожелава     да изслуша пратеника. Те-Умман, заедно с другия си син и висшите сановници са заловени и екзекутирани пред очите на строените еламски войници. Главата на царя е изпратена в Ниневия за показ.  Столицата Суза отваря вратите си пред победоносната имперска армия, тримата принцове – синовете на Уртаки си разпределят териториите на Еламското царство.  


Кампанията срещу Елам - върхът във военните прояви на Ашурбанипал:


Битката на р. Улай (Тил Туба):

(по релефи от Северния дворец в Ниневия; в Британския музей, Лондон)

Армията на Елам настъпва към полето на битката







Асирийската армия пресреща еламитите:











Масиран асирийски натиск върху по-малобройния противник:








Враговете са изтикани към реката и тотално разгромени; повечето са избити:








Асирийски воин на колесница носи отрязаната глава на царя на Елам:





Оцелелите противници се предават и са събрани във военнопленнически лагер:








Самият Ашурбанипал приема победата:









  Връщайки се назад, асирийската армия жестоко наказва арамейското княжество Гамбулу – съюзник на Елам. Столицата Шапибел е превзета с пристъп, след което е сравнена със земята. Князът Дунану и неговия брат Самогуну са отведени в Ниневия, заедно с цялото население на града. В последствие Дунану е отведен в град Арбела,  където Ашурбанипал празнува триумфа от Елам, и там е „заклан като агне”, а трупът му разбит на части. Другите висшестоящи пленници също ги застига злощастна съдба – одрани са живи.
Съкрушителната победа над Елам не донася нужното спокойствие на империята.  Сега срещу нея застава не друг, а самия брат на ниневийския властелин – вавилонския цар Шамаш-шум-укин. 
  Шамаш-шум-укин много добре знае, че Вавилон може да се бори с Асирия само с поддръжката на силни съюзници, на първо място Елам и халдеите. Но разгромът на Елам, единствената държава, която могла да се изправи равностойно срещу Империята, и съюзникът му Гамбулу, разколебава брата на Ашурбанипал. В нощта на 19 юни 653 г. пр. Хр. във Вавилон е наблюдавано лунно затъмнение, което съвсем обърква Шамаш-шум-укин. Прорицателите му вещаят нещастие. Потресеният цар се обръща към богинята Анунит с молитва, пълна с отчаяние: 
„О, Анунит, застъпи се за мен пред моя бог, че той обърна съдбата, заради греховете и за срам на страната. Да отмъсти и спаси моята земя, владетелко височайша, милосърдна майко, ти, царице на безчислените звезди, на теб поръчвам да кажеш на владетеля на боговете, да постъпи с мен, както е необходимо. Аз – Шамаш – шум – укин, великият цар, съм нещастен, въпреки че, Мардук е мой бог, а Царпанит – моя господарка. Зловещи знамения и предзнаменования за беди непрекъснато се сипят върху моя дворец и моята страна, изпълват ме с ужас, аз съм потресен, аз съм изплашен. Горко на мен и страната ми,   горко на трона, горко на короната, горко на жреците…Дай ми надежда за радост и отмени траура. На моя бог и на моята богиня аз ще принеса изкупителна жертва, ще заколя овен от моите имения. Майко милосърдна, запознай владетеля на боговете за поличбите и съновиденията и нека да произнесе присъда от която никой не ще се отклони.”
Шамаш-шум-укин решава, че неговият час е дошъл – или сега, или никога! Боговете му дават да разбере, че Ашурбанипал вече е вдигнал меча си връз враговете на Империята, и ако Елам бъде заличен, то нищо в света няма да помогне този меч да падне. И царят на Вавилон поема своята орис – бунт срещу Асирия!
В кратък срок той събира широка антиасирийска коалиция, в която участват Елам, халдеите, арамейските    княжества,     Египет, сирийски    и   финикийски  царства,    Лидия, арабски шейхове. Привлечени са дори и иранските царства Мидия и Парсуа /персите/. 
  Действията на Шамаш-шум-укин не остават в тайна за асирийците.  Редица агенти своевременно донасят в Ниневия за подозрителни срещи на вавилонския цар с чужди дипломати, но там не им обръщат нужното внимание. Асирийското разузнаване претърпява безпрецедентен провал, поставящ страната пред катастрофа. То пренебрегва факта, че против империята се въоръжават всички нейни васали и съседи.
  Въстанието във Вавилон избухва внезапно. През 652 г. пр. Хр. Шамаш-шум-укин изпраща посолство в Ниневия, което да отдаде почести на върховния суверен. Под този благовиден предлог той се освобождава от проасирийските сановници и ръцете му са развързани за действия. Докато Ашурбанипал приема посланиците и техните подаръци, във Вавилон избухва  метежът, който  сварва  асирийския   цар неподготвен. Армиите му се намират в различните краища на обширната империя – една действа срещу арабските племена, друга усмирява бунтове по северните граници, трета удържа кимерийците в Киликия. Асирийците обаче не губят време. Из империята препускат куриери със заповеди до командващите за пълна мобилизация на силите и съсредоточаването им срещу бунтовниците. 
  Ашурбанипал е потресен. Предателството на собствения му брат го изненадва, но царят запазва хладнокръвие и действа решително. Надигащата се мощна антиасирийска коалиция е твърде опасна и трябва да се подхожда много внимателно – Асирия не може да остава без съюзници и поддръжка. Освен пълната мобилизация на военните сили, впрегнато е и цялото дипломатическо изкуство на асирийския двор. Необходима е и мощна пропаганда сред подвластните народи. Ашурбанипал ясно съзнава, че изходът на кампанията ще зависи много от поведението на могъщите и влиятелни градове в Междуречието, от силните съседи Елам и Мидия. Използвани са всички дипломатически канали и незабавно са изпратени послания.
  На всяка цена трябва да се привлекат гражданите на Вавилон – огнището на бунта и сърцето на вражеската коалиция. Куриерът с царското възвание лети към метрополията.
„Аз се намирам в добро здраве. Да бъдат вашите сърца във всички случаи преизпълнени с радост и веселие. Обръщам се към вас по повод пустословията, които са ви наговорени от лъжливия човек, именуващ се мой брат. Аз зная всичко, което той ви е казал. Всички негови слова са празни – като вятър. Не му вярвайте в нищо. Аз се кълна в Ашшур и Мардук, моите богове, щото всички слова произнесени срещу мен, са достойни за презрение. Размишлявайки със сърцето си, аз със собствените си уста заявявам, че той постъпи лукаво и низко, като ви е казал  че аз  „възнамерявам да опозоря славата на обичащите ме вавилонци, така  да опозоря и моето собствено име”. Аз такива думи не искам и да чуя. Вашата дружба с асирийците и вашите свободи са вече установени, с усилията, които и аз положих. Прочее, не слушайте и минута неговите лъжи, и не мърсете вашето име, което не е опетнявано нито пред мен, нито пред целия свят. Не извършвайте такъв тежък грях пред Боговете…
  Има нещо, което, както ми е известно, вас силно ви тревожи. „тъй като - казвате вие - ние вече въстанахме против него, той след като ни покори, ще увеличи вземания от нас дан. Но това е дан само по име. Тъй като вие вече взехте страната на моя враг, то това може да се счита като дан и грях за нарушение на клетвата, принесена на боговете. Вижте сега и, както вече ви писах, не опорочавайте вашето добро име, доверявайки се на пустословието на този злодей. Моля ви, в заключение, по възможност да отговорите най-бързо на моето писмо.
  Месец Аир, ден 23. Писмото да връчи царския посланик Шамаш-Балат-Суикби.”
  Съюзът срещу Асирия обаче, се оказва не толкова страшен, както изглежда на пръв поглед. Още в началото антиасирийската коалиция проявява колебания, проявяват се разногласия, много от съюзниците не вземат участие в събитията. Гражданите на Вавилон се отмятат от Шамаш-шум-укин и застават твърдо зад суверена на Асирия. Фараонът, както винаги, кротко си седи в Египет и изчаква да види на къде ще задуха вятърът, Лидия не оказва никаква реална помощ на бунтовника, а царят на Елам Хумпаникаш проявява колебание. 




Усмиряване въстанието на Шамаш-шум-укин.
Обичайните купове отрязани глави.
(релеф от Северния дворец в Ниневия, Британски музей, Лондон)





Усмиряване въстанието на Шамаш-шум-укин.
Изсичане на дърветата в страната.
(релеф от Северния дворец в Ниневия, Британски музей, Лондон)


  В началото на 651 г. пр. Хр. асирийските армии потеглят срещу метежниците. В битката под стените на Вавилон Шамаш-шум-укин е разбит и се укрива в града. Най-сетне Елам изпраща една армия в помощ на въстаналите, която завзема южните територии на Вавилония и се съединява със силите на халдеите. Същевременно асирийските тайни агенти организират преврат в Елам. Тронът е завзет от Таммариту ІІ, който убива своя чичо Хумпаникаш. Асирийските сили обкръжават еламската армия при гр. Дер и я разгромяват. 
На юг борбата с халдеите се води от Бел-ибни, един от крупните политически и военни дейци на Вавилон по това време. Халдеец по произход, той е на асирийска служба и се отличава при защитата на град Урук. През април 650 г. пр. Хр. Ашурбанипал го назначава за наместник на Приморската страна, възлагайки му борбата срещу Набу-бел Шумат. Бел-ибни се справя блестящо със задачата. Набу-бел Шумат търпи няколко поражения, изоставя остров Дилмун заедно със съкровищата си, бяга от Приморието и се укрива в Елам. Оттук той повежда партизанска война срещу армията на Бел-ибни. Тя се оказва изтощителна и за двете страни, като асирийския командващ я води без да се съобразява много с напътствията и заповедите на Ашурбанипал. В Приморието Бел-ибни се чувства автономен господар, но въпреки това царят е принуден да го търпи. Нещо повече – той издига Бел-ибни в чин туртану – най-висшата военна длъжност в Асирия.
В 649 г. пр. Хр. Таммариту ІІ се обръща срещу своите асирийски покровители и нахлува във Вавилония. И този път положението е спасено от асирийската секретна служба – агентите й организират нов преврат в Елам. Метежът против Таммариту ІІ е оглавен от офицера Индабигаш, който не принадлежи към елaмския елит, опетнен от политически заговори, предателства, убийства. Разбитият Таммариту, заедно с братята си, роднините и някои приближени бяга по море, но са принудени отново да слязат  на брега и след дълго скитане, изтощени от глад, са заловени от патрул на Бел-ибни. Той ги изпраща в Ниневия, където се разиграва следната сцена, описана в аналите на Ашурбанипал:
„Таммариту, неговите братя, неговото семейство, семена от неговия бащин дом, заедно с 85 князе, свои съратници, избягали от Индабигаш. Оголели, след скиталчество, се явиха в Ниневия. Таммариту облиза нозете на моята царственост и докосна земята с брадата си. Той зае място сред колелата на моята колесница, зачисли себе си в изпълнение на робска служба за мен. По волята на бог Ашшур и богиня Ищар, той умоляваше Мое Величество да извърши съд над него, да му даде своята милост. Той стоеше пред мен и славеше доблестта на моите могъщи богове, които ми се притекоха на помощ.
Аз – Ашурбанипал, с широко сърце, не помнещ зло, прощаващ греховете, оказах милост на Таммариту и го настаних него самия, заедно със семената от бащиния му дом, в моя дворец.”
  С Индабигаш асирийците сключват примирие и еламското царство излиза от войната. Започва мъчителната агония на въстанието. Шамаш-шум-укин остава сам. Неочаквано обаче той получава помощ – отряд на арабския шейх Абиате пробива асирийската блокада и прониква във Вавилон. Там положението е отчайващо – в града цари жесток глад, има прояви на канибализъм, защитниците са крайно изтощени и напълно деморализирани. И в 648 г. пр. Хр., след две годишна обсада градът се предава на милостта на обсадната имперска армия. Шамаш-шум-укин, страхувайки се да попадне жив в плен, подпалва двореца си и се хвърля в огъня заедно с цялото си семейство. Въпреки това Ашурбанипал се разпорежда брат му и снаха му да бъдат погребани с всички почести, както повелява традицията. Но пък оживелите  бунтовници изпитват на гърба си страшния гняв на асирийския цар – те са издирени и екзекутирани, а труповете им съсечени и „хвърлени  на кучетата, свинете, вълците, лешоядите, птиците небесни и рибите в дълбоките води”.  
До края на годината цяла Вавилония и съседните арамейски царства са усмирени. Халдейските държавици са ликвидирани и са включени в състава на империята като обикновени провинции. 
  Еламският цар Индабигаш избягва стълкновения с империята, но предоставя убежище на вавилонските бегълци, сред които и внукът на Мардук-апла-иддин – неотдавнашния заклет враг на Асирия. Ашурбанипал е особено раздразнен от това и изисква незабавното им предаване. В Елам е извършен поредния дворцов преврат и за цар е провъзгласен Хумпанхалташ ІІІ. Новият владетел отговаря с категоричен отказ и се готви за решителна борба. Империята решава веднъж завинаги да се разправи с непокорната страна и армиите и връхлитат върху еламското царство. В периода 646 – 639 г. пр. Хр. асирийските войски прекосяват от край до край Елам, разрушават градовете, превземат и сриват столицата Суза, отнасят божествата и в Асирия. Храмовете са осквернени, гробниците на еламските царе – отворени, та те да получат наказание и след смъртта, призраците им да изпитат ужаса, че нямат покой. Царското семейство и висшите сановници са отведени в Асирия, някои от тях са зачислени в специалните части на асирийската армия. Депортирана е и огромна част от населението на страната, заедно с добитъка. Самият Ашурбанипал съобщава за извършеното в Елам: „Подир мен нивите вече не са огласяни от човешки глас, от копитата на добитъка и от овцете, от веселите възгласи на селяните, прибиращи реколтата – превърнах ги в пустош, дом на дивите магарета, газелите и какви ли не други диви зверове”.


Покоряването на Елам:




Разрушаване стените на превзетия град Хаману.
Населението е депортирано.
(Британски музей, Лондон)




Превземане на еламския град Дин-Шари.
(Музей Лувър, Франция, Departement des Antiquites Orientales)




Превземането на Арбела
(Музей Лувър, Франция, Departement des Antiquites Orientales)




Превземане на неизвестен град в Елам.
(Музей Лувър, Франция, Departement des Antiquites Orientales)




Депортиране на еламски жени и деца.
(Британски музей , Лондон)




Депортиране на еламско население, охранявано от асирийски воини.
(Музей Лувър, Франция, Departement des Antiquites Orientales)




Депортирани еламци с покъщнината си.
(Музей Лувър, Франция, Departement des Antiquites Orientales)


  Не са забравени и арабите. Между 641-638 г. пр. Хр. асирийската армия громи племената им и залавя техните водачи, двама от които са оковани към кучешки колиби пред една от големите порти на Ниневия.
  И така, империята е извоювала съкрушителна победа над враговете си, те са усмирени и унизени, изменниците са сурово наказани, мирът и  порядъкът са възстановени. По случай победата е организирана невиждана триумфална процесия. От царския дворец до главния храм на Ниневия Ашурбанипал преминава в колесница, в която са впрегнати четирима царе – еламските Таммариту, Хумпанхалташ и Пае и арабският шейх Уайте. В процесията върви и Набу-ката-цабат, близък сподвижник на Шамаш-шум-укин, а на гърдите му виси осолената глава на Набу-бел-Шумат. Светът прекланя глава пред Ашурбанипал. Могъществото на Асирия достига своя апогей. Огромната империя се разпростира от планините на Урарту до Нубия, от Кипър и Анадола до Иран. Изглежда, че няма сила в света, способна да противостои на железните асирийски полкове. Но само така изглежда…
  Ашурбанипал остава в паметта на човечеството с образа на кръвожадния, обкръжен от небивал разкош и потънал в отвратителни пороци източен деспот Сарданапал. Под това име той е известен на гърците – а от тях и на цялото човечество. 
  Но в средата на ХІХ в. археолозите откриват руините на древна Ниневия и пред нас застава един друг Ашурбанипал – смелият воин, красивият и ловък ездач, страстният ловец, тънкият ценител на науката и изкуството, създателят на прочутата Ниневийска библиотека. Накрая, при изследването на вавилонските писмени паметници, съставени ок. век след смъртта на Ашшурбанипал, се оказва че  паметта му във Вавилон  е окръжена от особен пиетет. Между другото, на пръв поглед,  вавилонците считат себе си за жертви на неговата свирепост. Всичките оценки не съвпадат една с друга, но всяка една в известна степен е вярна. В тях е отразена не само многостранната личност на Ашурбанипал, но и облика на неговата родина Асирия в последните десетилетия на нейното съществуване.
  В Ниневия са съсредоточени несметни богатства ограбени от Вавилония, Сирия, Финикия, Палестина, Урарту, Египет, Елам и други страни, прегазени от асирийските армии. Този колосален и бляскав град израства от мъките и страданията на поробените народи. Ниневия действително се слави с разврат и пороци, поразяващи дори древния свят. И в същото време имперската столица е средоточие на културните постижения на цивилизацията на  Древния Изток. 


Царският лов на лъвове на Ашурбанипал - върхов момент в развитието
на изкуството на Древна Месопотамия:
(релефи от Северния дворец в Ниневия, понастоящем в Британския музей, Лондон) 












































  Ашурбанипал, повелителят на най-могъщата империя в древността, е доста разностранен човек. Той се бие с лъвове, дели свободното си време между пировете и библиотеката, преписва древни текстове, сам пише съчинения, любува се на барелефите, издялани от най-добрите скулптори в света. Неговата столица е наречена от съвременниците „Леговището на лъва”. На източните й порти „Входът на народните тълпи” в кучешки клетки са оковани царете, пленени от Ашурбанипал при последните походи, които трошат в хавани изровените от гробовете кости на техните предци.
Ето какво са видели  чуждоземни пътници, пребиваващи по това време в Ниневия:
„При вратите на града нас ни посреща страшно зрелище: в дървени клетки седят полуголи, мръсни, разтреперани хора , с безумни погледи. Един подрънква с веригите,  друг ръмжи на преминаващите, трети плаче, закрил лицето си с ръце, четвърти спи, заврял се в ъгъла на клетката. Кои са те, тези жалки подобия на човеци? После разбрахме, че те са някогашни  знаменити царе, победени по време на последните асирийски походи; неотдавна царят на Асирия ги впрегнал в своята колесница, отивайки в храма да празнува победата.” 
Кулите и стените на Ниневия са покрити с кожа, одрана от враговете на асирийския цар. На пазарите в асирийските градове, пленените араби и камилите им служат за разменна монета – с тях плащали за кана вино, тухли или работа в градината. Кошмарът на асирийското иго угнетява света.




Докато враговете са подлагани на нечовешки страдания,
в двореца изкусни музиканти забавляват царя и приближените му с арфи и лютни.
(релеф от Северния дворец в Ниневия, Британски музей)


  В същото време Ашурбанипал не може да забрави, че през 674 – 672 г. пр. Хр. Мидия, а двадесет години по-късно Египет и Лидия извоюват независимостта си, а той не разполага с достатъчно сили отново да ги покори. Той помни и страшните кимерийци и скити, дошли от тайнствените степи край Черно море, свирепи варвари, които от половин век заплашват северните граници на Империята….
  Но повече от всичко Ашурбанипал е разтревожен за вътрешното състояние на Асирия. Той много добре знае, че мощта на империята се крепи единствено на армията. Но тази армия по своя състав отдавна не е асирийска. Самият Ашурбанипал след разгрома на Елам, е принуден да попълва оределите редици на войските си с пленени еламци. Колко дълго ще се държи Асирия, разполагаща с такава опора? Проницателните асирийци и сам Ашурбанипал разбират, че е надвиснала катастрофа. Те съзнават, че страната им е ненавиждана от целия свят. Как да разкъсат този стягащ обръч от ненавист и омраза!?
Единственото спасение Ашурбанипал вижда във Вавилон. Той смазва вавилонското въстание, но не унищожава града, дори се опитва да прокара идеята за асиро-вавилонски дуализъм. От това зависи съществуването на Асирия.
Скоро след потушаването на бунта, той потвърждава правата и привилегиите на вавилонските граждани, обръщайки се към тях със специално възвание. Във Вавилон, Барсипа, Кут и Сипар спешно очистват улиците от труповете, привеждат във добър вид храмовете, възстановяват сградите. В 647 г. пр. Хр. на Новогодишния празник Ашурбанипал „приема ръката на Бога” и става цар на Вавилон под името Кандалану. Вавилония запазва своята автономия в лична уния с Асирия.
  Царят провежда редица важни реформи, които оказват голямо влияние върху съдбата на Вавилон. В своите надписи след описанията за разправата над привържениците на Шамаш – Шум – Укин, той казва:
  „На останалите граждани на Вавилон, Кут и Сипар, които избягнаха заразата, клането и глада, аз оказах милост: аз заповядах да живеят душите им, заселих ги във Вавилон.” Тук обаче, не става дума за преселване на гражданите на Кут и Сипар във Вавилон; те остават да си живеят в своите градове, а за дадени им привилегии и права като на жители на Вавилон.
  Същевременно във Вавилония е извършена голяма аграрна реформа – едрото земевладение на аристокрацията е ликвидирано. В страната се зараждат средни и малки частни имения. Вавилонското гражданство е възродено, то вече е способно да изпълнява  военна повинност и други държавни и обществени ангажименти.
Вавилония излиза от тежките изпитания обновена и по-силна. Ашурбанипал полага големи грижи за материалното благосъстояние на вавилонските граждани. Имуществените права, нарушени по време на войната щателно се проверяват и възстановяват. В страната се явява един проспериращ слой от селяни – земевладелци. Именно този слой трябва да бъде гръбнакът на вавилонската нация и опора на Асирийската империя.
Ашурбанипал вкарва сред имперския управляващ елит множество вавилонци. Дори по време на войната, командващите асирийските армии са вавилонци – Бел-ибни,  Мардук- шарру – уцур, Мардук – апла – иддин. Политиката на царя по отношение на Вавилон преследва главната цел – да осъществи на дело идеята за асиро-вавилонския дуализъм. Въпреки всичко, на този замисъл не е съдено да се сбъдне. Ашурбанипал създава не опора, а гробокопач на Асирия…




Вавилонската стела на Ашурбанипал, представяща го като благодетел и възстановител на града.
Изобразен е как лично носи тухли за обновяването на храма на великия бог Мардук.


  Усилията на царя са спрени категорично от военната върхушка. През 30-те години на VІІ в. пр. Хр. настъпателните походи на асирийската армия приключват. Асирия преминава в отбрана.  Нейната армия, напълно деморализирана, на ръба на пълното разложение, жадува за плячка. Вавилонофилството на царя изключително много дразни генералите. Те не желаят да делят властта с възродения Вавилон. На него те гледат като на завоювана страна и обект за грабеж. Другото не ги интересува.
  Повод за бунта на военните става въпросът за престолонаследието. В 630 г. пр. Хр.  кликата на милитаристите отстранява Ашурбанипал от властта и поставя на трона своя лидер – генерал Син-шум-лишир. Привържениците на Ашурбанипал обаче не слагат оръжие. Тяхна опора са градовете Ашшур и Вавилон. Империята се разпада на две части, между които започва гражданска война. Милитаристите удържат победа, но в крайна сметка е постигнато споразумение между двете групировки – Син-шум-лишир остава на асирийския трон, а Ашурбанипал остава цар на Вавилония под името Кандалану.
Старият цар вече няма нито сили, нито желание за борба. Той много тежко преживява крушението на своите планове и мечти:
„На боговете и хората, аз правех добро. Защо болка, сърдечна скръб, бедствие и погибел ме съпътстват? Не свършва войната в страната, в моя дом – раздор. Смут и злословие постоянно се опълчват срещу мен. Лошо настроение, телесни болести ме налегнаха. Сред стенания прекарвам дните си. В деня на бога на града, в деня на празника, аз бях разстроен. Трябва да свърши с мен смъртта. Аз съм съсипан. В скръб и вопли аз плача ден и нощ. Въздишам – боже, дай това на нечестивите! Да видя твоята светлина! Преди да умра, направи това за мен! Аз наподобих по благочестие бога и богинята!”
През май 627 г. пр. Хр. Ашурбанипал склапя очи. 
За Асирия настъпват страшни дни. Покорените народи  и  съседите й се вдигат срещу нея. Само 22 години след смъртта на великия цар, най-могъщата империя на древността ще изчезне от лицето на земята…. 




Асирийски духове-пазители (apkalu).
(релеф от Северния дворец в Ниневия, Британски музей)



Category: Статии | Added by: Admin (31.03.2012)
Views: 4701 | Tags: Лидия, Елам, Ашурбанипал, Асирия, Шамаш-шум-укин, Древен Египет, Псаметих I, Ниневия, вавилон | Rating: 0.0/0
Total comments: 0
Only registered users can add comments.
[ Registration | Login ]