Сряда, 26.06.2019, 05:39
Main » Articles » Статии

МУМИИ... В АПТЕКАТА

© Древен Изток: авторски материал.


   

  Мумията на Рамсес II (1289-1222 г. пр. н.е.), Египетски музей в Кайро.


  Свикнали сме да свързваме мумиите най- вече с благоговейния стремеж към безсмъртие и тайнствените ритуали на техните древни създатели, а посегателствата над техния последен покой - с алчния порив на ловците на съкровища или благородния стремеж на учените към опознаване на миналото. Било е време обаче, когато самите мумифицирани трупове са били жадувана плячка в доходен бизнес, продължил столетия. Именно на тази истерия за мумии дължим тъжния факт, че днес разполагаме с толкова малко от тях въпреки упорития хилядолетен труд на поколения потомствени майстори на това изкуство. И колкото и да е странно, скъпоценните късчета изсушена плът са били търсени .... като лекарство!

 

 Истинското мумиййо - природен асфалт (образец от Забайкалието)

  Думата "мум" идва от персийски, за да се превърне на арабски в "мумийо" - първоначално така са наричали асфалта - втвърдената по естествен път най- тежка фракция на нефта. От дълбока древност това вещество е било използвано за непромокаемо обмазване на плавателни съдове, вместо хоросан в знаменитите тухлени градежи на  Месопотамия, и не на последно място при дезинфекция и обработка на тежки рани или при кожни заболявания. Средновековните жители на Египет са смятали (може би с право), че то е влизало в състава на смесите, с които са обработвали телата на покойниците в ритуалите на техните древни предшественици. Оттук се стига и до названието мумия, което са заимствали и европейците. 
  Не знаем кога се случва подмяната на същинското мумиййо във фармацията със стритите останки от мумии. Възможно е това да е станало с отделянето на Халифата на шиитите Фатимиди (909—1171), чийто център е бил Египет от Халифата на Абасидите (750—1258) сунити, когато са затруднени доставките и се повишава стремглаво цената на природния асфалт от естествените находища в Ирак, Иран и Каспийското крайбрежие. Може процесът да е започнал и по- рано. Със сигурност роля за този пренос са изиграли респектът към древността и представата, че останките от времето на фараоните са свързани с мощна магия. Арабските лекари и алхимици (както впрочем и западноевропейските им колеги) от средновековието проявяват особен интерес към окултното.



Приготвяне на "чудотворно лекарство" от мумия в Египет
(гравюра от книгата на Пиер Поме "Всеобща история на аптекарското дело"-1694)

  При всички положения около 1200 г. арабският медик Абд-ел-Лятифа коментира, че останките от мумии се радват на широко търсене като заместител на асфалта при изготвянето на медицински препарати. Впоследствие ореолът на свръхестественост около древните мъртъвци превръща египетското мумийо в панацея против всякакви заболявания. 
  Приготвянето е доста грубо и нехигиенично - балсамиращото вещество по повръхността на трупа се изстъргва и заедно с полепналите по него мускулни влакна и костни парченца се смила на прах от който се изготвят разнообразни тинктури. Търсенето обаче е голямо, а стоката се продава на добра цена. Екстрактът, получен от три черепа се продавал за половин сребърен дирхам. В резултат на това преработката на мумии се превръща в процъфтяваща индустрия. Търговските сдружения от Кайро и Александрия наемат стотици работници, които прецизно претърсват старинните некрополи. Значителна част от крайния продукт е предназначена за експорт, най- вече в Европа. Употребата му там се разраства до такава степен,че през XIV-XV в. той има запазено място в повечето аптеки и дрогерии.
  Безпощадната експлоатация на мумифицирания ресурс обаче логично предизвиква изчерпване на находищата. Затова в ход влизат изобретателни техники за фалшифициране на скъпоценната суровина. Отначало изход е открит в производството на самоделни мумии - труповете на екзекутирани престъпници, безпризорни бедняци от приютите, абортирани бебета или роби християни се изсушават на слънце и след това се използват по предназначение. През 1564 г. предприелият пътешествие до Египет лекар от Навара Гийом дьо ла Фонтен вижда в складовете на един алесандрийски търговец купища от тази стока с робски произход. 



  Западноевропейска аптека (края на XIV- началото на XV в.). Такива предприятия са центровете на продължилата няколо века мумийно-фармацевтична истерия.

  Подобно на бездънна яма пазарът изисква все повече и повече. Тогава са на ход шайките от криминални елементи, които започват да разкопават дори пресни гробове и да крадат от тях телата. За увеличаване скоростта на процеса се променя самата технология на приготовление. Вместо да се сушат, все още пресните трупове се варят в котли до пълно разваряване, а получената желеобразна маса се разлива в стъкленици, етикетира се като "египетско мумийо" и заминава за фармацевтичните складове. 
  Тук вече апетитът за печалби се оказва прекален и властите се намесват. През 1420 градският съдия на Кайро залавя една такава банда от осквернители на гробници и я подлага на мъчения. Търговците на мумийо пък се облагат с високи данъци. Доходите от този експорт обаче са толкова големи, че нищо не е в състояние да сложи край на този бизнес. Нещо повече - в този си вид технологията се разпространява и в Европа. Така например през 1575 немският професор по медицина извлича 25 кг мазнина от трупа на екзекутирана детеубийца, а в университетския лексикон Цедлер (1739) е дадена рецепта за подобен препарат.
  Кралят на Франция Франсоа I (1494-1547) е страстен почитател на целебното средство. Той носи парченце мумия винаги със себе си- и като амулет, и като медикамент помагащ след падане от кон. От манията не е отминат и великият английски философ и учен Френсис Бейкън (1561-1626). Уилям Шекспир  с възторг нарича мумийото "еликсир на живота" в редица свои произведения ("Веселите уиндзорки", "Макбет", "Отело") .

 

Hortus Sanitatis - една от средновековните ниги, реламиращи достойнствата на мумиите
(печатно издание от 1517)

  Резидентът на английската търговската компания за Търговия с Турция Джон Сандерсън получава поръчка да закупи автентични останки от мумии поради огромното търсене. Той лично се отправя за Мемфис за да се увери при извора, че получава истинска стока и само в 1585 изпраща в родината с кораб 600 фунта (над 270 кг) първокачествени мумии, които бързо се пласират. И няма как да е иначе, щом през 1517 едно от най-авторитетните издания с медицинска тематика: " Hortus Sanitatis" (Градина на здравето) препоръчва екзотичния артикул от Ориента - "mumia vera aegyptica" като ефикасен лек за какво ли не, особено за белодробни заболявания. Съшите дитирамби пеят и следващите поколения английски лекари - Джон Паркинсън (1567-1650) и Робърт Джеймс (XVIII в.). Придворният лекар на Луи XIV (1643-1715) Савари пък посвещава цял трактат на мумиите, като определя признаците за качество на продукта - "да са черни и напълно изсъхнали".
  Описвайки своето пътешествие от 1668 г., холандският физиолог и писател Олферт Дапер (1598-1689) разказва: " По- голямата част от жителите на Сакара, село, което е разположено в близост до посочените пещерни гробници, се препитава като изкопава тези пещери и прибира балсамираните мъртви тела, тъй като безплодните земи на оня край едва дават прехрана на хората".     

  

Олферт Дапер на 71 години - един от европейците видял с очите си извора на мумийната индустрия
(портрет от 1669 г.)


  Естествено, има и по- трезво настроени медици, като неговия колега и сънародник Пиер Поме, който следвайки скептичните забележки на Мишел дьо Монтен (1533-1592) век по рано, в своя труд "Всеобща история на аптекарското дело"(1694) обявява практиката за шарлатания и вредно нехигиенично занимание. Зловещите гравюри, изобразващи в подробности начина на приготвяне на лекарството обаче не успяват да изкоренят навиците на лекарското съсловие и модата продължава да шества из Европа.
  Когато в края на XVII в. посланикът на персийския шахиншах в двора на Луи XIV - Солиман Бахтиари получава височайша аудиенция, един от скъпоценните подаръци е именно флакон с мумийо (по всяка вероятност оригинален асфалт). Именно той отключва страстта на гореупоменатия доктор Савари към мумиите и техните лечебни свойства. В края на  XIX в. (1872) френският лекар Ейрини д' Еринс защитава дори докторска дисертация върху медицинското приложение на "мумийото". Поклонник на този възглед е руският писател Лев Толстой (1828-1910), а mumia vera aegyptica фигурират в каталога на немската фармацевтична фирма "Merck" даже през 1912 - на солената цена от 17,50 райхсмарки за килограм.

                                  

Първоначалното (от началото на XX в.) и сегашното лого на немския фармацевтичен концерн "Merck" - една от последните фирми в бранша, предлагали mumia vera aegyptica  като лечебно средство.

  Понастоящем кариерата на благородните останки като медикамент може да се счита за залязла. Поне що се отнася до страните, принадлежащи ъм модерната цивилизация. Все пак западногерманският изследовател Петер Елебрахт посочва, че още през 70- те години на миналия век в самия Египет- района на Абу Сир ел Мелек (един от най- знаменитите древни некрополи) все още се предлагат мумии, като им се приписват лечебни свойства. В това си приложение те достигат дори района на езерото Виктория в източна Африка. Същият автор твърди, че по това време мумиите като "ъндърграунд" елемент от американската фармакопея могат да се получат и от знахари в САЩ.
  Колкото до истинското мумийо, основано на природния асфалт, то и в момента се радва на прилично търсене като средство от народната медицина. Доколко то е ефикасен лек или шарлатанска мистификация все още не е напълно установено.





Флакон, в който аптекарите са съхранявали останките от мумии.

ИЗТОЧНИЦИ:

3. сп. GEO България, бр.11/11, ноември 2011 - статия "Канибали? Ние? Опазил ни Господ!" 





Category: Статии | Added by: Admin (09.11.2011)
Views: 1805 | Tags: Древен Египет, мумиййо, мумии | Rating: 0.0/0
Total comments: 0
Only registered users can add comments.
[ Registration | Login ]