Земеделието и скотовъдството в Средиземноморския басейн са се зародили в региона на Анатолия, Северна Сирия и Северна Месопотамия през IX-VIII хил. пр. н.е. и оттам се разпространяват в Западна Евразия и Северна Африка - това е една вече общоприета научна истина. Но дали разпространението на култивираните растения и опитомените животни се е осъществявало чрез културна дифузия: заемане на напредничавите практики между съседни популации или чрез масова миграция на носителите им на обширни територии, при което те изместват предходното население и се смесват с него? Историята познава примери и за двете, но доскоро се считаше за невъзможно да се установи  как е протекъл процесът на територията на Европа. Скорошно (2010) генетично изследване обаче успешно хвърли светлина върху "този толкова продължителен дебат за това дали  хората само са възприемали новите идеи или са ги възприемали и са се придвижвали" (Алън Купър, Австралийски център за древна ДНК).

  Проучването е осъществено от наистина интернационален екип начело с Волфганг Хаак. Освен Австралийския център за древна ДНК, Учебен център по науки за Земята и околната среда към Университета в Аделаида (Австралия) в него включват свои представители и Изследователският център по медицинска генетика към Руската академия  за медицински науки (Москва), Институтът по антропология към Университета "Йохан Гутенберг" (Майнц, Германия), Музеят на праисторията (Хале, Германия), Националният център по токсикология и съдебни науки (Испания), Генографския проект на Националното географско дружество (САЩ) и други институции.

  Като основа за лабораторното изследване е използван генетичен материал от 22 индивида, погребани в некропола  на селището Деренбург Мееренстиг II (Харцкрейц, пров. Саксония Анхалт, Германия), център на т. нар. Неолитна култура на керамиката с линейни мотиви, процъфтявала в Централна Европа през периода 5500-4900 г. пр. н.е. и разпространила се от басейна на Сена до териториите на днешна Украйна. Обект е митохондриалната ДНК, която се предава между поколенията по майчина линия. Освен,че е по-лесна за изолиране, тя е и далеч по-устойчива на външни въздействия, благодарение на което се счита за сигурен източник на информация. Извлечените образци са сравнени с широка база данни, включваща материал от две други неолитни популации (от Централна Европа и Испания), централноевропейска популация от мезолитни ловци-събирачи и общо 55 съвременни популации: 41 от Европа и 14 от Близкия Изток, обособени по език, култура , етническа принадлежност и географско разположение - общо над 2400 индивида.

 Обект на изследването е ДНК отрязъкът, наречен митохондриален свръхвариращ сегмент I (Mitochondrial hypervariable segment I; mt HVS-I). Използван е богат набор от методи за изследване и интерпретиране на данните, в т.ч. анализ на споделения хаплотип, многоизмерно сканиране, количествен анализ на основните компоненти, картографиране на генетичните отстояния и анализ с помощта на специализирания софтуер за ДНК симулация Bayesian Serial SimCoal (BayeSSC).

  Получените резултати недвусмислено показват,че първите европейски неолитни земеделци и скотовъдци (с изключение на по-късната по време (3500-3200 г. пр. н.е.) испанска популация) се различават драстично в генетично отношение от предхождащото ги население от мезолита. Същевременно те демонстрират родство със съвременното население на Леванта (турци, кюрди, арменци, сирийци, палестинци и кипърци), както и с настоящите жители на Северна и Централна Англия, Централна Европа, Балканите, Кавказ, Южна Русия, Ирак и Иран. Както екипът обобщава най-важното следствие от своите усилия: "Населението от Културата на линейната керамика споделя близост с днешните Близък Изток и Анатолия , като по този начин подкрепя хипотезата за знчително навлизане на гени от този район по същото време, когато фермерството пристига в Европа".

  Земеделието и скотовъдството не се разпространяват просто чрез заемане постиженията на съседите. Налагането им е свързано с миграцията на многобройни групи от Мала Азия, които създават преуспяващи общности далеч на Северозапад за да поставят фундамента на бъдещата европейска цивилизация. Все пак според учените жителите на неолитното поселище в Деренбур притежават и голям брой специфични генетични маркери, което от една страна показва, че пришълците не просто изместват местните обитатели, а по-скоро се смесват с тях, за да създадат нов етнос с оригинални характеристики, а от друга, че процесите по оформяне генетичния облик на съвременното население протичат основно след неолитната революция.

ИЗТОЧНИЦИ:

1. Wolfgang Haak et all. - Ancient DNA from European Early Neolithic Farmers Reveals Their Near Eastern Affinities(PLoS Biology; 10 November 2010)

2.  Rebecca Jenkins - Fertile Crescent farmers took DNA to Germany(ABC Science; 10 November 2010)