Сряда, 26.06.2019, 05:48
Main » Articles » Новини

Колко малък е светът? Източноазиатска ДНК в римска Италия.

© Древен Изток: авторски материал.




Пейзажът, сред който е разположено археологическото находище Ваняри.
(фото: Трейси Праус)


    Предишна публикация тук бе посветена на дебата относно спекулациите дали римски легионери са били на служба при китайския император по времето на династията Ранна Хан (前漢: 206 г. пр. н.е.-25 г. от н.е.). Наскоро пък ново любопитно откритие разбуни духовете сред изследователите на римско-китайските контакти - този път това бе находка на другия край на Великия път на коприната.




Карта на региона в който се намира Ваняри.


   През 2003-2010 г. група от археолози под егидата на Съвета за социални науки и хуманитарни изследвания на Канада начело с Трейси Праус (Tracy Prowse), асистент-професор от McMaster University (Хамилтън, Онтарио) извършва разкопки в римско гробище от I-II в (епохата на принципата), намиращо се до селището Ваняри, западно от град Бари в Южна Италия. В хода на рутинните изследвания на костния материал покрай обобщението, че около 20% от погребаните в некропола са пришълци от региони извън Италия учените се натъкват на изненадващия случай с гроб 96а (в един момент ексхумиран и препогребан заедно с обект 96b). Данните от проучването показват, че обектът (от мъжки пол) е носител на източноазиатски гени.



   
Костните останки на индивида от погребение 96а
(фото: Трейси Праус)


  Основания за това според екипа са съответно:
- Резултатите от изотопния анализ на кислорода, открит в костите. В различните региони на Земята преобладават различни изотопи на даден химичен елемент. От водата и почвата те преминават в растенията, животните и в крайна сметка и хората. Така по преобладаването на даден изотоп в човешкия материал може да се определи приблизително регионът, който носителят му е обитавал приживе. Скелетът във въпросния  гроб е на човек, роден и израсъл далеч от Италия.
- Проведеният от колежките и Джоди Барта(Jodi Barta) от Департамента по антропология към Washington State University и Таня фон Хуниус (Tanya vonHunnius) от Университета Макмастър анализ на митохондриалната ДНК (предавана по майчина линия) демонстрира наличие на гени (т. нар. хаплогрупа D), характерни за Източна Азия. Оттам следва, че предците на майката на този индивид произхождат оттам. "Собствено тази хаплогрупа е с източноазиатски произход. Нищо подобно не е откривано в старите европейски популации." обобщава д-р Барта.




Гробището, в което екипът открива костите
(фото: Трейси Праус)


   Коректно интерпретираните резултати обаче не могат да ни кажат нито от коя част на Далечния Изток произхожда обектът по майчина линия, нито как и кога той или неговите предци са се озовали в Римската империя, нито какъв е произходит му по баща. Това би било невъзможно без ядрена ДНК, която обаче е изключително уязвима към различни въздействия и не може да бъде извлечена от малкото останали след препогребването костни фрагменти. Погребалният инвентар също е изключително беден: състои се от една единствена глинена съдина с местен произход и не съдържа нещо, което може да ни ориентира относно положението и занятието на мъртвеца. Все пак от това следва, че вероятно той бил с нисък произход и положение. Ваняри по онова време е било имение, населено предимно с роби, които са произвеждали желязо и каменни плочи, служили както за покриване на къщи, така и на гробове. Една от тези плочи например е с надпис "Grati Caesaris ([ робът] Грат, [принадлежащ на] Цезар)", от което следва,че имението е лична собственост на принцепса : Гай Юлий Цезар Октавиан Август (27 г. пр.н.е.- 14 г. от н.е.).
   В този контекст всякакви журналистически спекулации в италианските вестници за "китайски търговец" или "китайски квартал в Древния Рим" са безпочвени и не се подкрепят от наличните данни. При това физическият пренос на хаплогрупата може да е бил осъществен не само от намерения в гроб 96а индивид, но и от негови предшественици.




Император Октавиан Август, наричан "живия Хермес" 
заради активната политика на отваряне към света, която провежда.
( мраморна статуя на Август от Прима Порта; фото: Ед Утман) 

   Въпреки това има и учени, които се впускат във фантастични сюжети. Например д-р  Раул Маклафлин (Raoul McLaughlin) от Queen's University, Белфаст, Северна Ирландия си позволява да изкаже предположението, че човекът е бил син на китайка, изпратена в дар като наложница (на Август?) по Великия път на коприната - независимо дали от самия китайски владетел или от други държави-посредници (например Партия). Китайските професионални конкубини са били известни с качествата си- минавали са през строг подбор и професионално обучение, затова са били високо ценени навсякъде.
  Според  д-р Маклафлин "Конкубините често са били предлагани като дар в източната дипломация...царете от Вътрешна Азия са следвали такава практика в дипломатическите си отношения с Римската империя". Така например един индийски цар, вероятно на тамилската държава Пандя, обхващала териториите на дн. Керала и Тамил Наду в Южна Индия изпраща посолство до Август, в което "осем голи робини, с пояси около техните талии и напръскани с благоухания поднесоха даровете, които те бяха донесли" (според Николай от Дамаск)¹.




Империята на кушаните (юечжи) 
по време на на най-голямото териториално разширение при Канишка (II в.)




Великият път на коприната, контролиран през I-II в. от юечжите.

  Все пак той признава,че не съществува писмен източник, който да предоставя сведения за получени от Китай наложници. Друг античен автор, Флор, обаче споменава и за пратеничество с дарове от Серес (лат. Seres от гр.Σῆρες ) - страна от която римляните получават скъпоценната коприна: "скитите и сарматите изпратиха посланици търсейки дружба, също Серес и индийците...". Най-вероятно Серес е някое от царствата на юечжите - индоевропейски народ, който обитава Таримския басейн (дн. Синцзян, Северозападен Китай) и е съсед на китайците в продължение на хилядолетия преди да бъде прогонен от земите си от хуните (сюнну) и да създаде Кушанската империя (30–375) в Средна Азия. Добрите си отношения с Рим този народ превръща в традиция, като негови посолства са отбелязани и при управлението на императорите Адриан (117-138)² и Антонин Пий (138-161)³, а много вероятно и преди това при Траян(98-117). Така че съчетавайки малко свободно тези сведения все пак можем да оставим идеята за китайската наложница поне като една хипотетична възможност за обяснение.




   Карта на морските пътешествия през I-III в. съгласно Периплуса на Еритрейско море.





Кхмерската държава Фунан (I-VI в.) : едно от местата от които е можел да пристигне в Римска Италия носител на източноазиатски гени - дори по-вероятно от Китай.




Ок Ео в делтата на Меконг- Катигара на Птолемей и столица на Фунан.


  Тъй като обаче е трудно да си обясним как потомък на обслужваща висшите кръгове конкубина завършва живота си в нищета и робско гробище, авторът предлага и алтернативни възможности: роб или робиня получен като такса за преминаване на римската граница от търговски керван или използван в работилниците за преработка на далекоизточен текстил в Александрия. Тя е била един от големите центрове за багрене с прочутия пурпур на скъпи тъкани, в т.ч. и копринени. В последния случай най-вероятно трансферът на гени е извършен по море: древният географски и навигационен текст Периплус на Еритрейско море, както и александрийският енциклопедист Клавдий Птолемей (90-168)  описват оживената търговия между източното египетското крайбрежие на Червено море и Южна Индия, Малайския полуостров⁷ и дори т. нар. Катигара(археологическото находище Ок Ео в делтата на р. Меконг, дн. Югозападен Виетнам). Там при разкопки през 1944-1049 френският археолог Луи Малере (Louis Malleret: 1901-1970) открива римски монети на императорите Антонин Пий и Марк Аврелий (161-180).
  Именно по морския път минават две римски посолства (или търговци представящи се за пратеници), които доказано достигат Китай. Записи и за двете се намират в Хоу Хан-шу (後漢書:История на Късната династия Хан) на придворния летописец Фай Йе (范曄 : 398–445), който я компилира от далеч по-ранни източници:




Знаменитият китайски пълководец Чжуге Лян.


- " В деветата година на Янси, по време на царуването на император Хуан, владетелят на Да Цин¹⁰  Андун¹¹  изпрати задгранично посолство през Джинан ¹², за да поднесат слонски бивни, рога от носорози и черупки от костенурки. Това бе наистина първият случай, когато имаше [пряка] връзка [между двете страни]. Донесеният данък не бе нито скъпоценен, нито рядко срещан, което предизвика подозрения, че важността [на пратениците] може би е преувеличена." (Хоу Хан-шу, чжуан (параграф) 118)
- " През петата година на периода Хуан-ву от управлението на Сун Куан¹³ , търговец от Да Цин на име Цин Лун¹ пристигна в Чжаочжи¹. Управителят¹ на Чжаочжи - Ву Мяо го изпрати при Сун Куан, който го разпита и го накара да разкаже за родната си страна и нейния народ. Цин Лун отговори като направи [подробно] изложение. По същото време Чжуге¹ наказа Дан Ян¹ и там те заловиха чернокожи джуджета. Когато Цин Лун ги видя, той каза, че в Да Цин такива хора са рядко зрелище. Тогава Сун Куан изпрати по десет от мъжките и женските джуджета заедно с един офицер Лю Сян от Хуйчжи, който да се грижи за тях и да съпровожда Цин Лун. Лю Сян умря по пътя, докато Цин Лун се върна право в родината си." (пак там).




Китай по време на династията Източна Хан (I-III в.)




Китай в епохата на Трите царства (Уей, Шу и У : 220-280)
(изготвена от Ю Нинджие)

  Тези пасажи недвусмислено показват,че южният морски път до Китай е бил не по-малко, а може би и повече използван в контактите между двете суперсили на Античността. В този случай спокойно бихме могли да предположим, че успешно завърналите се пътешественици са довели със себе си и китайски роби или робини. По-вероятно е обаче това да са представители на племена, населяващи Индокитай. Генетичните особености на индивида от гроб 96а позволяват тази възможност, а тя се съчетава по-успешно както със свидетелството на Птолемей, така и с археологическите находки, показващи далеч по-значителни и системни  търговски отношения именно с този район.  
    Макар да не дава отговори достатъчно прецизни и категорични за да задоволят  любителите на историята,  изследването на канадския екип по недвусмислен начин илюстрира  колко  малък става светът при разцвет  дори на твърде отдалечени  една от друга култури и как предприемчивостта и авантюризмът (или принудата на обстоятелствата) тласкат хората да преодоляват  успешно огромните разстояния. Не по-малко важна е и поредната демонстрация на значението, което придобива генетиката в  историческите изследвания, превърнали се вече по същество в интердисциплинарен синтез. „Такова широкообхватно изследване показва как човешките скелетни останки могат да предосатвят един различен пласт от доказателства, който да бъде съчетан с археологическата и историческа информация”  отбелязва  проф. Праус.


БЕЛЕЖКИ:

 1. Николай от Дамаск (Νικόλαος Δαμασκηνός, р. ок. 64 г. пр. н.е.) е сирийски историк и философ, автор на история в 144 книги, от която са запазени само извадки в произведения на други автори. Конкретният пасаж е от Страбон, Geographica, XV,1,73.
 2. "Царете на Бактрия изпратиха смирени пратеници до него, за да търсят приятелството му" (Historia Augusta, Hadrianus, XXI, 14).
 3. Аврелий Виктор, Epithome, XV,4; Апиан, Historia Romana, Praefatio,7.
 4. Дион Касий Historia Romana, Epithome , LXVIII, 15 : " след завръщането на Траян в Рим при него дойдоха множество посолства от различни варвари, включително индийци". Става въпрос за триумфа на Траян след покоряването на Дакия (Dacicus Maximus), а въпросните индийци може би са пратеници от Кушанската империя, владееща по това време и част от Индия.
 5. Περίπλους τὴς Ἐρυθράς Θαλάσσης или Periplus Maris Erythraei,   написан на гръцки език през I-III в.
 6. В труда си Всеобща География (Γεωγραφικὴ Ὑφήγησις или Geographia Universalis), написан ок. 150 г.
 7. Наричан Златният Херсонес: Χρυσή Χερσόνησος или Hersones Aurea.
 8. Καττίγαρα (гр.) или Cattigara (лат.) вероятно е бил столица на могъщата кхмерска държава Фунан (кит. 扶南) съществувала през I-VI в. на територията на Индокитай. Името произлиза от санскрит с вероятна етимология Kirti-nagara (कीर्ति - नगर) - "Известният град” или Kotti-nagara (कोटि - नगर) - "Силният град”. На Златния Херсонес и Катигара е посветен пасажът в Geographia, I, XIV,1-10.
 9. Кит. 延熹:"Трайна закрила"(158-167 г.) = 166 г. Лозунгът под който протича шестият етап от управлението на Хуан-ди (桓帝:146-168г.), дванадесетият император от династията Източна или Късна Хан (東漢:25-220 г.).
 10. Кит. 大秦 , название употребявано за Римската империя.
 11. Кит. 一个逼債: Антонин Пий или Марк Аврелий Антонин.
 12. Кит. 裡南, днешен северозападен Виетнам, тогава владян от Китай.
 13. Кит. 黃武 -"Жълто въоръжение" (222-229) = 226 г. Това е първият етап от властването на Сун Куан (孫權:222-252), основателят на царството У (吳 229-280 или Източна У, по-често Сун У (孫吳 ), по името на властващата династия Сун (孫). У е едно от т. нар. Три царства (三國時代 - Сянго: 220-280) които основават трима китайски генерали поделили си след военен преврат империята на династия Хан).
 14. Кит. 秦論. Името разбира се е китайска транскрипция на европейското. Според италианския учен Енцо Лучерини най-вероятно то е било гръцкото име Леон (Λέων).
 15. Кит. 交趾: областта Тонкин в дн. Северен Виетнам, тогава китайска територия.
 16. Кит. 抬首 (тайшоу), съответстващо като титла приблизително на генерал-губернатор.
 17. Племенник на Чжуге Лян (諸葛亮 :181–234), наричан още Кун Мин (昆明). Канцлер или първи министър (кит. 丞相 : "чен-сян" или 宰相 : "дай-сян") на царството Шу (蜀 221-263), едно от Трите царства, наричано още Хан Шу (蜀漢), понеже основателят му Лю Бей (劉備 : 221-223) е в родствени връзки с династията Хан и приема нейното име за да легитимира властта си. Чжуге Лян е един от най-прочутите стратези и дипломати в китайската история и изиграва главна роля за възхода на своя патрон Лю Бей и укрепването на държавата Шу. Окичва се със славата на славата на множество успешни походи и сражения, заради което остава в народните предания като олицетворение на мъдрост, хитрост и неразгадаемост. Поради това получава прякора Ву Лун (Приведения или Прикрития Дракон: 臥龍). Върхови моменти в кариерата му са разгромът на последния първи министър на Източна Хан и впоследствие диктатор - Цао Цао (曹操 : 155-220) в речното сражение край Червените скали (- 赤壁之戰 ; край южния бряг на Яндзъ), където за първи път в използва брандери (запалителни кораби-бомби без екипаж) и покоряването на племената по южната периферия на Китай (т. нар. "южни варвари":南蠻; нанман). Един от главните герои в класическия роман Трицарствие (三國演義; Сянго ян-и) на Ло Гуанчжун ( 羅貫中: 1330-1400).
 18. Кит. 楊丹 или Джан Нан - 江南 област в южно от делтата на р. Яндзъ, която включва и част от нея. 


ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ:

 8. Wikipedia EN: 




Category: Новини | Added by: Admin (17.02.2012)
Views: 8778 | Tags: Ваняри, Източна Хан, Кушанска империя, Катигара, Уей, Хан Ди, Трите царства, Изтокът и Рим, Периплус на Еритрейско море, Шу | Rating: 0.0/0
Total comments: 0
Only registered users can add comments.
[ Registration | Login ]