© Древен Изток: авторски материал.

    Предишна публикация тук бе посветена на дебата относно спекулациите дали римски легионери са били на служба при китайския император по времето на династията Ранна Хан (前漢: 206 г. пр. н.е.-25 г. от н.е.). Наскоро пък ново любопитно откритие разбуни духовете сред изследователите на римско-китайските контакти - този път това бе находка на другия край на Великия път на коприната.

   През 2003-2010 г. група от археолози под егидата на Съвета за социални науки и хуманитарни изследвания на Канада начело с Трейси Праус (Tracy Prowse), асистент-професор от McMaster University (Хамилтън, Онтарио) извършва разкопки в римско гробище от I-II в (епохата на принципата), намиращо се до селището Ваняри, западно от град Бари в Южна Италия. В хода на рутинните изследвания на костния материал покрай обобщението, че около 20% от погребаните в некропола са пришълци от региони извън Италия учените се натъкват на изненадващия случай с гроб 96а (в един момент ексхумиран и препогребан заедно с обект 96b). Данните от проучването показват, че обектът (от мъжки пол) е носител на източноазиатски гени.

   

  Основания за това според екипа са съответно:

- Резултатите от изотопния анализ на кислорода, открит в костите. В различните региони на Земята преобладават различни изотопи на даден химичен елемент. От водата и почвата те преминават в растенията, животните и в крайна сметка и хората. Така по преобладаването на даден изотоп в човешкия материал може да се определи приблизително регионът, който носителят му е обитавал приживе. Скелетът във въпросния  гроб е на човек, роден и израсъл далеч от Италия.

(фото: Трейси Праус)

   Коректно интерпретираните резултати обаче не могат да ни кажат нито от коя част на Далечния Изток произхожда обектът по майчина линия, нито как и кога той или неговите предци са се озовали в Римската империя, нито какъв е произходит му по баща. Това би било невъзможно без ядрена ДНК, която обаче е изключително уязвима към различни въздействия и не може да бъде извлечена от малкото останали след препогребването костни фрагменти. Погребалният инвентар също е изключително беден: състои се от една единствена глинена съдина с местен произход и не съдържа нещо, което може да ни ориентира относно положението и занятието на мъртвеца. Все пак от това следва, че вероятно той бил с нисък произход и положение. Ваняри по онова време е било имение, населено предимно с роби, които са произвеждали желязо и каменни плочи, служили както за покриване на къщи, така и на гробове. Една от тези плочи например е с надпис "Grati Caesaris ([ робът] Грат, [принадлежащ на] Цезар)", от което следва,че имението е лична собственост на принцепса : Гай Юлий Цезар Октавиан Август (27 г. пр.н.е.- 14 г. от н.е.).

   В този контекст всякакви журналистически спекулации в италианските вестници за "китайски търговец" или "китайски квартал в Древния Рим" са безпочвени и не се подкрепят от наличните данни. При това физическият пренос на хаплогрупата може да е бил осъществен не само от намерения в гроб 96а индивид, но и от негови предшественици.

   Въпреки това има и учени, които се впускат във фантастични сюжети. Например д-р  Раул Маклафлин (Raoul McLaughlin) от Queen's University, Белфаст, Северна Ирландия си позволява да изкаже предположението, че човекът е бил син на китайка, изпратена в дар като наложница (на Август?) по Великия път на коприната - независимо дали от самия китайски владетел или от други държави-посредници (например Партия). Китайските професионални конкубини са били известни с качествата си- минавали са през строг подбор и професионално обучение, затова са били високо ценени навсякъде.

  Според  д-р Маклафлин "Конкубините често са били предлагани като дар в източната дипломация...царете от Вътрешна Азия са следвали такава практика в дипломатическите си отношения с Римската империя". Така например един индийски цар, вероятно на тамилската държава Пандя, обхващала териториите на дн. Керала и Тамил Наду в Южна Индия изпраща посолство до Август, в което "осем голи робини, с пояси около техните талии и напръскани с благоухания поднесоха даровете, които те бяха донесли" (според Николай от Дамаск)¹.

   Карта на морските пътешествия през I-III в. съгласно Периплуса на Еритрейско море.

  Тъй като обаче е трудно да си обясним как потомък на обслужваща висшите кръгове конкубина завършва живота си в нищета и робско гробище, авторът предлага и алтернативни възможности: роб или робиня получен като такса за преминаване на римската граница от търговски керван или използван в работилниците за преработка на далекоизточен текстил в Александрия. Тя е била един от големите центрове за багрене с прочутия пурпур на скъпи тъкани, в т.ч. и копринени. В последния случай най-вероятно трансферът на гени е извършен по море: древният географски и навигационен текст Периплус на Еритрейско море⁵, както и александрийският енциклопедист Клавдий Птолемей (90-168)⁶  описват оживената търговия между източното египетското крайбрежие на Червено море и Южна Индия, Малайския полуостров⁷ и дори т. нар. Катигара⁸ (археологическото находище Ок Ео в делтата на р. Меконг, дн. Югозападен Виетнам). Там при разкопки през 1944-1049 френският археолог Луи Малере (Louis Malleret: 1901-1970) открива римски монети на императорите Антонин Пий и Марк Аврелий (161-180).

БЕЛЕЖКИ:

 1. Николай от Дамаск (Νικόλαος Δαμασκηνός, р. ок. 64 г. пр. н.е.) е сирийски историк и философ, автор на история в 144 книги, от която са запазени само извадки в произведения на други автори. Конкретният пасаж е от Страбон, Geographica, XV,1,73.

 2. "Царете на Бактрия изпратиха смирени пратеници до него, за да търсят приятелството му" (Historia Augusta, Hadrianus, XXI, 14).

 3. Аврелий Виктор, Epithome, XV,4; Апиан, Historia Romana, Praefatio,7.

 4. Дион Касий Historia Romana, Epithome , LXVIII, 15 : " след завръщането на Траян в Рим при него дойдоха множество посолства от различни варвари, включително индийци". Става въпрос за триумфа на Траян след покоряването на Дакия (Dacicus Maximus), а въпросните индийци може би са пратеници от Кушанската империя, владееща по това време и част от Индия.

 5. Περίπλους τὴς Ἐρυθράς Θαλάσσης или Periplus Maris Erythraei,   написан на гръцки език през I-III в.

 6. В труда си Всеобща География (Γεωγραφικὴ Ὑφήγησις или Geographia Universalis), написан ок. 150 г.

 7. Наричан Златният Херсонес: Χρυσή Χερσόνησος или Hersones Aurea.

 8. Καττίγαρα (гр.) или Cattigara (лат.) вероятно е бил столица на могъщата кхмерска държава Фунан (кит. 扶南) съществувала през I-VI в. на територията на Индокитай. Името произлиза от санскрит с вероятна етимология Kirti-nagara (कीर्ति - नगर) - "Известният град” или Kotti-nagara (कोटि - नगर) - "Силният град”. На Златния Херсонес и Катигара е посветен пасажът в Geographia, I, XIV,1-10.

 9. Кит. 延熹:"Трайна закрила"(158-167 г.) = 166 г. Лозунгът под който протича шестият етап от управлението на Хуан-ди (桓帝:146-168г.), дванадесетият император от династията Източна или Късна Хан (東漢:25-220 г.).

 10. Кит. 大秦 , название употребявано за Римската империя.

 11. Кит. 一个逼債: Антонин Пий или Марк Аврелий Антонин.

 12. Кит. 裡南, днешен северозападен Виетнам, тогава владян от Китай.

 13. Кит. 黃武 -"Жълто въоръжение" (222-229) = 226 г. Това е първият етап от властването на Сун Куан (孫權:222-252), основателят на царството У (吳 229-280 или Източна У, по-често Сун У (孫吳 ), по името на властващата династия Сун (孫). У е едно от т. нар. Три царства (三國時代 - Сянго: 220-280) които основават трима китайски генерали поделили си след военен преврат империята на династия Хан).

 14. Кит. 秦論. Името разбира се е китайска транскрипция на европейското. Според италианския учен Енцо Лучерини най-вероятно то е било гръцкото име Леон (Λέων).

 15. Кит. 交趾: областта Тонкин в дн. Северен Виетнам, тогава китайска територия.

 16. Кит. 抬首 (тайшоу), съответстващо като титла приблизително на генерал-губернатор.

 17. Племенник на Чжуге Лян (諸葛亮 :181–234), наричан още Кун Мин (昆明). Канцлер или първи министър (кит. 丞相 : "чен-сян" или 宰相 : "дай-сян") на царството Шу (蜀 221-263), едно от Трите царства, наричано още Хан Шу (蜀漢), понеже основателят му Лю Бей (劉備 : 221-223) е в родствени връзки с династията Хан и приема нейното име за да легитимира властта си. Чжуге Лян е един от най-прочутите стратези и дипломати в китайската история и изиграва главна роля за възхода на своя патрон Лю Бей и укрепването на държавата Шу. Окичва се със славата на славата на множество успешни походи и сражения, заради което остава в народните предания като олицетворение на мъдрост, хитрост и неразгадаемост. Поради това получава прякора Ву Лун (Приведения или Прикрития Дракон: 臥龍). Върхови моменти в кариерата му са разгромът на последния първи министър на Източна Хан и впоследствие диктатор - Цао Цао (曹操 : 155-220) в речното сражение край Червените скали (- 赤壁之戰 ; край южния бряг на Яндзъ), където за първи път в използва брандери (запалителни кораби-бомби без екипаж) и покоряването на племената по южната периферия на Китай (т. нар. "южни варвари":南蠻; нанман). Един от главните герои в класическия роман Трицарствие (三國演義; Сянго ян-и) на Ло Гуанчжун ( 羅貫中: 1330-1400).

 18. Кит. 楊丹 или Джан Нан - 江南 област в южно от делтата на р. Яндзъ, която включва и част от нея. 

ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ:

 1. McMaster University Pres Release (February 02, 2010): 2,000-year-old bones found in Italy have East Asian ancestry. 

 2. History Hunters International - An Asian in an estate of Augustus. 

 3. Tracy Prowse, Alastair Small - Excavations in the Roman cemetery at Vagnari, 2008 (preliminary report). 

 4. Owen Jarus - Ambassador or slave? East Asian skeleton discovered in Vagnari Roman Cemetery (The Independent, 26 January 2010). 

 5. Owen Jarus - Mysterious Ancient East Asian Body in Vagnari Could be the Son of a Concubine (Heritage Key 02/10/2010). 

 6. Raoul McLaughlin - Rome and the distant East: trade routes to the ancient lands of Arabia, India and China, New York, Continuum, 2010 

 7. The Peoples of the West from the Weilue (魏略) by Yu Huan (魚豢) - Draft English translation by John E. Hill, September, 2004

 8. Wikipedia EN: 

- Romano-Chinese relations 

- Zhuge Liang 

- Emperor Huan of Han 

 - Óc Eo