Tuesday, 14.07.2020, 18:26
Main » Files » Древна Палестина

БИБЛИЯТА-КНИГА НА ДРАКОНИТЕ
15.02.2020, 13:49

Битката на шумерския бог Нинурта с митичната седмоглава змия.
Изображение върху мидена черупка (раннодинастичен период, XXVIII-XXVI в. пр. н.е.).

Това, че Библията като сбор от религиозните, традиции на древните евреи е копирала много от културите на съседните Месопотамия, Египет и Сирия-Палестина е известно отдавна. Добре проучени са заемките от вавилонските митове (XIX-IV в. пр. н.е.) и текстовете от Угарит (XX-XII в. пр. н.е.). Относително по-неизвестен, но твърде интересен е един от аспектите на това възприемане - вярата в страховити чудовища и морски змейове.

Тези плуващи из морето тайнствени дракони подсилват фантастичния елемент в Библията и подчертават това, че освен историческа, тя е несъмнено и митологична книга: „И Бог създаде големите морски чудовища“[1]. Използваната дума е добре познатата от други древни култури от региона: „танин“ (תַּנִּין)[2] мн. ч. „таниним“ (תַּנִּינִם), срещано на други места и като „тан“ (תַּן)[3], мн.ч. „таним“ (תַּנִּים֙) присъстваща в епоса от Угарит, Сирия (XVIII-XII в. пр. н.е.) като „тунан(у)“[4]. Смисълът на термина във всички първоизточници е еднозначен – „гигантско извиващо се морско влечуго подобно на змия; змей; дракон“. Тези често споменавани в сиро-палестинските митове дракони са любим противник за двубои на популярния бог-гръмовержец Баал (угар. Балу). От свързания с него цикъл разкази[5] при посредничеството на финикийците те преминават в гръцката митология – епизода за победата на Херакъл над многоглавата лернейска хидра[6] при втория от неговите дванадесет подвига. Представите за тях са свързани и с аналогичните мотиви от Древен Египет, където подобно водно чудовище – змеят Апопи (Апофис)[7], е сразяван от повелителя-слънце Ра преди всеки негов изгрев. Във вавилонския епос също имаме родените от водната бездна Тиамат девет чудовища на хаоса сразени впоследствие от Мардук: „драконите, техните зъби са заострени, техните челюсти не знаят пощада; тя напълни телата им с отрова вместо кръв; свирепите гигантски змейове, които тя облече в страховитост“[8]. Те са Башму (“Отровният змей”), Ушумгалу (“Великият дракон”), Мушмаху (“Надигащият се змей”), Мушушу (“Свирепият змей”), Лахму (“Покритият с козина”), Угалу (“Гигантският буреносен звяр”), Уридиму (“Полуделият (от ярост) лъв”), Гиртабулу (“Човекът скорпион"), Уму-дабруту (“Опустошителният ураган"), Кулулу (“Човекът-риба") и Кушарику (“Човекът-бик”)[9]. Мотивът за битката на бога с дракон е отразен и в митологията на хетите от Анатолия[10].

Битка на божеството гръмовержец с чудовище на хаоса в асировавилонската митология .
Релеф в един от малките храмове в Калах (Калху), дн. Нимруд в Северен Ирак (IX-VII в. пр. н.е.).

Любопитно макар и не изненадващо - всъщност в Библията има многобройни споменавания на различни обитаващи морските простори дракони, познати и от откритите в Угарит текстове. Според признанието на модерния теолог Джон Т. Уилис, те „съдържат стряскащи паралели“[11] със старозаветните повествования. Най-многобройни са тези за „танин“[12]: „съкруши ни в земята на змейовете“[13]; „хвалете Яхве всички дракони и бездни“[14]; „бърлога на дракони“[15]; „станах брат на драконите“[16]; „погълна ме като змей“[17] и др[18]. Тази проличаваща на множество места взаимообвързаност между тези две традиции води до обоснования извод, че „легендите на Ханаан показват убедително влиянието си навсякъде из еврейската Библия“[19].

В древноеврейската митология при процеса на монотеизация много от характеристиките на западносемитския Баал и свързаните с него митове са приписани на националния бог Яхве, включително епизодите на битки с морските чудовища. Това е отразено по ярък начин в библейската химнография: „Събуди се, събуди се, облечи се със сила, ръка на Яхве! Събуди се както в древните дни, в отдавнашните поколения!... Не си ли ти, която… смъртно си пробола Танин?“[20]; „той ще убие дракона“[21]; „ще стъпчеш младия лъв и дракона“[22].

Особено интересни са директните паралели между тези епически текстове и митологичния цикъл от Угарит, разказващ за борбата на Баал (Балу) с могъщия му съперник, бога на морето Ям (угар. Ямму)[23] и победата на гръмовержеца: „Нима аз съм морето (Ям) или Танин, та си поставил стража над мен?“[24]; „Със силата си ти разпиля морето (Ям), съкруши главите на драконите във водата“[25]. Старозаветните пасажи тук съвпадат почти дословно с по-ранните клинописни текстове: „Победи Балу и разпиля Ямму, унищожи Съдията на Реката (Нахар)“[26]; “В пустинята ще бъдеш разпилян, о Ямму, чак до Ht, о Нахар“[27]; “Устреми се боздуганът от ръката на Балу, като орел от неговите пръсти. Порази темето на могъщия Ямму, между очите Съдията на Реката“[28].

 

Шумерско изображение на битка между божество и морски змей .

Друг приказен змей, който шества по страниците на Библията е Левиатан (לִוְיָתָן)[29]: „тези, които могат да събудят Левиатан“[30]; „Можеш ли да изтеглиш Левиатан с рибарска кука?“[31]. Това чудовище също като Танин живее в морето - „Там плават кораби; Там е и Левиатан“[32]. Той е подобен на водна змия и е многоглав: „В оня ден Яхве с тежкия, и великия, и могъщия си меч ще накаже Левиатан, бягащия (от него) змей.. Левиатана, извиващия се змей, И ще убие змията, която е в морето.“[33]; „ти смаза главите на Левиатан“[34]. Името му се извежда етимологически от корена lwy – „извивам се, лъкатуша, описвам кръгове (с тялото си)“. За изненада на специалистите след като започва проучването на текстовете от Рас Шамра (Угарит) в Сирия, от редовете на клинописните плочки изплува същият образ, носещ същото име. Това е драконът Лотан или Литан(у)[35], който бягайки е поразен от Анат[36]: „Наистина аз премахнах дракона, аз смазах извиващата се змия, седмоглавия тиранин“.

Следващо по ред библейско чудовище е Бехемот (בְּהֵמוֹת)[37]. То се храни с трева, живее както на земята, така и във водата, в блатата сред тръстиките и притежава невероятна сила[38]. Въз основа на този набор от характеристики често да е издигано предположението, че Бехемот е просто египетски хипопотам. Въпреки това обаче комбинирането му с Левиатан в два последователни пасажа и експресивните епитети дават достатъчно основания на преобладаващото мнозинство класически и модерни коментатори да считат, че тук става въпрос за „някакъв вид необикновено митично създание“[39]. Това определение намира подкрепа и в аналогичната ситуация при текстовете от Угарит, където Лотан често се споменава в двойка с чудовището Атик, „бикът/телето на Ел“, наричано още Арш(у), в превод „земен“[40]. Въпреки името си, той също като Бехемот се чувства у дома си и във водите: „в морето са Арш и драконът (Левиатан): нека Котар-ва-Хасис[41] ги прогони, нека Котар-ва-Хасис ги съсече“[42]. Паралели на този образ се намират и в митологията на Месопотамия: Небесният Бик, умъртвен от героите-приятели Гилгамеш и Енкиду[43], както и в Древен Египет: богът Сет, противник на слънчевото божество Хор приел образа на червен хипопотам[44].

 

Антихристът седнал върху Левиатан .
Изображение в средновековния манускрипт Liber Floridus, ок. 1120 г.

Последният библейски звяр е Рахаб (или Раав -רַהַב ; „бурният, необузданият, силният“ с реминисценция за нахлуващ воден поток, който помита всичко по пътя си)[45]: „развълнува морето със силата Си; И с разума Си поразява Рахав.Чрез духа си украсява небесата; ръката му пробожда бягащия змей“[46]; „събуди се, събуди се, облечи се със сила, ръка на Яхве! Събуди се както в древните дни, в отдавнашните поколения! Не си ли ти, която си съсякла Рахаб?“[47]; „ако Бог не оттегли не оттегли гнева си, ще паднат пред него помощниците на Рахаб“[48].

Цялото това изобилие от митични създания на страниците на Библията ни дава не малко основание покрай всички други интерпретации да я определим и като „Книга на драконите“. Нейните създатели са били всецяло потопени в образния свят на Близкия Изток и като всички свои съседи са били непоколебимо убедени, че вселената около тях е арена за непрестанни битки между боговете и чудовищата на хаоса.

 

Бехемот и Левиатан .
Илюстрация на английския художник и поет Уилям Блейк (1757-1827) към библейската Книга на Йов (1826).

 

БЕЛЕЖКИ

[1] Битие 1:21.

[2]Strong, Exhaustive Concordance, 1890; Hebrew and Chaldee dictionary, p. 125 col. 2, no 8577.

[3]Strong, Exhaustive Concordance, 1890; Hebrew and Chaldee dictionary, p. 125 col. 2, no 8565.

[4]Keilschrift Texte aus Ugarit 1.3 III, 40-42; 1.6 VI, 50-52; 1.16 V, 31-32; 1.82:1; 1.83:8; 4.35:13; 4.103:42 (в лични имена). За произношението вж. Ugaritica V, no 137, recto I, 8.

[5]Keilschrift Texte aus Ugarit 1.1; 1.3; 1.5; 1.6; 1.10; 1.12 и др.; конкретно за битката с Тунан – 1.82.

[6]Pseudo-Apollodorus, Bibliotheca, II, 5, 2; Hesiod, Theogonia, 313-318; Hyginus, Fabulae, 151; Strabo, Geographia, VIII, 3, 19; Pausanius, Hellados Periegesis (Descriptio Graeciae), V, 5, 9. Старогръцкото име Хидра (Ὕδρα) означава именно „воден звяр, воден дракон“; вж. и Кун, Старогръцки легенди, 1969, стр. 153-154.

[7]Текстове от саркофазите 76; 80; 284; 414; 473; 644; 681; 689; 704; 742; 752; 888; 901; 957; 1033; 1053; 1069; 1089; 1094; 1099-1100; 1113; 1126; 1145; 1179; Книга на мъртвите 7; 15; 15АIII; 15A5; 15BI; 15ВIII; 17; 39; 99; 108; 127; 130; 134; 136B; 140; 144; 147; 149; 166; 181; Папирус Бремнер-Ринд (British Museum No 10188) 28:1-18.

[8] Енума Елиш 3:82-85 [вж Talon, Enuma Elish, 2005, p. 89].

[9] Енума Елиш 3:89-93 [вж Talon, пак там]; Pritchard, Ancient Near Eastern Texts, 1969, р. 63.

[10]Митът за битката на бога-гръмовержец Тешуб с дракона Илуянка в Keilschrifttexte aus Boghazköi III, 7; XII, 66; XVII, 5-6; Pritchard, Ancient Near Eastern Texts, 1969, рр. 125-126.

[11] Willis, Images of Water, 2017, p. 40.

[12] вж Van der Toorn et al., Dictionary of Deities, 1999, pp. 834-836; Longman et al., Dictionary of the Old Testament, 2010, pp 45-47.

[13]Псалми 44:19 (гр. и слав. 43:20).

[14]Псалми 148:7.

[15]Йеремия 9:11; 10:22; 49:33; 51:37; Исая 35:7.

[16] Йов 30:29.

[17]Йеремия 51:34.

[18]Изход 7:9-10; 12 (епизодът за състезанието на Моисей с египетските чародеи в което и двете страни превръщат магическите си жезли в дракони); Второзаконие 32:33; Неемия 2:13; Исая 13:22; 34:13; 43:20; 51:9; Йеремия 14:6; Йезекиил 29:3.

[19] Gmirkin, Berossus and Genesis, 2006, р. 90.

[20] Исая 51:9.

[21] Исая 27:1.

[22]Псалми 92 (гр. и слав. 91):13

[23]Keilschrift Texte aus Ugarit 1.1. IV, 27.

[24] Йов 7:12

[25]Псалми 74 (гр. и слав. 73):13.

[26]Keilschrift Texte aus Ugarit 1.1.; 1.83.

[27]Разказът за връзването на Ям в Keilschrift Texte aus Ugarit 1.83.

[28] Keilschrift Texte aus Ugarit 1.1. IV, 23-25; Pritchard, Ancient Near Eastern Texts, 1969, рр. 109; Шифман, О Ба'лу, 1999, стр. 472.

[29]Strong, Exhaustive Concordance, 1890; Hebrew and Chaldee dictionary, p. 59 col. 2, no 3882; вж. и Van der Toorn et al., Dictionary of Deities, 1999, pp. 515-515.

[30] Йов 3:8.

[31] Йов 41:1.

[32]Псалми 104 (гр. и слав. 103):26

[33] Исая 27:1.

[34]Псалми 74 (гр. и слав. 73):14.

[35] Keilschrift Texte aus Ugarit 1.5.I, 1-3; 27-29.

[36] Keilschrift Texte aus Ugarit 1.82:38, вж. пак там 1.3 III, 38-46, цитатът е по 1.3 III, 43.

[37]Strong, Exhaustive Concordance, 1890; Hebrew and Chaldee dictionary, p. 19, col. 2, no 923.

[38] Йов 40:15-24; вж. и Van der Toorn et al., Dictionary of Deities, 1999, pp. 165-169.

[39] Van der Toorn et al., Dictionary of Deities, 1999, p. 166.

[40] „аз смазах Арш, обичания от Ел, довърших телето на Ел Атик“ - Keilschrift Texte aus Ugarit 1.3 III, 44.

[41]Котар-ва-Хасис (в превод Мъдър и Сръчен) е угаритският бог на металургията и занаятите, прототип на гръцкия Хефест.

[42]Keilschrift Texte aus Ugarit 1.6 VI, 51-53.

[43] Епос за Гилгамеш 6:92-150, George, The Epic of Gilgamesh, 2000, рр.50-52 ;Electronic Text corpus of Sumerian Literature 1.8.1.2- Gilgameš and the bull of heaven) 1-59; Pritchard, Ancient Near Eastern Texts, 1969, рр. 84-85.

[44]Текстове от храма в Едфу VI, 216, 2 ff; Urkunden des ægyptischen Altertums VI, 5 (Текстове за отпъждане на Сет и неговите последователи от Абидос) като „телето на червената крава“; възможно Текстове от пирамидите 2:9; Текстове от саркофазите 61 („ти поразяваш с харпуна си хипопотама по Ветровития воден път“); 466:10; 487; Книга на мъртвите 144; 147.

[45] Strong, Exhaustive Concordance, 1890; Hebrew and Chaldee dictionary, p. 107 col. 2, no 7293; Van der Toorn et al., Dictionary of Deities, 1999, pр. 684-686.

[46] Йов 26:12-13.

[47] Исая 51:9; вж. и епитета на Египет, наречен „Рахаб, който бездейства“ (Исая 30:7). Египет е наречен Рахаб и в Псалми 87:4; 89:11.

[48] Йов 9:13 – в българските преводи вместо Рахаб стои „гордост“.

 

ЛИТЕРАТУРА

- Allen, James P. - The Ancient Egyptian Pyramid Texts, Atlanta, Society of Biblical literature, 2005

- Barker, William D. - Isaiah's Kingship Polemic: An Exegetical Study in Isaiah 24-27 (Forschungen Zum Alten Testament, 2.Reihe = Book 70), Tübingen, Mohr Siebeck, 2014

- Biblia Hebraica Stuttgartensia (5 editio, ediderunt K. Elliger, W. Rudolph), Stuttgart, Deutsche Bibelgesellschaft, 1997

- Botterweck, G. Johannes; Fabry, Heinz-Josef; Ringgren, Helmer; Willis, John T.; Bromiley, Geoffrey W.; Green David E. (eds.) - Theological Dictionary of the Old Testament, Grand Rapids (MI), William D. Eerdmans Publishing Co., 1977

- Chavalas, Mark W.; Younger (Jr), K. Lawson (eds.) - Mesopotamia and the Bible, London-New York, T&T Clark International, 2003 [Journal for the Study of the Old Testament Supplement Series 341]

- Cory, Isaac Preston - Ancient Fragments of the Phoenician, ChaldÆan, Egyptian, Tyrian, Carthaginian, Indian, Persian, and Other Writers With an Introductory Dissertation and an Inquiry Into the Philosophy and Trinity of the Ancients, London, William Pickering, 1832.

- Cross, Frank Moore - Canaanite Myth and Hebrew Epic: Essays in the History of the Religion of Israel, Cambridge (МА)-London, Harvard University Press, 1997

- Darnell, John Coleman; Manassa-Darnel Colleen - The Ancient Egyptian Netherworld Books, Atlanta, SBL Press, 2018

- Eusebius - Werke. 8 Band: Die Praeparatio evangelica. Teil 1: Einleitung. Die Bücher I bis X (herausgegeben von Karl Mras, 2. bearbeitete auflage, herausgegeben von Édouard des Places, Berlin, Akademie-Verlag, 1982

- Faulkner, Raymond O. - The Ancient Egyptian Coffin Texts. Volume I-III, Warminster, Aris & Phillips, 1973

- Frankfort, Henri; Frankfort, Henriette A. ; Wilson, John A. ; Jacobsen, Thorkild; Irwin, William A. - The Intellectual Adventure of Ancient Man. An Essay on Speculative Thought in the Ancient Near East, Chicago (IL), The University of Chicago Press, 1977

- George, Andrew - The Epic of Gilgamesh: The Babylonian Epic Poem and Other Texts

in Akkadian and Sumerian, London-New York, Penguin Books, 2000

- Gmirkin, Russell - Berossus and Genesis, Manetho and Exodus: Hellenistic Histories and the Date of the Pentateuch, London-New York, T&T Clark, 2006 [The Library of Hebrew Bible/Old Testament Studies 433/ Copenhagen International Series 15]

- Griffiths, John Gwyn – The symbolism of red in Egyptian religion [in Bleeker, C. J. et al. (eds.) - Ex Orbe Religionum. Studia G. Widengren oblata. Pars Prior, Leiden, E.J. Brill, 1972, pp. 81-90]

- Grimal, Pierre - A Concise Dictionary of Classical Mythology, Blackwell Publishing, 1990

- Gunkel, Hermann - Schöpfung und Chaos in Urzeit und Endzeit. Eine religionsgeschichtliche Untersuchung über Gen 1 und Ap Joh 12, Göttingen, Vandenhoeck und Ruprecht, 1895

- Hart, George - The Routledge Dictionary of Egyptian Gods and Goddesses, London-New York, Routledge, 2005

- Lewis, Theodore J. - ʿAthtartu’s Incantations and the Use of Divine Names as Weapons [in Journal of Near Eastern Studies, Vol. 70, No. 2 (October 2011), pp. 207-227]

- Longman, Tremper; Enns, Peter - Dictionary of the Old Testament : wisdom, poetry & writings, Notingham, IVP Academic, 2010

- Pinch, Geraldine - Magic in Ancient Egypt [2nd ed.], London, British Museum Press, 1994

- Pitard, Wayne T. - The Binding of Yamm: A New Edition of the Ugaritic Text KTU 1.83 [ in Journal of Near Eastern Studies Vol. 57, No. 4 (Oct., 1998), pp. 261-280]

- Pritchard, James B. - Ancient Near Eastern Texts Relating to the Old Testament [3rd revised edition with supplement], Princeton (NJ), Princeton University Press, 1969.

- Quirke, Stephen - Going out in Daylight – prt m hrw: The Ancient Egyptian Book of the Dead - translation, sources, meanings, London, Golden House Publications, 2013

- Schweizer, Andreas - The sungod’s journey through the netherworld. Reading the ancient Egyptian Amduat, Ithaca (NY), Cornell University Press, 2010

- Smith, Mark S. - The Early History of God: Yahweh and the Other Deities in Ancient Israel, , Grand Rapids (MI), William D. Eerdmans Publishing Co., 2002

- Smith, Mark S.; Pitard Wayne T. – The Ugaritic Baal cycle. Volume II. Introduction with Text, Translation and Commentary of KTU/CAT 1.3-1.4, Leiden-Boston, Brill, 2009 [Vetus Testamentum, Supplements, Volume: 114]

- Strong, James - The exhaustive concordance of the Bible: showing every word of the text of the common English version of the canonical books, and every occurrence of each word in regular order; together with A comparative concordance of the authorized and revised versions, including the American variations; also brief dictionaries of the Hebrew and Greek words of the original, with references to English words, New York, Eaton & Mains / Cincinnati, Jennings & Graham, 1890

- Talon, Philippe - The Standard Babylonian Creation Myth: Enuma Elish: Introduction, Cuneiform Text, Transliteration, and Sign List. With a Translation and Glossary in French, Helsinki, Neo-Assyrian Text Corpus Project - Institute for Asian and African Studies, University of Helsinki, 2005

- van der Toorn, Karel; Becking, Bob; van der Horst, Pieter W. - Dictionary of Deities and Demons in the Bible, Grand Rapids (MI), William D. Eerdmans Publishing Co., 1999 [2-nd rev. ed.]

- Willis, John T. - Images of Water in Isaiah, Lanham (MA), Lexington Books, 2017

- Wyatt, Nicolas - Religious Texts from Ugarit [2nd Edition], Sheffield, Sheffield Academic Press, 2002

- Кун, Николай А. - Старогръцки легенди и митове, София, Наука и изкуство, 1969

- Тураев, Борис А. – Финикийская мифология [в Герасимов Н.К. – Финикийская мифология, Санкт Петербург, Летний Сад – Журнал Нева, 1999, стр. 39-184]

- Шифман, Илья Ш. – Древняя Финикия. Мифология и история [в Герасимов Н.К. – Финикийская мифология, Санкт Петербург, Летний Сад – Журнал Нева, 1999, стр. 185-324]

- Шифман, Илья Ш. - О Ба'лу. Угаритские поэтические повествования, Москва, Восточная Литература, 1999

Category: Древна Палестина | Added by: Admin | Tags: Месопотамия, дракони, библия, древни евреи, Асирия, вавилон, Угарит
Views: 313 | Downloads: 0 | Rating: 0.0/0
Total comments: 0
Only registered users can add comments.
[ Registration | Login ]