© Древен Изток: авторски материал.

  

   

                                  Фраварти или Фаравахар - символът на зороастризма

   Някога,  много отдавна, в североизточната част на Древна Персия ( областта, където днес се срещат границите на Иран, Таджикистан, Пакистан и Афганистан) живял Заратуштра, син на Поурушаспа от жреческия род Спитама. Той е заемал относително невисоко положение в своята общност - името му буквално означава "Този, който язди стара камила", макар да е бил пълноправен свещеник (заотар, атаурван). Имал е правото да поддържа свещения огън и да приготвя божествената напитка - хаома. Имал е семейство и деца. Принадлежал е към индоевропейско номадско скотовъдно племе - тура ( известни в науката като саки).

  И животът му би протекъл незабележимо за историята, ако вече на средна възраст не съобщава, че е получил откровение направо от божеството и не започва проповед за промяна на религиозното статукво. Не можем да кажем какво предизвиква този повратен момент в неговата съдба: дали мъчителни размисли за жестокото разминаване между идеята за праведност и несправедливостта на живота, дали състояние на наркотичен транс 

вследствие системно прекаляване с хаомата или трезвата пресметливост за придобиване на повече власт. Но факт е, че зад делото на живота му стои един велик и неспокоен ум.  

 Според легендата той първоначално се опитва да спечели за вярата своите съотечественици, но среща ожесточена съпротива и е принуден да бяга. Приема го царят (кави) Виштаспа от династията на Кеянидите - владетели на мидийското племе магу, който и става неговият първи последовател и покровител ( впоследствие маги започват да се наричат жреците на новата религия). Кога е станало това, не можем да кажем със 

сигурност. Езикът на Гатите ( най- древната част на Авестата, за които се счита, че са автентично дело на Заратуштра) е архаичен, отразяващ лингвистичната ситуация, когато единната индоиранска (арийска) общност все още не се е разпаднала напълно на двата си основни клона ( 1700-1200 г. пр. н.е.). Средновековните ирански и арабски летописци посочват по- късен период: между 628 и 551 г. пр. н. е. Самите зороастрийци също не са единни в хронологията си - част от тях считат за начало на своята ера ("даряване на вярата") 1738 г. пр. н.е.Друга зороастрийска традиция се придържа към мнението, че пророкът е проповядвал "258 години преди Александър" - тоест през Vi в. пр. н. е.

  Не сме сигурни дали основателят на Персийската империя Кир Велики (558—530 г. пр. н.е.) е бил зороастриец, но още неговите наследници Дарий I (522—486 г. пр. н.е.)* и Ксеркс (486 — 465 г. пр. н. е.) призовават над себе си покровителството на Ахура Мазда. От този момент насам благата вяра (мазда-ясна) става официална религия на великата цивилизация в средата на Евразия по времето на три династии: Ахеменидите (558-330 г. пр. н. е.), Аршакидите (250 г. пр. н. е.- 224 г. от н. е.) и Сасанидите (224-651) - за повече от хилядолетие. Впоследствие арабското завоевание на Иран поставя зороастризма извън закона. Болшинството последователи са обърнати в исляма и днес са се запазили само незначителни общности в самия Иран и Индия ( т. нар. парси). 

 Но учението на персийския маг не изчезва безследно - елементи от него са зимствани и в трите големи монотеистични религии на Близкия Изток - юдаизма, християнството и исляма, за да стане част от вярата за повече от три милиарда души. Това скрито и несъзнавано наследство на Зороастър ще разгледаме в настоящата статия.

* В Бехистунския надпис (изсечен на скала над планинско речно ждрело северозападно от Екбатана) той заявява : " Аз съм Дарий ( Дараявауш), велик цар, цар на Персия, цар на страните...по милостта на Ахура Мазда аз съм цар. Ахура Мазда ми даде царството..." (Бехистунски надпис, 1-2, 11-12). Някои изследователи са на мнение, че кави Вищаспа, покровителят на Заратуштра е именно бащата на Дарий I - ст. гр. Хистасп, по Бехистунския надпис - именно Виштаспа (!). Други учени обаче привеждат аргументи против такова отъждествяване.

  2. Религиозна нетърпимост

 От идеята за непосредствено предаване на религията от божеството на човека произтича и друго важно следствие - схващането за спасението чрез вяра (и то точно определена). Правилна се оказва само единствената религия на откровението, а останалите се определят или като отклонения, или като породени от злото заблуди. Боговете им се приемат било за демони, било за измислици. Именно Заратуштра е първият, който обявява за деви почитаните сред народа, но невписващи се в неговата вероучителна схема божества - например Индра или Ваю. Изобретена е религиозната нетърпимост. Процесът на превръщане на зороастризма в официална религия е съпроводен с постепенно разгръщане на репресии спрямо конкурентните култове, дори и в рамките единствено на самата Персия. Макар имперската доктрина на Ахеменидите да ги превръща в поредната  веротърпимиа династия на Древния Свят, от времето на Надписа против девите на Ксеркс II (486 — 465 г. пр. н. е.)* агресията към различните доктрини се усилва, за да достигне кулминацията си в Ранното Средновековие с убийството на Мани (273 г.), гоненията срещу всичко различно на Шапур II (309-379) и унищожаването на маздакизма (VI в.).  

 Оттук насетне и юдаизмът, и християнството, и ислямът получават в наследство могъщо оръжие за вътрешно сплотяване, но и безкрайния порочен кръг на верската вражда - от словесната полемика до масовите кланета.

* Надписът е върху каменни таблички, открити в руините на древната столица Персепол (др. перс. Парса) през 1935 г. и е датиран 486-480 г. пр. н. е. Важен в него е следният пасаж: "... Сред страните имаше такава, където първоначално почитаха девите. След това, по волята на Ахура Мазда, аз разруших тези свърталища на девите и обявих: "Девите да не се почитат". Там където по- рано почитаха девите, аз извърших поклонение на Ахура Мазда и небесната Арта..."

  3. Единобожие

 Макар със сигурност да не е първият опит за въвеждане на монотеизъм ( вж. опитите на Аменхотеп IV (1351 — 1334 г. пр. н. е.) в Египет), реформата на Заратуштра със сигурност е първият случай на успех. Съгласно неговото учение съществува само един всемогъщ бог- творец : Ахура Мазда. Всички останали божества на богатия индоирански пантеон са или обявени за демони (деви), или "понижени" в ранг на язати ( не богове "по същество", а второстепенни подчинени и производни божества, аналогични на ангелите в юдеохристиянската митология) - еманации или творения на единствения абсолютен бог - създател и самодържец Ахура Мазда ( понятието "дадар" - творец се използва в зороастризма само по отношение на него) :

 - " На Ахура Мазда, Благия, Притежателя на благата аз приписвам всички блага и въобще всичко, което е съвършено – на Него: Праведния, Сияйния, Притежаващия хварно (благодат, аура)." (Ясна 12:1)

 - "Никой друг, освен теб, не признавам, мой Владико! Затова искам, само ти да бъдеш моя зашита и помощник чрез Аша !" (Ясна 34.7)

 - "Великият бог Ахура Мазда е който създаде тази земя, който създаде това небе, който създаде човека, който създаде благоденствието за човека, който направи Ксеркс (Хшаяршан) цар, един над многото царе, един повелител над многото....почитай Ахурамазда и небесната Арта ( персонифицираната Добродетел)... Говори цар Ксеркс: Да ме пази Ахура Мазда от всяко нечестие- мен и моя дом, и тази страна. За това моля аз 

Ахура Мазда. Това да ми даде Ахура Мазда." (Надписът на Ксеркс против девите). Впрочем тук за пореден път сякаш се натрапва идеята, че единият бог на небето е отражение на единия цар на земята... 

  Именно на тази официална доктрина на персийските царе вероятно се дължи и благосклонната помощ, която оказват те при повторното и в крайна сметка окончателно налагане на идеите на Иосия в Юдея - от административните и религиозни лидери Ездра и Неемия (458-445 г. пр. н. е.). В монотеизма на еврейските книжници те виждат аналог на своя собствен монотеизъм. 

 

  4. Троица и триединство на бога

 Идеята за Троицата (единият бог в три лица (ипостаси, букв. субсъстояния) - Отец, Син и Свети дух) е крайъгълен камък в доктрината на християнството и се счита от мнозинството за негов оригинален принос към теологичната мисъл. Наистина, Древният Близък Изток познава учението за божествените триади - най- често в схемата бог Баща, богиня Майка и божествен Син ( напр. Озирис, Изида и Хор в египетската митология). Влиянието им върху посоченото по- горе християнско учение не може да се отхвърли с лека ръка ( напр. на староеврейски Светият дух е в женски род " руах ха кадош" и пишещите на арамейски християнски писатели често го наричат "майка", с което близостта на двете троици се увеличава). В християнството обаче трите божествени персони са с висока степен на абстрактност, както и се приемат в определено неразделно единство, което образува едно божество. В близкоизточните триади този елемент отсъства.

  Интересен момент е, че аналог и прототип на тази митологична конструкция намираме  в Авестата на Заратуштра. Там Ахура Мазда (Мъдрият Господ) се  намира в особено отношение или състояние на единство с други две високо абстрактни (почти философски) свръхестествени същества: Воху Мана (Преблагият промисъл) и  Спента Майню (букв. Светият дух). Само в единението на тези три същества се открива пълнотата на Единия 

бог: 

 - " Светият дух (Спента Майню) и Преблагият промисъл (Воху Мана)... му дават цялостност и безсмъртие. Той е Мазда с власт, Ахура с благочестие. Най- доброто от този Пресвят дух, чрез словата на Благия промисъл, изричани от езика...с единно съзнание, той е Мазда, Отецът на Аши (Праведността) " (Ясна 47:1-2). 

 Тази част от Авестата принадлежи към Гатите - най-архаичната нейна част. В Младата Авеста подобно единство е описано така: " те са една мисъл, едно слово, едно действие"(Яшт 19:16).

  Не бива да се отминава и фактът, че второто лице на тази маздаистка Троица: Воху Мана е свързано по особен начин със словото ( на Ахура Мазда). А в християнството именно Исус Христос  като второ лице на Троицата е определян още като Слово (ст. гр. Логос - Йоан ) на божеството. С тази аналогия и идеята за Ахура Мазда като Отец на всичко съответствието между зороастрийската и християнската троици става пълно. Според Заратуштра Ахура Мазда извършва акта на творението именно чрез Спента Майню - както в християнството богът Отец създава света чрез Светия дух. 

 Интересна подробност е, че както самоназванието на първите християни - " бедни, нищи" (Матей 5:3; Римляни 15:26) от самоназванието на техните идейни вдъхновители - кумранитите "евийоним"- евр. "бедни": 1QM 14:7,16; CD 19:34), така и титлата на Исус - "пастир" (Йоан 10:11,14; Евреи 13:20; Откровение 7:17) са синтезирани в най- важната зороастрийска молитва към Ахура Мазда: Ахуна Вайрия ( Както благ Владика - Ясна 27:13): " заради Мазда, заради Владиката, пастир на бедните".

  5. Култ към ангели и светци

 Въпреки успеха на единобожието нито древните, нито съвременните общества могат да се откажат от диференцирането на култа и почитането освен на единия бог на множество специализирани свръхестествени същности. Поради тази причина и в класическите монотеистични религии: юдаизма, християнството и исляма съществува прикрит политеизъм. Небесното и подземно царство са населени с безброй същества - или слуги или противници на божеството. Необходимо е обаче да бъде определен техният статус в рамките на една пуристична доктрина и да се създаде оправдание за тяхното почитане. 

 Начините   за това са два : изнамиране на понятията за ангели (сътворени свръхестествени същности) и светци (душите на членове на религиозната общност с особени заслуги), като и двата присъстват за първи път в учението на Авестата.

 Според зороастризма язатите са небесни същества, творения или еманации на Ахура Мазда, които са негови помощници в борбата срещу Анхра Майню. Част от тях са абстрактни персонификации на почти философски категории - създадени от самия Заратуштра (седемте Амешаспенти) или божества от старата народна религия (като Митра, Ардвисура Анахита или Хаома), които са поставени в услуга на новата идеология. 

  Влиянието на концепцията за язатите върху "ангелската" митология на юдаизма и по- късно християнството е определящо. Могат да се различат и преки заемки - например в относително късно написаната (170-164 г. пр. н. е.) книга на Даниил, където за пръв път е засвидетелстван един от най- популярните персонажи: Михаил, военачалник на небесната армия от ангели (евр. "маханаим"- Дан. 8:16; 9:21; 10:13,21; 12:1). Именно язатът Митра (Яшт 10- Михр Яшт) е най- известният от "подчинените" на Ахура Мазда, а култът му прониква далеч на Запад именно като почитане на божество-воин.В късноантичното и ранносредновековно християнство броят на архангелите нараства до седем, което може да се разглежда и като паралел със седемте Амешаспенти.

  Освен язатите в Авестата се предписва поклонение и пред т. нар фраваши - душите на починалите праведници, отличили се със заслуги пред религиозната община. Счита се,че те живеят в рая на Ахура Мазда, към тях се отправят молитви ( Яшт 13) и се очаква да се притичат на помощ на живите:" Ние почитаме фравашите на праведните мъже" (Фравардин Яшт 13: 143-145). Аналогията с култа към "светците" на християнството и исляма е повече от очевидна.

  6. Дуализъм. Сатана. Демони   

 Въпреки, че във всички древни култури се наблюдава грубо разпределяне на божествата на извършващи благодеяния спрямо хората и злотворни, "свои" (добри) и " чужди" (зли) , това разпределяне не е нито абсолютно, нито необратимо. В повечето случаи отношението към божеството се определя най- вече от привързаността към него на общността или конкретната личност. Нещо повече- отношението е можело да се променя според обстоятелствата: необичаното божество да бъде почетено за получаване на покровителство и обратно - при показана неспособност да осигурява закрила, богът е бил низвергван. В зороастризма за първи път в историята се провъзгласява разделянето на свръхестествените същества на добри и зли. Раждат се Богът и Дяволът. Докато в ранната еврейска митология сатаната не е нищо повече от служебен персонаж на Яхве, чрез който се осъществяват наказанията за прегрешилите пред него ( Съдии 9:23,; 1 Царе 16:14) или се изпробва тяхната лоялност (Йов 1:6-12;2:1-7), то в зороастризма извечната борба между "двата духа, които изначално били подобни на близнаци" (Яшт 1:1) - Ахура Мазда 

(Мъдрият господар) и Анхра Майню (Духът на унищожението) обхваща цялата вселена във всичките и измерения и цялата история на света - от сътворението до апокалипсиса и бъдещото пресъздаване. 

 В тази непрестанна всемирна баталия вземат участие растенията, животните и хората съгласно своя избор. На зороастризма и юдаизмът, и християнството и ислямът дължат своите демони и без него тези религии никога не биха били такива, каквито ги познаваме. Нещо повече: самите названия на Повелителя на злите духове : Сатан (евр.- Захария 3:1) или Шейтан (араб.) - "противник" (от Анхра Майню като неизменен противник на Ахура Мазда) или Дявол ( Йоан 6:70, Откровение 12:9;20:2): стгр. - "лъжец, измамник" (от един от девите - демонът покровител на лъжата Друдж - Ясна 32:3) ясно показват техния зороастрийски произход. 

 - "Аз отхвърлям съюза с девите- злобни, неблаги, неправедни, злотворни, със най- лъжливите от съществата, с най- нечистите от съществата, с най- неблагите от съществата; с девите, с девоподобните; с магьосниците, с подобните на магьосници; с които и да било от съществата с отвратителни мисли, думи, дела, произход - съюза с тях аз отхвърлям, също както и с Лъжливия Мъчител" ( Ясна 12:4)

 - " Наистина два са първичните духове, близнаци, славещи се със своето противопоставяне.Те са добър и зъл в мислите, думите и делата си. Когато тези два духа влезли в схватка за първи път, те създали битието и небитието, както и това, което чака в края на краищата тези, които следват пътя на лъжата- то е най- лошото и тези, които са последвали пътя на добродетелта (аша) чака най- доброто" ( Ясна 30:3-4)

 Митът за последвалите Сатаната в битката срещу Бога паднали ангели ( Откровение 12:7) отново води началото си от проповедта на Заратуштра - "Девите правят неправилния избор, защото когато се съвещават, до тях се приближава Измамникът и прави така, че те избират най- лошия план" ( Ясна 30:6).

 За деви - " злонамерен род" (Ясна 32:3)- са обявени множество стари богове от народната религия, например Индра и Ваю - похват използван по- късно и в трите "авраамически" религии. Самото название дева ("блестящи") може би поражда реминисценцията за името на сатаната: Луцифер (Светлоносец- евр. "Хелел").     

                            

  Етимологията помага да открием и други заемки: името на радващия се на несекваща популярност в юдаизма и християнството архидемон Веелзевул (4 Царе 1:2-4; Матей 12:23-24) първоначално е Баал Зебул (божество на финикийския град Акарон). 

Впоследствие за насмешка е въведена игра на думи - Баал Зевув (Господарят на мухите). Тук обаче има и паралел със злия дев- трупоядец Друхш-йа-насу (Шайаст-на-Шайаст 2:1-4), изобразяван като отвратителна муха. Че демоните могат да приемат образа на мухи споменават и Брахот 61 и Хулин 105. 

   Друг известен демон - Асмодей ( евр. Ашмедай - Гитин 68) от полуапокрифната книга Товит (3:8,17;6:13;8:3), всъщност е девът Айшма Даева (Дев на гнева) от зороастризма (Ясна 10:8; Яшт 17:5;19:95) - член на върховната триада подчинени на Анхра Майню деви, заедно с Друдж (Лъжата) и Ака Мана (Злословието), персонален противник на Благочестието (Сраоша). 

 Преди всичко юдаизмът дължи на зороастризма своите екзорцистки практики: демоните се прогонват с четене на Тората (Сота 62; Мегила 31), също както маговете използват Авестата за същата цел. Най-популярен за тази цел е трактатът Вендидад 11:9, който съдържа фрази почти еднакви с тези в Талмуда (Кидушин 81).

  В авестийската митология Анхра Майню, повелителят на злото се явява в обаза на гигантски змей (Бундахишн 3). По същия начин е изобразен персонажът и в християнството: "змеят, древната змия, който е дявол и сатана" (Откровение 20:2) и еврейската митология: " змеят от геената" (Санхедрин 29).

  Като заключителен извод е очевидно, че най-голямата услуга, която зороастризмът прави на юдаизма, християнството и исляма е концепцията за вездесъщото зло. Те дължат именно на неговата детайлно разработена доктрина своята демонология - незаменимо средство за всяване на страх и дисциплина у вярващите.

  7. Грехопадение

 Логично следствие от дуалистичната концепция на зороастризма е учението за грехопадението на света като цяло и човека в частност. То заема важно място и в християнската доктрина (Битие 3; Римляни 5:12), за разлика от юдаизма и исляма, където практически отсъства. Въпреки, че в основата на разказа за загубата на безсмъртието стои 

шумерски мит, осмислен на западносемитска почва, то идеята за всеобщо падение на природата, причинено от усилията на изконно зла сила -змията в Райската градина се осмисля по- късно като самият дявол - може да се роди и развие само в рамките на един последователен дуализъм, какъвто е зороастрийският.

 Действително, важен момент на противоборството между Ахура Мазда и Анхра Майню е овладяването на първоначално съвършеното творение (Бундахишн, гл. 6-10; вж. и по- горе Бундахишн 10), което съответства на универсалното грехопадение в християнството. 

  В Авестата има място и идеята за падението на първия цар - Ийма, който "се съблазнил от лъжлива мисъл" и " загубил хварената (благодатта)" (Яшт 19:33-38) - идея съответстваща ако не по сюжет, то по концепция на историята за Адам и Ева. При това за причина на падението се посочва гордостта и самопревъзнасянето - той започва да счита себе си за бог и така загубва благоволението на Ахура Мазда (Ривайат 31:9-10). Със същата идея и змията в юдеохристиянската митология съблазнява прародителите (Битие 3:5,22). В юдаизма също намира място преосмислянето на говорещата змия като демон, в случая Самаел (Сота 10б).

 Ранният юдаизъм, подобно на повечето близкоизточни религии, не познава идеята за рай и ад като места за посмъртно наказание или възнаграждаване. Със смъртта душата или престава да съществува (Йов 14:12,14; Еклесиаст 3:19-21, 9:2-6), или отива в Шеол (подземното царство), където пребивава като сянка, която само понякога може да се върне в света на живите, принудена от изкуството на вещ магьосник (1 Царства гл. 28). Единствено душите на царете и аристократите могат да се присъединят към боговете в техните палати (както са вярвали в Древен Египет) - но не според своите богоугодни или небогоугодни действия, а по силата на своя произход. Вратите на рая са затворени за 

простолюдието. В еврейския Танах (Стария завет според християните) никъде не се говори за съд след смъртта или "разпределение по местоназначение". Всички заплахи и обещания за вкарване на народа в правия път се изчерпват с най- обикновени и земни беди или блага. Дори класическата Книга на Йов не утешава "невинния страдалец" с райско блаженство, а с пълнокръвно житейско щастие (Йов 42:10-17). Идеите за посмъртни блаженство или страдания навлизат в еврейската религия много по- късно, посредством религиозните течения на фарисеите и есеите. Последните, които се явяват и идейни вдъхновители на ранното християнство, са повлияни в най- голяма степен именно от зороастрийския дуализъм. Но дори до I-II в. в еврейската религиозна мисъл продължава да съществува садукейското направление, което не признава личното безсмъртие (Йосиф Флавий, Юдейската война II, 7, 4). А фактът, че именно към него се придържа висшето духовенство и първосвещениците, показва, как то съхранява вследствие религиозния си консерватизъм първоначалните верски постановки.

  Именно зороастризмът е първата от световните религии, която изобретява и системно проповядва идеите за рая (др. перс. "парадайса" - откъдето е и етимологията на "рай" в повечето европейски езици) и ада, като опит за примиряване на очевидното несъответствие между усилията и участта на благочестивото паство. Тук са мостът Чинават ( Мостът на разделението) - известен от предшестващата народна митология- по който душите се отправят към отвъдното (Яшт 22; Вендидад 19:27-34); и тричленният съдебен състав от язатите/архангели Митра, Сраоша и Рашну, държащ везните на правосъдието (Меног и храт 2:116-126). Образът е заимстван и става популярен в християнската иконография- там съдия с везните е архангел Михаил, считан за военачалник на небесните войнства (както Митра е божество- воин). Впоследствие праведните се отправят 

по моста към обителите на Ахура Мазда - Вахишта Аху (Съвършеното битие), Анагра раоча (Безконечните сияния) или Гародман (Домът на песните), а грешниците са съборени от зловеща вещица - девът Визареша в адската бездна Дужаху (Лошото битие) или Друджо Дмана (Домът на лъжата), където го чака " дълга вечност от страдания, отвратителната храна на мрака и скръбни стонове" (Ясна 33:1). 

 Тези представи се настаняват твърдо в юдейството, исляма и християнството и се превръщат в една от най- важните представи за техните последователи: независимо дали това е християнският ад, където "огънят не угасва и червеят не умира" (Марк 9:48), еврейският гехинном с течащите реки от огън (Талмуд, Хагига 13б) или ислямският джехенем, където  "Този който изгаря кожата, адският огън до безумие жадува неверниците" (Сура 74 (Ал Муддасир): 28-29).

 За разлика от християнството, където преминаването по моста се е запазило само като елемент в изобразителното изкуство, в исляма мотивът за моста Сират ал Мустаким (Правият или Праведният път - Сура 1 (Ал Фатиха):6) , съответстващ на Чинават, е детайлно разработен и заема важно място в разработената извън Корана есхатология. По него душата се отправя към ада (джханам) или рая (джана).

  9. Апокалипсис и Месия

  Друго от успелите нововъведения на зороастризма е идеята за бъдещото обновяване и преобразяване на света чрез огън за пречистване и възвръщане в неговото първоначално съвършено състояние. Това учение е естествено следствие от доктрината за постоянната борба между доброто и злото, между партиите на Ахура Мазда и Анхра Майню, която трябва да завърши с победа на последния.Извън тази конструкция то няма хармонично място в религиозната доктрина и по естествен начин се засвидетелства като заемка. 

 Съгласно учението на Авестата в бъдещето един от потомците на Заратуштра - Сайошиянт (Този който ще донесе доброто), наричан още Астват Ерета (Обновител на света). Той ще получи сила от Аши (Яшт 17:1), оръжието на Веретрагна (Ясна 59:1) и героя Траетаона (Яшт 19:92-93) и ще поведе последната битка в която злото ще бъде окончателно победено (Яшт 13:129). С тази победа ( Яшт 19:88-96) ще настъпи възвръщане на първоначалното съвършенство на творението - Фрашо керети (Претворяване на света в съвършенство). Ще настъпи възкресението на всички мъртви и окончателният Последен Съд - Садвастарана (Бундахишн 30). Язатите Айрияман и Атар ще пречистят света с огнена река от разтопен метал. Лично Ахура Мазда ще извършат последния ритуал и ще поднесат на праведниците напитката на безсмъртието - хаома (Бундахишн 34:18-19). 

 Според зороастрийските вярвания Сайошиянт ще се роди по чудотворен начин от семето на Заратуштра, съхранено в свещеното езеро Кансаойа. Там ще се изкъпе избраната девойка и по този начин ще зачене свръхестествено: "когато излезе от езерото Кансаойа Астват-Ерета, изпратеният от Ахура Мазда, тогава ще прогони лъжата (Друдж) от света на истината (Аша)" (Яшт 12). По този начин легендата напомня за християнството едновременно в два момента: свръхестествено раждане от девица (Матей 1:18-25) и ритуалното водно пречистване - " кръщение" преди изпълнението на мисията (Марк 1:9). Впрочем също както Христос, Заратуштра се пречиства във водите на свещената река преди срещата със седемте Амешаспенти, предвождани от Ахура Мазда. Раждането на Сайошиянт е предсказано от Заратуштра (" Моята праведност ще се въплъти" - Ясна 43:16) също  както християните считат своя Месия за предсказан от еврейските пророци на Стария Завет. 

 Без контекста на това повествование ние никога не бихме разбрали докрай нито Апокалипсиса (Откровението) на Йоан и Второто пришествие за християнството, нито Съдния ден в Сура 33 (Ал Ахзаб) и Мехди в исляма, нито еврейската мечта за Машиах, който ще възстанови Йерусалимския храм и ще даде на всички мир (Исая.2:2-4), а на Израил власт в бъдещия свят - Олам-ха-ба (Енох 71:15, Санхедрин 99а, Бракот 34б) или Йемей Машиах ( времето на Месията - Звахим 118б, Аракин 13б).

  И както според религията на Заратуштра преди Последния съд предстоят страшни битки с гигантски вълк, змей и освободилото се от затвора си чудовище Ажи Дахак (Бахман Яшт 3:43-62; Ривайат 48:1-72), така и в наследилите я големи монотеистични религии е заимстван мотивът за финалното стълкновение. В юдаизма това е сражението на Машиах с враждебните на евреите народи- най-вече Римската империя ( Санхедрин 98а). В християнството присъстват битките на Апокалипсиса - с Антихриста (Откровение на Йоан гл. 8-14), а в исляма - появата на  лъжемесията Даджал, говорещия звяр и народите Йаджудж и Маджудж (Сура 18 ( Ал Кахф):99; хадиси). 

Махди или Дванадесетият имам

 Идеята за телесното възкресение на мъртвите веднъж отправили се в подземното царство е чужда на повечето близкоизточни религии. Такъв елемент не е бил нужен в тяхната система от вярвания - след смъртта душите се отправяли в света на мъртвите, където съдбата им е зависела не толкова от нравствените качества, колкото на регулярното провеждане и пищността на жертвоприношенията, извършвани от потомците.

 Дори за така фиксираната върху физическото обезсмъртяване египетска религия мумификацията е извършвана не за съхраняване на тялото до едно бъдещо възкръсване, а за да може една от душите на починалия- ка, да се наслаждава пълноценно на осигуряваните от ритуалите блага в отвъдното. Случаят с възкресението на Озирис (един от прототипите на идеята за възкръсналия бог в християнството) е по- скоро изключение 

или привилегия, запазена за неговите наследници- фараоните, отколкото общовалиден принцип.Същото се отнася и за мистериите на Тамуз (Думузи) в шумеро- вавилонската религия, като драматично пресъздаване на процеса на растителната вегетация като важен елемент в стопанската дейност.

  В зороастризма за първи път възкресението е изнамерено като естествена необходимост, произтичаща от теорията за постоянна борба между доброто и злото, породена от очевидните несгоди и трудности по време на земния живот. Дори и възнаграждаването на душата след смъртта в селенията на Ахура Мазда не предоставя пълната и логична компенсация, тъй като физическият елемент на личността не се наслаждава на щастието. Оттук идва и идеята, че в бъдещото окончателно пречистване и обновяване на света (Фрашо- керети) закономерен елемент ще бъде съединяването на душата на мъртвия (урван) с тяло от нетленна плът, способно да изпитва в пълна мяра насладите в съвършения свят. Това е и основната причина в маздаисткия култ костите на починалите да се съхраняват в т. нар. "кули на мълчанието" - считало се е, че именно върху тях ще израстне новата плът ( фиксирано впоследствие в Ривайат 48:1-72; Меног и храт 57:7). 

  В периода след Вавилонския плен (586-538 г. пр. н. е.) тези идеи проникват и в религията на евреите - първоначално като част от вероучението на маргинални есхатологични течения (Даниил 12:2), а от I-II век ( Санхедрин 10:1) и като официална доктрина.  Любопитно е описанието на процеса в Йезекил 37:1-10 : сухите кости, които се покриват с плът и кожа - сцена напълно съвпадаща със зороастрийските вярвания. Еврейската представа за Тхияд-ха-метим (възкресението на мъртвите) се превръща в крайъгълен камък за първата успешна дъщерна религия: християнството: "ще има възкресение на мъртвите - праведни и неправедни" (Деян.24:14,15); " душите на обезглавените за свидетелството на Исус... оживяха и царстваха с Христос" ( Откр. 20:4); " който вярва в мене....аз ще го възкреся в последния ден" (Йоан 6:54).

  И докато в аскетически ориентираното християнство насладите за възкръсналите праведници са очертани повече от лаконично и определени - в един в немалка степен "кастриран" образ - с доста недомлъвки като "духовно царстване" ( което и всъщност води до логичния въпрос защо въобще е нужно тогава самото възкресение, щом тялото няма да се наслаждава на обичайните си функции, в упражняването на които се състои смисълът на съществуването му), то в другата дъщерна на юдаизма религия- исляма, са заимствани пълнокръвните земни представи на класическия зороастризъм. Учението за възкресението (кияма) е нееднократно споменавано от Мохамед в Корана, като му е посветена и специална глава -  Сура 75 (Ал Кияма) : "нима този творец, който е създал всичко това, не може да възкреси мъртвите, като събере техните кости (75:40). Както в класическите описания на Авестата "седят девици, украсени с гривни, с опасан стан, прекрасни, дългокоси, така красиви телом, че е сладостно да ги гледаш...гръмко цвилят конете в простора и бързо носят колесниците...сребро и злато се принасят в съкровищниците" (Химн на Аши, II, 11-12,14), така и в Корана " наистина за богобоязливите е приготвено благодатно убежище - градини и лозя, пълногърди девици-

връстници и пълни чаши" (Сура 78 (Ан Наба): 31-35); "брак с белокожи, красивооки девици" (Сура 44 (Ад Духан): 54).  

  11. Религиозна община

 За древните политеистически религии понятието "общност от вярващи в дадена доктрина" не може да има особен смисъл, дори в рамките на даден национален пантеон. Няма критерии по които едни богове да бъдат почитани, а други да се избягват. Пътят към праведността не е ограничен до една- единствена доктрина и всеки има право да избира този култ, който импонира най- много на личните му предпочитания. В резултат верските обединения са аморфни, преливат едни в други и в повечето случаи се припокриват, обхващайки едни и същи вярващи. 

  С появата на монотеизма и претенцията на "религиите на откровението" за уникалност и единствено спасителност ситуацията се променя драстично. Вярващите са убеждавани,че единствено принадлежността им към общността, активното участие в нейния живот и подчинението на нейните разпоредби им гарантира така желаното спасение. В резултат значението на тези общности става определящо не само за отделния член, но и за държавата, в която господставаща е съответната религиозна доктрина.

  В зороастризма понятието за религиозна община е анджоман. В нея не само се извършват култовите действия и обреди, но тя обхваща изцяло живота на членовете си, като има и административно- организационни, и съдебни правомощия. Идентичен неин аналог са както еврейският кахал, така и християнската църква (еклесия) и ислямската умма.

  12. Култови заемки

  Маздаисткият култ включва задължителна петкратна ежедневна молитва (на която е посветен цял раздел на Авестата - Няишн). Същото разпределение на пет момента се възприема и в исляма (араб. салят; перс. намаз).

  Централно място в зороастрийските тайнства заема т. нар ясна, при която вярващите приемат свещената хаома (съдържаща наркотични алкалоиди настойка на основата на ефедра). Тъй като освен напитка, тя е и божество със същото име: Хаома (Яшт 9 (Хум Яшт): 1-2; 19-21), адептите смятат, че по този начин приемат бога в себе си. 

  Тук няма как да не се направи паралел и с основното християнско богослужение - литургията, където също се счита, че вярващите поемат "кръвта и плътта" на бога. 

  Относително добре е изучен пътят на заимстване на тази концепция през водещите началото си от Персия късноантични митраистки ритуали, където за първи път хаомата е заменена от хляб и вино ( като описаните в т. нар. Митраистка Литургия - Папирус 574 от Парижката Национална Библиотека (Големият Магически Кодекс): 475-834) .

  ИЗТОЧНИЦИ: 

   1. The Zend-Avesta. Part I-III,Oxford, Clarendon Press, 1880-1887 

   2. Авеста в русских переводах (1861-1996), Санкт Петербург, Журнал Нева, Русский христианский гуманитарный инстоитут, 1997 

   3. И.В. Рак - Мифы Древнего и раннесредневекового Ирана (зороастризм), Санкт Петербург- Москва, Журнал Нева- Летний сад, 1998 

   4. Мэри Бойс - Зороастрийцы. Верования и обычаи, Москва, Наука, 1988 

   5. Achaemenid Royal Inscriptions - от Livius.org.

   6. Българска библия (онлайн) 

  

   7. The Babylonian Talmud translated by Michael L. Rodkinson, 1918 -  на Sacred texts.com.

   8. Коран (онлайн на русском языке - на Religia.Km.ru 

   9. WIKIPEDIA ENGLISH 

   - Avesta 

   - Zoroaster 

   - Zoroastrianism