© Древен Изток: авторски материал.

  Истинските проблеми обаче започват през управлението на блестящия Ашока. Оказва се, че за разлика от строителите на държавата като Чанакия, които демонстрират строги принципи, но не и скрупули когато трябва да действат в защита на делото си, младият владетел показва отрано един напълно неуравновесен характер, съчетаващ безпринципна жестокост със скрупульозни угризения пост фактум. Този дълбок невротичен конфликт избухва с пълна сила след покоряването на Калинга. Години по- късно в своите едикти Ашока горко се разкайва за съпътстващите войната жестокости (ГНЕ XIII), както и превъзнася умъртвените си братя. 

  В този период на търсене на "опрощение" царят попада под силното влияние на будисткия проповедник Могалипута Тиса (327-247 г. пр. н.е.), който успява да го убеди, че може да постигне пречистване ако се посвети на разпространение на будисткото учение и че именно то е подходящ инструмент за превъзпитаване на населението и духовно утвърждаване на единството на страната. Скоро влиянието на аскета измества практически изцяло това на политика Радхагупта и монархът прегръща будизма, получавайки статус на упасака (светски адепт). Оттук нататък той започва с неизтощимо усърдие опита си да се превърне в "дхармавиджая" (победител чрез добродетел), дори  сякаш забравя собственото си име, заменяйки го с прозвището Пиядаси (Благочестивият). 

  Последвалите събития в много отношения напомнят процесите, съпътствали налагането на християнството в Рим от Константин (306-337) половин хилядолетие по- късно. Но докато Константин независимо от наличието или липсата на верски пристрастия до края на живота си си остава безкомпромисен и активен политик, Ашока се вглъбява изцяло в утопичната представа за своята религиозна мисия, подчинявайки именно на нея всички ресурси на огромната си империя. Затова и последствията са бързи, необратими и разрушителни. За първи път в историята експериментално се потвърждава правилото, че обвързването на държава и религиозна общност почти винаги е от полза за общността, но не и за държавата.

  На първо място именно владетелят, който трябва да се посвети изцяло на управлението, загърбва демонстративно всички негови злободневни и практически аспекти. Вместо трактати по администриране той непрекъснато чете будистки съчинения (Малък наскален едикт III) , изпълвайки с извадки от тях многобройните си едикти, разпръснати из цялата подвластна му територия. За своите действия търси съвета и одобрението не на приближените държавници, а на своя духовен наставник, като често предприема екстравагантни и безполезни, но напълно издържани от гледна точка на будистката доктрина мерки. Решавайки да даде пример на народа си, заменя празненствата и обиколките за надзор на реда в отделните провинции с непрестанни поклоннически пътувания до будистките светини. Свиква сабхата не по важен държавен въпрос, а само за да се опита да покръсти елита в своята религия и да я разпространи с негова помощ. Заема се с вътрешните проблеми на сангхата като с такива от общодържавно значение, взема дейно участие в тяхното разрешаване и дори свива под егидата си III велик будистки събор в Паталипутра (253 г. пр. н.е.) с над 1000 ( или даже 6000) делегати, председателстван от любимеца му Магалипута Тиса. Дори забележителната дипломатическа активност, която проявява Ашока е подчинена на една единствена цел - разпространението на будизма по цялата земя, а съвсем не на придобиването на знания за света и утвърждаване положението и престижа на империята Маурия.

  Посланиците на елинистичните монарси в неговия двор (Мегастен, Дионисий) са школувани дипломати, които преследват чисто политически цели, изпълнени са с любопитство и оставят подробни записки за ресурсите и порядъка в страната, където са изпратени. Неговите посолства са ръководени от будистки монаси (бхикшу), които са движени единствено от мотива да разпространяват дхармата където и да отидат, приемайки често учтивата любезност на оказания им прием за духовно обръщане. Не е случайно, че дори "великата мисия" на запад начело с Махаракхита (ГНЕ XIII, Махавамса 12) въпреки че осъществява безпрецедентно пътуване на 600 йоджана (ок. 6500 км.) от родината не донася никакви отчети за видяно и чуто, никакви подробности за безспорно екзотичните в очите на индусите Египет, Епир и Киренайка, освен уверението, че учението е успешно насадено и в тези краища (ГНЕ XIII). 

  Забележителен е и фактът, че въпреки видимостта на разцвет, в Индия при Мауриите не са заимствани никакви технически или културни нововъведения от гръцкия свят, докато дифузията в обратна посока тече с пълна сила - най- вече заради гъвкавия, отворен и практичен модел на мислене, присъщ на елинистичната цивилизация. Така въпреки дългото си управление (37 години) през повечето време самраджата е "големият отсъстващ", който не се интересува от ставащото в собствената си държава ако то не е свързано с любимата му религия, в името на която става и почти, а накрая и пълен вегетарианец (НЕ I, КЕ V).

  Примерът на владетеля винаги е заразителен и цялата аристокрация посвещаването на будисткия идеал става вече не увлечение, а задължение. Съществуващият и в миналото процес при който предимно съвсем млади благородници, насърчавани от наставниците си се оттеглят в будистки манастири и изоставят обществените си функции за които са подготвяни дълго време, придобива почти епидемични размери, заплашвайки да обезкръви администрацията поради липса на свежи качествени и мотивирани попълнения. И как няма да не е така, щом самият император приветства решението на собствените си син (Махендра) и дъщеря (Сангхамити) да си обръснат главите и да облекат оранжевите роби. Ситуацията определено създава напрежение подобно на идентичните по-късни случаи с черното духовенство във Византия преди Исаврийската династия (717-790) и отново с будистките манастири в Китай при император У-Дзун (840—846). 

  Наистина, огромният брой на населението и високият естествен прираст възпрепятстват достигането на демографски колапс, но е достатъчно и това, че държавата се лишава от огромен брой перспективни чиновници, военни и учени, kоито биха могли да послужат за опора на нейното единство. Както съвсем уместно отбелязва и Чанакия "докато загубите на обикновени хора могат лесно да се попълнят, със загубите на ръководители не е същото. Сред хиляди хора може да се намери само един, годен за ръководител, или съвсем да липсва такъв, тъй като е нужно той да има превъзходство на ума и другите лични качества" (Артхашастра 130-132).Именно тези причини правят подобна загуба невъзстановима.

  В правната сфера вместо усъвършенстване започва период на инкорпориране в законодателството на множество екстравагантни разпоредби. На пръв поглед те изглеждат манифест на хуманизма, но един маккар и груб анализ на последствията от влизането им в сила показва, че те затрудняват неимоверно обществените отношения които са призвани да регулират и ангажират усилията на държавния апарат с несвойствени му безполезни дейности. За времето на управлението си Ашока намира двадесет и пет повода да обяви всеобща амнистия за осъдените на затвор криминални престъпници (Колонен едикт V), което едва ли е направило живота на обикновените хора по- сигурен и спокоен. 

  Той е обзет и от истинска мания в защита правата на животните: отменя лова като забавление на благородниците, забранява убиването на определени животни, а това на всички останали подлага на жестока рестриктивна регламентация. В списъка на защитените видове попадат освен елени, бикове, диви свине и папагали, патици, катерици, мравки и риби. Петдесет и шест дни в годината убийството на всякакво животн за храна е категорично забранено. Има дори специални забрани за изгаряне на растителни отпадъци, които могат да крият живи същества или на горски масиви (Колонен едикт V). Нарушителите са заплашвани с почти непосилната глоба от 100 пана (медни монети). Естествено такива разпоредби внасят безпорядък в традиционно устроените земеделие, животновъдство и риболов, разстройват икономиката на страната в самата и основа.    

  Закономерно това се отразява на издръжката на армията и чиновническото съсловие, както и на препитанието на широки слоеве от населението. Няма данни за подемани от Ашока стопански инициативи: иригационни мероприятия, отводняване на заблатени площи, насърчаване отглеждането на нови породи или други подобни. В това отношение той отстъпва тотално при сравнение например с ранните китайски императори. Абсолютно са забранени жертвоприношенията на животни (ГНЕ I), което прави практически невъзможно извършването на важни ведически ритуали и настройва влиятелните брахмани против династията.

  Срастването на държавната администрация с будистката сангха се изразява и в появата на нова категория чиновници: дхарма махаматра. Единствената им  задача е контрол върху дейността на всички останали и най-вече на съдиите (но дори членовете на паришада и царското семейство) за съответствие на разпорежданията им с "правилата на дхарма". Стига се дотам, че те придобиват правото да освобождават затворници не в съответствие със нормативните положения, а по собствено лично усмотрение (ГНЕ V). Това води до вътрешни конфликти между тях и останалите държавни служители и подронва авторитета на закона. Специални цензори надзирават и женския морал и морала на будистките отшелници. Отделно останалите висши длъжностни лица са задължени веднъж на всеки пет години да извършват проповеднически обиколки из страната за да просвещават населението относно истините на вярата.

  Увлечението на царя по будизма се отразява особено пагубно на държавната хазна. Според "Артхашастра" (24) при царят може да се разпорежда с имуществата на храмовете и да ги използва при необходимост. Наследилият несметни богатства вследствие отлично функциониращата данъчна система Ашока се гордее, че може да дарява с пълни шепи будистката община. При многобройните си поклоннически пътувания до светите места на религията той основава навсякъде манастири (вихара), като им определя щедра държавна издръжка. Населените места в близост до светините се освобождават от повинности, а данъците им биват намалени. Така например селото Лумбини, където според легендата е роден Буда в чест на височайшето посещение получава данъчно облекчение от стандартната 1/6 от реколтата на 1/8. 

  Изграждат се пищни култови съоръжения, отново с държавни средства: като "Великата ступа" в Санчи (Мадхя Прадеш), ступата в Капилавасту, великолепния храм Махабодхи в Бодх Гая, недалеч от столицата Паталипутра, където се счита че принц Сидхарта е получил своето просветление. В него дори е поставен трон от диаманти (Ваджрасана) с неизчислима стойност. Общо през управлението си царят издига 84 000 сгради в чест на религията. В добавка местната администрация е натоварена отново със средства от хазната да изгради и поддържа множество приюти и болници за хора и животни (ГНЕ II). Такива центрове се създават не само на местна територия, но и зад граница - в Шри Ланка или Държавата на Селевкидите, като изрично се декларира, че всичко се извършва за разпространение на дхармата (КЕ VII). 

  Заделяни са ресурси и за многобройните мисионерски посолства. Изглежда сякаш благочестиво настроеният владетел смята съкровищниците си за неизчерпаеми. В добавка множеството присъединяващи се към сангхата аристократи и предоставят цялото си имущество, а миряните най- малкото даряват щедри подаръци. Общността на просещите монаси започва да забогатява неимоверно за сметка на нацията и управляващата класа.

 Към тези неблагоприятни признаци се добавя още един - проявите на религиозна нетърпимост. И тук последователната градация напомня случилото се в Римската империя: започва се с едикти за верска търпимост, равнопоставеност на религиите и диалог между тях, както и за свободата на убеждение като висша ценност (ГНЕ VII; ГНЕ XII). С времето обаче привързаността на императора към будизма постепенно започва да се изразява и в слонността да защитава интересите му със сила. Този процес се реализира в две направления: чрез намеса в самата община и чрез подтискане на конкурентните религии. 

  Така на III събор в Паталипутра (250 г. пр. н.е.) по желание на всемогъщия му фаворит Могалипута Тиса със съдействието на Ашока са осъдени като "еретици" влиятелните будистки школи сарвастивада и дхармагуптака. Спрямо тях започват репресии и остатъците са принудени да емигрират извън страната - в Средна Азия, където съсредоточват общините си най- вече около днешна Бухара (Узбекистан). Някои данни от източниците навеждат на мисълта, че по време на събора се стига и до кръвопролития. Едиктите от Сарнатх, Каучамби и Санчи определят наказания за будистките отшелници, които не се придържат към официалните вероопределения. 

  В последните години от царуването си владетелят извършва гонения и на последователите на джайнизма и ортодоксалния хиндуизъм, с което настройва срещу себе си техни привърженици на важни държавни постове. Най- изпатили си от репресивните мерки са джайнските аскети. Съгласно палийския текст "Ашокавадана" (XXXVII), един от техните адепти рисува картина на която Буда е проснат смирено в краката на Махавира (Нигрантха). В резултат Ашока се разгневява и нарежда да бъдат избити всички отшелници от Пундавартхан (дн. северен Бенгал). Жертвите са около 18 000, а паралелни акции са извършени и в столицата Паталипутра. Там в безредиците се включват и тълпите. Може би бележката, че за всяка глава на джайн е давана по една динара (златна монета) е добавка на авторската фантазия, но най- вероятно последиците за това религиозно течение са били изключително тежки. Злополучният художник е изгорен жив с целия си род. като клането е прекратено едва когато наказателният отряд сбърква един от влиятелните будисти и негов любимец - Виташока с джайн и го умъртвява.

  Всъщност настроенията в обществото са такива, че често отделните школи нямат нужда от държавна намеса за да нажежават споровете помежду си кой е по-истински до взривоопасни ситуации. Конкретно за джайни (и будисти?) явно е въпрос на чест след успешна полемика да издевателстват церемониално над изображения на водача на конурентната секта (епитафия на Малишена от Шравана- Белгола) 

  Друга институция, която е опора на империята и е засегната особено силно от "новата политика" е армията. Към принудителното бездействие, намалелите доходи, дезертирането на военослужещи към манастирите се прибавя и острото масово усещане за загуба на престиж, самочувствие и морална дезориентация в една страна на войнстващ пацифизъм. Офицерите и войниците чувстват,че техният монарх ги третира като ненужни за сметка на проповедниците и счита професията им едва ли не за светотатствена.

  8. Една велика сила рухва

  В последните години на своето управление Ашока е все така безучастен към случващите се в и около империята му събития, все така вглъбен в сътворената от самия него въображаема реалност, все така пишещ едикти наставляващи към благочестие и изливащ поток от щедрости върху своите любими духовни наставници. Боговете обаче не слизат от небесата за да наградят неговата самоотверженост, а облаците над страната се сгъстяват все повече. Обилните дарения докарват хазната до фалит. Внукът на царя - Сампрати с подкрепата на министрите се разпорежда указите на дядо му за нови подаръци на сангхата да не се изпълняват. Фактически той и една от младите съпруги на Ашока- Тишяракшита съсредоточават реалната власт в ръцете си, а старецът мечтател остава само марионетка. Един от последните едикти е издаден именно от царицата, която се замесва и във вълна от дворцови интриги, вследствие на която е ослепен престолонаследникът Кунала.

  Започва серия от сепаратистки бунтове - възстава за пореден път Таксила. Наместникът на Кашмир и царски син Джалока се отцепва, демонстративно подкрепяйки последователите на шиваизма и преследвайки будистите. Когато през 232 г. пр. н.е. императорът, наречен впоследствие доста подвеждащо Вардхана (Великият) умира и е наследен от друг свой внук - Дасаратха (232–224 г. пр. н.е.- съгласно Матся Пурана) държавата на Мауриите вече стремглаво се срива към своето падение. Възможно в резултат на дворцов преврат своя ред на трона най-сетне дочаква Сампрати (224–215 г. пр. н.е.), неговият неуморим братовчед. Очевидно обаче религиозната мания за Мауриите се оказва вид наследствено заболяване, поразяващо през поколение. Този път проповедникът в чиито прегръдки се хвърля и на напътствията на когото се оставя царят е джайнисткият учител Сухастин от школата на Стхулибхадра. Вместо да събира в юмрук останките от отминалата мощ на държавата, да възстановява нейния военен и икономически потенциал и да се бори със сепаратистите, той се впуска в небивали строежи на пищни джайнистки храмове. Според хрониките той отварял уста сутрин само за да поръча изграждането на ново светилище. Построени са 1025 храма, сред които тези в Палитана и Вирамгам (Гуджарат), Агар Малва (Уджайн) и ремонтирани или богато дарени 36 000. Във всички тях са поставени статуи на непритежавалия никакво имущество Махавира от злато, сребро, месинг или скъпоценни сплави. Последната възможност да се предотврати надвисналата катастрофа е изпусната, тъй като поредният владетел отново е вперил поглед единствено в отвъдното. 

 Нито той, нито наследниците му Салисука (215–202 г. пр. н.е.) и Деваварман (202–195 г. пр. н.е.) не могат да спрат неизбежния разпад. Таксила окончателно се превръща в самостоятелна държава и при управлението на първия нов цар на Гандхара- Вирасена откъсва за себе си големи територии на северозапад. Войнственият селевкидски монарх Антиох III Велики (241 — 187 г. пр. н.е.) събира войските си на границата и в съюз с него откъсва крайните западни райони, отвоювани навремето от Чандрагупта. Средна Индия, групирана около древното царство Аванти (със столица Уджайн, където прави първите си политически стъпки Ашока) също обявява независимостта си под предводителството на династията Сатавахана (230 г. пр. н.е. - 220), бивши местни управители. 

  Възстановява свояа самостоятелност и незабравилата кланетата въпреки "превъзпитаването" чрез ахимса Калинга - начело с династията Маха Мегхавахана (250 г. пр. н.е.-400), както и югът. Армията, доколкото въобще съществува, е небоеспособна и неорганизирана, хазната е празна. Най- добрите умове са заети с абстрактни доктринални дебати, повечето служители са демотивирани и мислят само за собствената облага. Загубени са уменията,  пренебрегнати са знанията за управление, които са превърнали империята Маурия в световна сила. Безсилието на владетелите да се справят с политическата нестабилност намира израз и в честата им смяна на трона. Нито един от приемниците на Ашока не успява да достигне период на управление от 10 години. А този монархически кадрил обрича на неуспех всякакви по- продължителни програми за оздравяване, за каквито впрочем липсва каквато и да е концепция.

 При Сатадханван (195–187 г. пр. н.е.) и последния представител на династията - Брихадрата (187–185 г. пр. н.е.) Магадха се свива практически до границите си от времето на първите династии. Усилията на поколения, пролели потоци кръв са сведени до нула. 

 Единственият печеливш от цялата поредица събития е будизмът. От маргинална хиндуистка секта той се превръща в добре организирана световна религия, получила незапомнено влияние на субконтинента и разпространила се из целия познат свят благодарение на щедрото държавно финансиране. Именно подкрепата на Ашока осигурява успеха на мисионерските усилия зад граница, тъй като местното население го възприема не като философско учение за достигане на избавление, а далеч по- просто и непосредствено: като религията на най- могъщата империя на своето време. Все пак и сангхата не се отървава безнаказано. Все пак достатъчно са влиятелните фигури на юг от Хималаите, които разпознават в нейно лице виновника за внезапния катастрофален упадък. Будизмът също понася своя дял от последиците.

 През 184 г. пр. н.е. главнокомандващият (сенапати) на Брихадрата - Пушямитра Сунга (185–149 г. пр. н.е.) най-после решава да вземе нещата в свои ръце. Той убива господаря си и се обявява за самраджа, основавайки нова династия - Сунга (185–73 г. пр. н.е.). Като средство за възстановяване на държавата и обществото той вижда пълното скъсване с естремно- пацифисткото сектантство и завръщането към консервативните индоарийски традиции. За пръв път от близо столетие при коронацията е извършен ритуалът ашвамедха яджна (жертвоприношение на кон), свързващ бъдещия владетел с царете от Ведите и Махабхарата. С това начинание е получена подкрепата на брахманското съсловие и на значителна част от населението. Именно това обединяване около общи ценности помага на страната да възвърне поне част от загубената си жизнеспособност. Отблъснато е нашествието на бактрийските гърци, които нахлуват от запад начело с предводителя си Деметрий I (200–180 г. пр. н.е.) под предлог, че изпълняват съюзническите си задължения към свалените Маурии. Отново войски на Магадха бивакуват край р. Инд. Успешна е и войната с царя на Калинга Кхаравела (193–170 г. пр. н.е.). Повратът в идейната ориентация спасява Магадха, но будистката община започва да събира плодовете на безотговорната си доминация. Освен като виновници за разстройването на обществения механизъм, те са трън в очите на новата върхушка и с несметните съкровища, натрупани в техните вихари и храмове. В добавка придобилите отново обществена тежест брахмани ги обявяват за лъжеучители и сектанти. Пушямитра започва мащабни гонения на будистите, като лично предвожда отряд с който напада най- големия манастир в столицата - Кукутарама, разрушава го и избива монасите. Примерът му е последван повсеместно както от администрацията, така и от населението,с което се поставя началото на безвъзвратния упадък на будизма на субконтинента. Археологически доазателства за тези преследвания са следите от разрушения по ступите в Санчи и Деокотар, датирани през този период.

  Допълнителен катализатор за враждебност става опитът на будистите да възвърнат позициите си с помощта на чуждестранни нашественици. Инструмент за това те виждат в Индо-гръцките царства (II-I в.пр. н.е.), образувани от елинистичните бактрийци на окупираните от тях територии, особено когато един от тези монарси- Менандър I Сотер или Милинда (155-130 г. пр. н.е.) става техен покровител под влияние на проповедника Нагасена. След разгрома на тези монархии те се опитват да използват за същата цел Скитските държави (II в.пр. н.е.- IV в.) и Кушанската империя (I-II в). По този начин религията, която Ашока се е надявал да обедини духовно Индостан се обръща срещу своя народ и залага против него в политическата игра, преследвайки собствените си интереси. Впрочем това правило се повтаря и впоследствие през вековете- например при превземането на Константинопол от турците (1453), когато обявилият се против унията със запада гръцки патриарх се превръща в "пета колона" на султана в обсадената столица.Така освен благоволението на властимащите, будизмът постепенно губи своята социална база и е окончателно заличен с упадъка на династията Пала през XII в. Индия не му прощава и не забравя - и до днес, макар и като превъплъщение на Вишну, Буда е считан в хиндуизма за Великия Изкусител. 

   Паталипутра остава столица на владетелски династии още близо 700 години: след Сунга идват династиите Канва (73–26 г. пр. н.е.) и великата - Гупта (240–550), при която Магадха преживява своя повторен разцвет, основан на опорните пунктове от политиката, въведена от Пушямитра. 

 Но никога повече не са достигнати нито териториите, нито величието от времето на Мауриите. Индия има един уникален шанс за имперско бъдеще - неповторимо съчетание от разнообразни външни и вътрешни фактори. И тя го пропилява невъзвратимо. Удобният момент за трайна консолидация е изпуснат и това се дължи на неща, които винаги са се считали за ценна черта на националния характер - дълбоката религиозност, отчуждаващото от света самовглъбяване и аскетичния пацифизъм. Присъдата на историята не ни оставя да гадаем какво би се случило, ако победителят беше пожелал да завладее света. Раздробен на безброй враждуващи държавици субконтинентът постоянно попада под властта на чужди завоеватели до най- ново време. Изреждат се скити, кушани (юечжи), парти, бели хуни, персийци, араби, тюрко-монголи, португалци, французи, англичани...

  Все пак двадесетият век донася на страната не само свобода, но и обединение. Дипломатическият квартал на Ню Делхи носи името Чанакияпури - в чест на великия министър, създал учението за държавното единство. И макар националният герб да изобразява лъвската колона на Ашока, днешните управляващи поазват, че няма да повторят неговите грешки. Освен от религиозни мисии (успешно създали мода на сектантския хиндуизъм в Западния свят), границите са защитени и от ядрената ракета "Агни", а програмистите в Технологичния парк на Бангалор са повече от тези в Силиконовата долина в Калифорния. Дали новият век няма да даде повторен шанс на Индия да се превърне във велика сила...?

 1. Romesh Chunder Dutt - Epochs in Indian History. Ancient India (2000 B.C.-800 A.D.), London-New York-Bombay, Longmanns, Green & Co, 1904 

 2. R.G. Bhandarkar - A peep into the early history of India, Bombay, D.B Taraporevala Sons & Co, 1920 

3. Vincent A. Smith - History of India, volume II, London, The Grolier Society Pub., 1906 

4. The Cambridge History of India, volume I - Ancient India, Cambridge, Cambridge University Press, 1922 

5. Артур Бэшем - Цивилизация Древней Индии, Екатеринбург, У-Фактория, 2007 

6. Г.М. Бонгард-Левин - Древняя Индия: история и культура, Санкт Петербург, Алетейа, 2001 

7. Les inscriptions de Piyadasi, tome I, Les quatorze édits, Paris, Imprimerie Nationale, 1881 

8. Les inscriptions de Piyadasi, tome II, L.édits détachés. L'auteur et la langue des édits, Paris, Imprimerie Nationale, 1886 

9. The edicts of Ashoka, Kandy, Buddhist Publication Society, 1993 

10. Артхашастра или наука политики, Москва-Ленинград, Издательство АН СССР, 1959 

11. Сарвепалли Радхакришнан - Индийская философия, том I, Москва, Миф, 1993 

12. С. Чаттерджи , Д. Датта - Введение в индийскую философию, Москва, Иностранная литература, 1955 

13. D.R. Bhandarkar - Lectures on Ancient Indian Numismatics, Calcutta, University of Calcutta, 1921 

14. A.A. Вигасин - Великое посольство на Запад 

15. A.A. Вигасин - Греческо-индийский диалог в середине Ш в. до н.э 16. Purushottam Lal Bhargava - Chandragupta Maurya 

17. Koenraad Elst - Ashoka and Pushyamitra, iconoclasts? 

18. Металлургия железа в истории цивилизации. Древняя Индия 

19. История Индии: Древняя Империя 

20. Wikipedia English: 

 - Ashoka - Ashokavadana 

 - Chandragupta_Maurya 

 - History of Indian science and technology in India 

 - Chanakya - Magadha - Decline of Buddhism in India 

 - Moggaliputta-Tissa 

 - Third Buddhist council 

 - Taxila 

 - History of Buddhism 

 - List of largest empires