Книгата Дараб наме на Абу Тахер Тарсуси (XIII в.) принадлежи към жанра средновековна иранска епическа поезия. С това обаче не се изчерпва нейното значение: фокусът на повествованието е концентриран в една много по-далечна епоха - Древен Иран на Ахеменидите. Вероятно авторът е използвал народни легенди и предания, както и загубени в момента исторически съчинения, което прави творбата му потенциален източник за историята на Древния Изток.

 Първата и основна част на произведението е разказ за успешната борба за трона на Дараб - Дарий II (423 — 404 г. пр. н.е.), персийски цар от династията на Ахеменидите и незаконороден син на Бахман (Ардашир)- Артаксеркс I (465 — 424 г. пр. н.е.). Именно неблагородният произход и крайният успех вероятно превръщат този недотам забележителен с царуването си владетел в популярен народен герой.

 Останалите две части касаят властването на Искандер - Александър Велики (336-323 г. пр. н.е.) и представляват интересна алтернативна визия, отразяваща гледната точка на покорените източни народи.

     Абу Тахер Тарсуси - Дараб-наме, Москва, Наука, 1999 - на руски език, от Depositfiles, формат Djvu, файлът е в RAR архив.