Шахнаме (Книга на царете) на Абулкасем Фирдоуси (940-1020/30) е не само най- обширният и завладяващ средновековен героически епос. Той представлява и безценна митологично-историческа енциклопедия за най-древното минало на Иран и културно доминираната от него средноазиатска зона, заселена с индоевропейски номади - скити и саки (Туран). Редица персонажи и сюжети намират паралели в доста по- стари произведения: така например митичният герой Феридун (авест. Траетаона) има своя аналог както в Авестата (XII-VI в. пр.н.е.), така и в Ригведа (XVII-XII в. пр. н.е.) и дори скитската митология. Благодарение на това успешният опит на поета да запази великото минало на страната си от арабската не само политическа но и културна инвазия с помощта на народни предания (персийски и сакско-согдийски : в частност епоса за Рустам) и древни, недостигнали до нас съчинения - например Xvatāynamāk (Книга на царете - компилация от времето на Сасанидите) го превръща в незаменим източник за изследване на древноперсийския свят. 

  Книгата (написана през 940 и редактирана в 1010) се състои от над 55 000 (според самия Фирдоуси 60 000, но част от тях е загубена) бейта или двустишия. Разделена е на 50 "царствания" или "падишахии" с нееднакъв обем. В техните рамки са обособени редица сказания, особено за древните юнаци и народни герои : Рустам, Сухраб, Сиявуш, Исфандияр, Феридун, Манучихр, Сам и много други, почитани като фраваши в зороастризма. Изследователите условно я делат на митологична, героическа и историческа част.

 Исторически повествованието обхваща управленията на всички ирански монарси: от митичната династия на Пишдатидите (Парадата), през тези на Кеянидите - доахеменидски владетели на Дрангиана и Бактрия (един от които - Кави Виштаспа, покровителства Заратуштра и превръща зороастризма в организирана религия, а най- могъщият е Кави Усан- в Шах Наме като Кей Кавус), Ахеменидите (550- 327/5 г. пр. н.е.- макар и представени само с няколко владетеля, отнесени към Кеянидите), Александър и неговите приемници (330-250 г. пр. н.е.), Аршакидите-парти (250 г. пр.н.е — 227 г. от н.е.), Сасанидите (227-651 г.). Привързаността на Фирдоуси към неговата родина - Средна Азия и нейния героичен епос правят произведението важен източник и за местната митология и история. 

  Пълното издание на Шах наме на руски е дело на голям колектив талантливи преводачи и редактори: Ц.Б.Бану- Лахути, А.Лахути, А.А.Стариков, А.Азер, А.Я. Болдирев, В.Г. Луконин, В.Г. Берзнев. Снабдено е с подробни коментари, именен, географски и предметен указател.

Изданието е в шест тома, включващи както следва:

  ТОМ I : От началото на поемата до сказанието за Сухраб (Кейюмарс, Хушенг, Тахмурес, Джемшид, Зохак, Феридун, Менучехр, Новзер, Зов, Гершасп, Кей Кобад и Кей Кавус).

  ТОМ II : От сказанието за Рустам и Сухраб до сказанието за Рустам и Хакан Чина (Кей Кавус, Рустам, Сухраб, Сиявуш, Кей Хосров, Форуд-син на Сиявуш, Камус Кешански).

  ТОМ III : От сказанието за борбата на Рустам с Хакан Чина до царстването на Лохрасп (Кей Хосров, Рустам и Хакан Чина, Рустам и Акван Див, Бижен и Мениж, дванадесетте двубоя)

  ТОМ IV : От царстването на Лохрасп до царстването на Искендер (Лохрасп, Кетаюн- дъщерята на кайсара, Гуштасп, Исфендияр, Исфендияр и Ростем, Ростем и Шегед, Бехмен, Хомай, Дараб, Дара)

  ТОМ V : От началото на царстването на Искендер до началото на царстването на Йездегерд, син на Бахрам Гур (Искендер, Ашкандидите, червеят Хвафтвавад, Сасанидите: Ардешир Бабекан, Шапур, Ормозд, Бахрам, Ердешир Добродетелният, Бахрам-Гур) 

  ТОМ VI: От началото н царстването на Йездегерд, син на Бахрам-Гур до края н книгата (Йездегерд, Хормоз, Пируз, Балаш, Кобад, Кесра Нушинраван, Бабак- мобед на Кесра, Нушзаде- син на Нушинраван, Махбуд- везир на Нушинраван, Гов и Талханд и появата на шахмата, Хосров Парвиз, Бахам Чубин и Хакан Чина, Хосров и Ширин, възвеличаването на Такдис от Хосров, Бабед певецът и Хосров Парвиз, Шируй и Ширин, Фараин Гораз, Пурандохт, Йездгерд II)  

  Томовете са на руски език, от Depositfiles, във формат Djwu и в RAR архиви.

   - Фирдоуси - Шах наме. Том 1, Москва, Издательство АН СССР, 1957 

   - Фирдоуси - Шах наме. Том 2, Москва, Издательство АН СССР, 1960  

   - Фирдоуси - Шах наме. Том 3, Москва, Наука, 1965 

 

   - Фирдоуси - Шах наме. Том 4, Москва, Наука, 1969 

   - Фирдоуси - Шах наме. Том 5, Москва, Наука, 1984 

   - Фирдоуси - Шах наме. Том 6, Москва, Наука, 1989

    Фирдоуси - Шах наме. Критический текст. Том IX, Москва, Восточная литература, 1971