Съчинението Киропедия (Κύρου παιδεία) на Ксенофонт от Атина (ок. 444-356 г. пр. н.е.) е един от първите образци на тенденциозна историческа биография. В него авторът разказва за младостта и обучението на основателя на Империята на Ахеменидите - Кир Стари или Велики (559-530 г. пр. н.е.). Ксенофонт претендира да бъде обективен описател, но точно тук вмъква множество измислени моменти, за да предсатви Кир като образец на съвършен владетел. Вероятно много елементи от "възпитателната програма" са плод на собствената му фантазия, повлияна от философската система на Сократ (469-399 г. пр.н.е.). Възможно е да е ползвал и персийски легенди, но определено трудът му трудно може да бъде ползван като исторически източник.

 Книга I описва държавното устройство на Персия и Мидия, представени като патриархални племенни общества с обществени отношения напомнящи тези в Спарта, както и отношенията на Кир с дядо му Астиаг (Ищувегу), цар на Мидия(584-580 г. пр. н.е.) ;

 Книга II  разказва за опасността от страна на Асирия, за военните реформи на Кир и усмиряването на въстаналия мидийски васал - царя на Армения;

  Книги III и IV са за окончателното побеждаване и плена на арменския цар, службата на Кир при мидийския владетел Киаксар, син на Астиаг (измислен персонаж, но вероятнопървообраз с оглед темата за борбата с Асирия вдъхновен от действителния едноименен цар на Мидия (663-584 г. пр. н.е.), унищожил новоасирийското царство заедно с вавилонския цар Навуходоносор II (605-562 г. пр. н.е.). Всъщност Киаксар е баща на Астиаг а не обратното) и пораженията на Асирия нанесени и от младия персиец.

  Книга V е повествование за неуспешен набег към Вавилон, представен като подчинен на Асирия и за признанието на превъзходството на Кир от Киаксар.

  Книги VI и VII са описания на действителни исторически събития, макар и обилно украсени: войната на Кир с царя на Лидия Крез (560-547 г. пр. н.е.), завземането на столицата му Сарди и неговото пленяване, както и покоряването на Мала Азия. Следва разказ за обсадата и превземането на Вавилон от Кир (окт. 539 г. пр. н.е.), който продължава да бъде представян като столица на "асирийския цар". Вмъкнати са множество измислени подробности с нравоучителен характер.

 Книга VIII педставя Кир като мъдър управник в мирно време и женитбата му с дъшерята на Киаксар, която му носи Мидия (също измислена история). Споменава се завоюването на Египет от персите.

 Настоящият английски превод е на Хенри Греъм Дейкинс.

   Xenophon - The education of Cyrus, London- New York, J.M.Dent-E.P. Dutton, 1914 - на английски език, от Internet Archive, формат PDF, файлът не е архивиран.

Сваляне с десен бутон и Save as.