Цел на изследването е реконструкцията на самоидентификацията на сектантската общност в рамките на символично пространство-време, основано на понятията за "избраност", "уникалност" и "специална мисия". Посочени са средствата за тази самоидентифиация: Тората, знанието на юдаизма и символичната сила на принадлежността. Ролята на заемата от зороастризма за двата духа. Методология на превръщането в сектант- език, собствена и групова идентификация в Устава на общината и нейния лидер. Плодотворни са забележимите паралели с аналогичните процеси в ранното християнство и оформянето на световъзприятието у неговите последователи.
