Монографията на Жан Дюем е подробно изследване на един от интересните аспекти в идеологията на есеите от Кумран - есхатологичният апокалиптизъм във формат "финална битка между доброто и злото", в която последователите на сектата вземат дейно участие.  Безспорно заимствана в сравнително-религиозен план от дуалистичната зороастрийска концепция за последното пречистване на света ("фрашо керети" или "фрашгард"), тази идеология повдига поне един важен въпрос: дали апокалиптизмът на есеите е бил схващан абстрактно-есхатологически или по чисто  земен начин. Дали хората от Кумран са били миролюбиви пустинници или проповядващи бунт и агресия предшественици на муджахидините от Тора-Бора? Мнозина обвинявани в тенденциозност изследователи считат, че тази общност е била доктриналното крило на единно течение, чието политическо крило са известните с жестокия си фанатизъм зелоти (сикарии), които и в крайна сметка разпалват Юдейските войни от 66-71 и 115-117 г.  и довеждат евреите до почти окончателна национална катастрофа. 

 Предвид връзката между нея и ранното юдеохристиянство, въпросът придобива и актуални измерения: дали при извора на най-разпространената религия стои пацифисткият стоицизъм или група неуспели политически екстремисти?

  Отговор на тези въпроси (макар и нееднозначен) може да бъде потърсен в малка група текстове - "Военния свитък"  (1Q M) и прилежащите му, които са еволюционните предтечи на "Апокалипсиса на Йоан" от християнския Нов завет.

   Jean Duhaime - War Texts: 1 QM and Related Manuscripts, London-New York, T&T Clark International, 2004 - на английски език, от Turbobit, формат PDF, файлът е в RAR архив.