Филон от Александрия (25 г. пр.н.е.- 50 г. от н.е.) е еврейски лидер от египетската диаспора, политически деятел и философ, извършил в своите съчинения синтез между елинистическия платонизъм и юдаизма. В творбите си той предоставя и ред важни сведения за идейните течения и умонастроенията на еврейството от този бурен и противоречив период, а и оказва важно влияние върху философията на християнството. Особено удачен негов прийом е алегорическото преосмисляне на станалите вече неприемливи за интелектуалците примитивни митове и предписания на Тората, което той заимства също от платониците, които вече са го използвали по аналогичен начин спрямо митологията на собствената си древногръца култура.

  Изданието е пълно, в английски превод и редакция на Чарлз Дюк Йонг. В четирите тома са включени всички запазени творби на Филон, както следва:

Том I: За сътворението на света; За алегориите на свещените закони; За херувимите, за пламтящия меч и за първородното човешко дете, Каин; За Каин и неговото рождение; За жертвоприношенията на Каин и Авел; За принципа според който на злото е присъщо винаги да се противи на доброто; За потомството на Каин; За гигантите; За неизменността на бога; За обработването на земята от Ной; За засаждането на растенията от Ной; За пиянството; За трезвостта.

Том II: За смесването на езиците; За преселението на Авраам; Относно въпроса кой е наследник на божествените неща; Относно срещата за следване на божественото наставление; За беглеците; Относно въпроса защо са сменени известните имена на свещените писания; Относно учението, че сънищата са изпратени от бога (книги I и II) ; За живота на мъдреца, направен съвършен чрез наставленията или за така наречения неписан закон на Авраам; Относно живота на мъжа, зает с държавни дела или за Йосиф.

Том III: За живота на Моисей или относно теологията и пророческото служение на Моисей (книги I, II, III); За десетте заповеди, които са главните в закона; За обрязването; За монархията (книги I, II,); Относно въпроса какви награди и подобават на свещениците; За животните, подготвени за жертвоприношение или за жертвите; За този, който предлага жертвоприношение; За заповедта, че парите на проститутка не трябва да бъдат приемани в свещената съкровищница; За специалните закони, които се отнасят до три от частите на Декалога, наречени Трета, Четвърта и Пета, за летвите и почитта, която подобава към тях, за свещената събота и за честта, която трябва да се оказва на родителите; За да се покаже, че празниците са десет на брой; За празника на кошницата с първия плод; За честта, която е заповядано да се оказва на родителите; Относно специалните закони, които се отнасят към две от заповедите ан Декалога- шеста и седма против прелюбодеянията и всички похотливи хора и против убийците и всяко насилие; За специалните закони, които се съдържат и имат отношение към осма, девета и десета заповеди; За справедливостта; За назначаването на магистратите; За така наречените три добродетели - храброст, човечност и покаяние; За почестите и наказанията; За проклятията; За благородството; За това,че всеки добродетелен човек е свободен.

Том IV: За съзерцателния живот и за добродетелите на молещите се; За непокваряемостта на света; Против Флак; За добродетелите и за задълженията на пратениците - до Гай; Относно света; Фрагменти от загубени произведения.

    The works of Philo Judaeus. Volume I , London, Henry G. Bohn, 1854 - на английски език, от Internet Archive, формат PDF, файлът не е архивиран. 

  The works of Philo Judaeus. Volume II, London, Henry G. Bohn, 1854 - на английски език, от Internet Archive, формат PDF, файлът не е архивиран. 

  The works of Philo Judaeus. Volume III, London, Henry G. Bohn, 1855 - на английски език, от Internet Archive, формат PDF, файлът не е архивиран. 

  The works of Philo Judaeus. Volume IV, London, Henry G. Bohn, 1854 - на английски език, от Internet Archive, формат PDF, файлът не е архивиран.