Угаритският епос е най-древният корпус от литературно-митологични повествования на западните семити. Създаден е от жителите на процъфтяващия през II хил. пр. н.е. търговски център Угарит (2000-1200 г. пр. н.е.), разположен на крайбрежния хълм Рас Шамра, близо до Латакия в Северозападна Сирия и по време на разцвета си контролирал ок. 2000 кв. км. от околността, макар и като васал на Хетското царство. Градът става известен в резултат на усилията на френския археолог Клод Шефер (1898-1982), провеждал разкопките на обекта в продължение на четири десетилетия през периода 1929-1970.

  Жителите на Угарит са оставили богато писмено наследство, написано с оригинална клинописна азбука, съчетаваща в себе си елементите на протосинайското писмо (структура и фонетика) и месопотамския клинопис (външен вид ан знаците). Голяма част от него са митологичните повествования, отразяващи вярванията на западносемитските народи в един твърде ранен етап от тяхната история. В тях се наблюдават относително малко чужди влияния, благодарение на което чрез тях можем да се докоснем до автентичните идеи, в крайна сметка породили митологите на Сирия, Финикия и дори Библията.

   Руският превод на угаритския епос е дело на известния семитолог от еврейски произход Иля Шолеймович Шифман (1930-1990) и е допълнен още от оригиналния текст в латинска транслитерация, така и обширни коментари на следните произведения

 - За Карату;

 - За Акихиту (чийто баща-мъдрец Даниилу вероятно е и прототип на библейския пророк Даниел);

 - За рапаитите (библейските рефаими);

 - За жертвоприношенията на молещите се.

    Угаритский эпос, Москва, Наука (Восточная литература), 1993 - на угаритски и руски език, от Depositfiles, формат PDF, файлът e в RAR архив.